Архив за етикет: спасение

Най-важните неща

Мартин дойде при приятеля си и едва не се разплака:

– Загубих всичко.

– И вярата ли? – попита го Спас.

– Не, нея не съм я загубил, – намуси се Мартин.

– О, може би нещо с характера ти? – погледна го озадачен Спас.

– Какво говориш? Как мога да си изгубя характера? Мога да го променя, но не за това става въпрос.

– А, може би имаш предвид спасението? – Спас тревожно огледа приятеля си.

– Не, не и не, – възмутено възрази Мартин.

– Е, тогава всичко е наред, – усмихна се Спас. – Щом не си загубил никое от тези трите това, което смяташ за загуба, няма съществено значение.

– Какво разбираш ти?! – вдигна ръце Мартин. – И това ми било приятел. Вяра, характер, спасение дрън дрън …. Това ли са най-важните неща?

„Онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога“.

Пример за постоянство и вяра

Марта празнуваше стогодишния си рожден ден. Тя отгледа три момчета сама, когато остана вдовица на тридесет и пет години.

На този ден я изненада един от синовете ѝ със своето изказване:

– Мама бе пример за мен в постоянство и вяра. Тя се е молила за мен през целия ми живот. Когато попаднах в киното, молитвата ѝ за успех и спасението ми ме следваха навсякъде. Благодаря на майка ми, че направи всичко което можеше за мен, а Бог подейства да бъда това, което съм днес.

Молитвите на тази жена бяха не само за спасение на синовете ѝ, а и да си намерят благочестиви съпруги.

Не винаги получаваме отговор на молитвите си по начина, по който бихме искали.

Подобно на тази майка, ние трябва да продължим да се молим за болните и тези, които са в беда.

Когато общуваме с Бог чрез молитва като нея, ще намерим насърчение, мир и увереността, че Бог работи в живота ни.

Нека се молим и да не се отказваме лесно.

Молитвите ни намират път до грижовното сърце на Бога, а Божията любов ще ни помогне да издържим през каквото ѝ препятствие да преминаваме.

Напълно изчистен

Ирена чистеше дома си. Не, не очакваше гости, но обичаше в дома ѝ да е чисто и приятно.

Будното ѝ око забеляза тъмни петна по белия кухненски под, целият покрит с плочки.

– Това непременно трябва да се изчисти. Не може да стои така. Как не съм го видяла по-рано? – ядосваше се Ирена.

Тя застана на колене и започна старателно да търка петното, но колкото повече търкаше, толкова повече се забелязваха други петна.

Обикновено така става. Всяко петно, което успеем донякъде да премахнем, прави останалите много по-очевидни.

– Колко мръсен е станал кухненския ни под, – Възкликна Ирена. – Колкото и да се мъча, едва ли ще успея да го почистя напълно.

Така става и с нас. Най-добрите ни усилия да се справим с греха, все се провалят.

Но винаги има надежда. Бог може да изчисти това, което ние не можем. И най-трудните петна ще станат „бели като сняг“.

Не можем да изтрием петната от грях наслоили се в душите ни, но можем да получим спасение чрез Този, чиято жертва ни позволява да бъдем напълно очистени.

Замръзналият заек

Бе хванал страшен студ. Реката замръзна. Младежите решиха да отидат на езерото в гората да покарат кънки.

Ваньо предположи:

– Вероятно и то е замръзнало като реката. Все пак се намира на по-високо място.

Всички се съгласиха и потеглиха натам. Елена тръгна с тях. Бързо стигнаха и надянаха кънките си.

Елена се пързаляше доволна и усмихната, че е тук.

Изведнъж тя забеляза замръзнал заек в леда. Той не даваше никакви признаци на живот. Трупът му изглеждаше доста свеж.

Елена реши да вземе заека със себе си.

Виждайки замръзналия заек, девойката не отчете дебелината на лета на това място и скоро се намери във студената вода.

Тя бързо постави заекът върху леда. Мократа му козина моментално замръзна на леда. Елена се хвана за нея и внимателно изпълзя от водата върху леда.

След като я поздравиха за спасението, приятелите я отведоха. Дадоха и топли напитки и сухи дрехи.

Някой я попита:

– Какво ще правиш с този замръзнал заек?

Тя не бе го оставила на леда.

– От моя спасител планирам да си направя топли кожени терлички, – усмихна се Елена.

Колко струва една душа

В последните дни Румен Захариев бе неспокоен. Продаваш собствения си дома и се притесняваше как ще се развият нещата.

Двама брокери посетиха в дома му, огледаха го и уговориха условията, които ще бъдат искани от бъдещите купувачи.

Единият от тях скоро се обади на Румен:

– Имам оферта с пълна цена за къщата ви и тя е за условията, които обсъдихме. Ще я приемете ли?

Захариев се съгласи веднага:

– Да, риемам предложението.

Половин час по-късно му се обади и другият брокер:

– Имам оферта за къщата ви. Всичко е в брой и е с 10 000 лева повече от пълната цена. Ще я приемете ли?

Румен бе изкушен от предложението, но твърдо заяви:

– Не, не мога.

– Защо? Това е повече от, което искахте!

– Току-що казах на другия брокер, че ще приема предложението му, – обясни Захариев.

– Но вие все още не сте подписали офертата.

– Знам, – пое дълбоко дъх Румен, – но аз дадох дума, а тя означава много повече за мен от 10 000 лева.

След няколко години Захариев влезе в един ресторант. Една жена стана от мястото си, отиде при него и му каза:

– Навярно сте ме забравили, но аз съм брокера, чиято висока оферта отхвърлихте.

– Съжалявам, но тогава ви обясних …….

– Искам да ви кажа, че тогава не бях християнка. Същата вечер излязох с приятелка, която беше християнка. Говорихме за вярващите в Бога хора и тя каза, че такива държат на думата си.

Захариев я гледаше изумен , а тя продължаваше да говори:

– Тогава си помислих за вас. Човек, отказал се от 10 000 лева заради дадената дума. Приех Господа същата нощ и сега Му служа. Просто дойдох да ви благодаря.

Румен даде дума и Бог я използва, за да повлияе за спасението на тази жена.
Само една душа, а колко ценна е тя за Бога.