Архив за етикет: спасение

Той ни казва кои сме

Бе 1859 година. Джошуа Абрахам Нортън се обяви за император на САЩ.

Той бе натрупал и загубил своето състояние. Искаше да има нова самоличност, за това се обяви за първия император на САЩ.

Един от вестниците отпечата собственото му прогласяване.

Повечето се посмяха на издигането на „император“ Нортън и най-вече на неговите изявления, които бяха насочени към коригиране на недъзите на обществото, отпечатва своя собствена валута, …

Кулминацията бе писмото до кралица Виктория, в което Нортън ѝ предлагаше брак, за да се обединят двете кралства.

За да подчертае новото си място, „императорът“ носеше кралска военна униформа, проектирана от местен шивач.

Един от наблюдаващите го каза за него:

– Нортън изглежда „с всеки инч крал“, но, разбира се, не е, защото не можем да измислим кои сме.

Много от нас прекарват години в търсене на това кои сме и се чудят каква стойност имаме. Опитваме да назовем и дефинираме себе си, но само Бог може наистина да каже кои сме.

За щастие, Той ни нарича Свои синове и дъщери, когато получим спасение чрез Неговия Син, Исус.

„На всички, които Го приеха, Той даде право да станат Божии деца”.

И тази самоличност е подарък. Ние сме Неговите възлюбени деца, родени „не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот“, нито поради човешко решение, а от Бога.

Отец ни дава нова идентичност в Христос. За това нека престанем да се сравняваме с другите, защото Той ни казва кои сме.

Най-важните неща

Мартин дойде при приятеля си и едва не се разплака:

– Загубих всичко.

– И вярата ли? – попита го Спас.

– Не, нея не съм я загубил, – намуси се Мартин.

– О, може би нещо с характера ти? – погледна го озадачен Спас.

– Какво говориш? Как мога да си изгубя характера? Мога да го променя, но не за това става въпрос.

– А, може би имаш предвид спасението? – Спас тревожно огледа приятеля си.

– Не, не и не, – възмутено възрази Мартин.

– Е, тогава всичко е наред, – усмихна се Спас. – Щом не си загубил никое от тези трите това, което смяташ за загуба, няма съществено значение.

– Какво разбираш ти?! – вдигна ръце Мартин. – И това ми било приятел. Вяра, характер, спасение дрън дрън …. Това ли са най-важните неща?

„Онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога“.

Пример за постоянство и вяра

Марта празнуваше стогодишния си рожден ден. Тя отгледа три момчета сама, когато остана вдовица на тридесет и пет години.

На този ден я изненада един от синовете ѝ със своето изказване:

– Мама бе пример за мен в постоянство и вяра. Тя се е молила за мен през целия ми живот. Когато попаднах в киното, молитвата ѝ за успех и спасението ми ме следваха навсякъде. Благодаря на майка ми, че направи всичко което можеше за мен, а Бог подейства да бъда това, което съм днес.

Молитвите на тази жена бяха не само за спасение на синовете ѝ, а и да си намерят благочестиви съпруги.

Не винаги получаваме отговор на молитвите си по начина, по който бихме искали.

Подобно на тази майка, ние трябва да продължим да се молим за болните и тези, които са в беда.

Когато общуваме с Бог чрез молитва като нея, ще намерим насърчение, мир и увереността, че Бог работи в живота ни.

Нека се молим и да не се отказваме лесно.

Молитвите ни намират път до грижовното сърце на Бога, а Божията любов ще ни помогне да издържим през каквото ѝ препятствие да преминаваме.

Напълно изчистен

Ирена чистеше дома си. Не, не очакваше гости, но обичаше в дома ѝ да е чисто и приятно.

Будното ѝ око забеляза тъмни петна по белия кухненски под, целият покрит с плочки.

– Това непременно трябва да се изчисти. Не може да стои така. Как не съм го видяла по-рано? – ядосваше се Ирена.

Тя застана на колене и започна старателно да търка петното, но колкото повече търкаше, толкова повече се забелязваха други петна.

Обикновено така става. Всяко петно, което успеем донякъде да премахнем, прави останалите много по-очевидни.

– Колко мръсен е станал кухненския ни под, – Възкликна Ирена. – Колкото и да се мъча, едва ли ще успея да го почистя напълно.

Така става и с нас. Най-добрите ни усилия да се справим с греха, все се провалят.

Но винаги има надежда. Бог може да изчисти това, което ние не можем. И най-трудните петна ще станат „бели като сняг“.

Не можем да изтрием петната от грях наслоили се в душите ни, но можем да получим спасение чрез Този, чиято жертва ни позволява да бъдем напълно очистени.

Замръзналият заек

Бе хванал страшен студ. Реката замръзна. Младежите решиха да отидат на езерото в гората да покарат кънки.

Ваньо предположи:

– Вероятно и то е замръзнало като реката. Все пак се намира на по-високо място.

Всички се съгласиха и потеглиха натам. Елена тръгна с тях. Бързо стигнаха и надянаха кънките си.

Елена се пързаляше доволна и усмихната, че е тук.

Изведнъж тя забеляза замръзнал заек в леда. Той не даваше никакви признаци на живот. Трупът му изглеждаше доста свеж.

Елена реши да вземе заека със себе си.

Виждайки замръзналия заек, девойката не отчете дебелината на лета на това място и скоро се намери във студената вода.

Тя бързо постави заекът върху леда. Мократа му козина моментално замръзна на леда. Елена се хвана за нея и внимателно изпълзя от водата върху леда.

След като я поздравиха за спасението, приятелите я отведоха. Дадоха и топли напитки и сухи дрехи.

Някой я попита:

– Какво ще правиш с този замръзнал заек?

Тя не бе го оставила на леда.

– От моя спасител планирам да си направя топли кожени терлички, – усмихна се Елена.