От следващия месец чешките работодатели ще могат да поощряват своите най-добри сътрудници с чек за покупка на книги.

Идеята да се въведат такива чекове е предложена от Съюзът на чешките книжарници и издателства. Политиците са я подкрепили.

Така компаниите ще могат да предлагат нови бонуси за своите отличили се сътрудници, а „осребряването“ на чековете ще става в книжарниците.

Проектът е насочен предимно към работници с ниски доходи и семейства с деца, които по-рано не са можели да си позволят да купуват книги.

А отчислението на книгите компанията ще може да приспадне от данъците.

Според Съюза на чешките книжари и издатели, средната цена на книга в страната достигна 240 крони. Всяка година в Чехия се продават книги на обща стойност над 7 милиарда крони и всяка четвърта покупка е от интернет.

Според издателите и книжарниците, нововъведението с книжните чекове ще върне читателите в реалните магазини.

Ако можех да ви подаря нещо за настъпващите празници, бих ви подарила Библия.

Не бих ви дала чек за един милион, защото ще го изхарчите бързо, а Божието Слово е безкрайно. То може да ви помогне в трудни ситуации, където и милион лева не биха ви оказали помощ.

Аз съм обикновен човек. Но когато взимам Божието Слово, знам че държа нещо необикновено. То е несравнимо, защото е променило живота ми.

Ако отделите внимание на Божието Слово и не се страхувате от Неговата воля за вашия живот, ще бъдете щастливи и ще успявате във всяко начинание.

1875 година. Пролетта беше се преборила със зимата и бързаше да докосне с топлината си всяко стръкче. Откъдето минеше лека зеленина надничаше от земята. Птиците настройваха гласните си струни и огласяха простора с новите си песни.

Хъдсън Тейлър бе на перона на гарата в Брайтън. Очакваше влака, който трябваше да го върне в Лондон.

Към него се приближи приятен на вид мъж. Беше висок и рус, но не приличаше на англичанин.

– Аз съм граф Бобрински. Каня ви да пътуваме заедно. Нали и вие отивате в Лондон?

– Благодаря за поканата, но аз имам билет за трета класа, – каза Тейлър.
Хъдсън не можеше да си позволи по-скъп билет. Той беше мисионер и живееше съвсем скромно.

– Моят билет ми позволява да ви поканя, – каза руснакът вежливо.

В купето бяха само двамата. Разговорът неусетно се насочи към мисията в Китай, която Тейлър бе основал. Мисионерът разказа на графа за хората там и трудностите, които срещаше в тази страна.

Бобрински стана, извади чековата си книжка и каза на Хъдсън:

– Позволете ми да дам нещо за вашето дело  в Китай – и му подаде един чек.

Когато Тейлър погледна листа си помисли: „Графът навярно се е объркал“.

На чека бяха написани педесет лири стерлинги.

– Навярно нещо сте се объркали, – обърнал се Хъдсън към графа, – вероятно мислите, че сте подписали чек за пет лири, но тук пише педесет. Позволете ми да ви върна чека.

– Не мога да го взема обратно, – отговори дарителят не по-малко изумен. – Аз наистина имах намерение да дам пет лири, но изглежда Бог е пожелал да получите педесет.

Тейлър бе поразен. Щом слезе в Лондон, той веднага отиде в мисията, а там по това време се молеха.

Бе необходимо да се изпратят в Китай пари за плащания в мисията, но не достигаха 49 лири. За това хората се бяха събрали и в молитва искаха Бог да разреши проблема им.

Докато се молеха, Тейлър влезе и постави на масата петдесетте лири. Хъдсън им разказа за срещата си с граф Бобрински и как той по грешка бе написал педесет вместо пет лири.

Всички, които се бяха събрали в мисията, благодариха на Бога за бързия отговор на молитвата им.

В една страна живеела бедна вдовица със сина си. Те живеели много бедно на една таванска стая.
Преди много години тази жена против волята на родителите си се оженила и заминала със съпруга си в друга страна.
Мъжът ѝ се оказал безотговорен и неверен. След няколко години умрял и оставил жена си и сина си без никакви средства за съществуване. С големи трудности жената някак успявала да нахрани детето и себе си.
Веднъж на вратата им почукал пощальон. Жената взела писмото и познала почерка. С треперещи пръсти счупила печата и отворила писмото. Там имало чек и лист хартия, на който било написано кратко: „Връщай се в къщи“.
Ние често грешим в живот си, но Той ни обича и в трудни минути протяга ръка, за да ни помогне и върне към Себе Си.

Жител на Хюстън, Тексас, е решила да плати квитанция за един долар, която той получи през февруари 1953 година. Документът е издаден за паркиране.

По думите на мъжа на 1 февруари 1953 г., той паркира колата си на паркинга. В този ден постъпвал в армията. Паркираната кола взел баща му. На излизане от територията на паркинга  той получи чек, който, изглежда, е забравил да плати.

Американецът скоро ревизирал вещите си и сред тях намерил неплатената квитанция от преди 58 години.

Кметът на Хюстън заявил, че той лично ще приеме от американеца дължимата сума от един долар.