Двамата напуснаха шумната тълпа от празнуващи във вилата. Седнаха в градината и се засмяха.

– Сигурно сега като изчезнахме, клюкарства и си шушукат за нас, – каза Дамян.

– Това малко ме безпокои, – махна с ръка Димитрина. – Последния път, когато им дадох повод да говорят за мен, всички ме съжаляваха. А покрай съчувствието понесох някое и друго „нали ти казах“.

– И кога се е случило това? – полюбопитствува Дамян.

– Преди 8 години, – уточни Димитрина.

– Тогава си била на 19, – констатира Дамян.

– Може би, някои на тази възраст са зрели, но аз съм от хората, които „се събуждат“ малко по-късно, – засмя се Димитрина. – Освен това бях твърде закръглена, непохватна и се срамувах да разговарям с мъж.

Дамян се усмихна едва забележимо:

– Трудно ми е да си представя, че има момент, в който не знаеш какво да кажеш. И как стана така, че изведнъж порасна?

– Може би ми е помогнало заминаването. Бях свалила някой и друг килограм. Докато бях първата година в университета се научих да се държа подобаващо. Промяната не беше кой знае каква, но изглежда е била достатъчна, за да ме забележи Георги. Той беше по-голям от мен, красив, интелигентен, … Не можех да повярвам, че някой ще се заинтересува от мен. Тогава се сгодихме

Димитрина се усмихна на себе си, като си спомни колко глупава и наивна е била.

– И е последвала драматична развръзка, – подкачи я Дамян, който бе чул оттук-оттам нещо за случая.

– Просто процесът на израстването ми приключи, когато един ден заварих годеника си с най-добрата си приятелка в леглото. Тя бе едно от хубавите и популярни момичета още в училище.

– Как го прие? Изненада ли се?

– Най-лошото беше, че за по-малко от 24 часа в малкото ни градче вече всички знаеха, какво е станало. Веднага развалих годежа. А той бе имал наглостта да заяви, че обичал друга, а с мен само се забавлявал и си убивал времето. Не съм могла правилно да разбера намеренията му. Тогава трудно преживях унижението и се махнах далече от всички и всичко.

– Да но после си стъпила на краката си. Развила си собствен бизнес и сега никой в нищо не може да те упрекне, – заяви със задоволство Дамян.

– Е, да но сега малко ми завиждат, – тъжно каза Димитрина, – очаквах да ме посрещнат с радост, че все пак съм успяла, но не стана.

Здравко се чувстваше много виновен за случилото се. Баща му пристъпи към него и той се озова в прегръдката му. Зарови глава в гърдите му и се разплака.

– Татко, аз съм виновен за Ели.

– Знам, – спокойно каза баща му.

Здравко беше шокиран, но това, което чу от баща си му помогна да се успокои.

– Не цялата вина е твоя, Здравко. Ние с майка ти също сме виновни. Разбирам как се чувстваш сега …

– Ели ме дразнеше. Ядосваше ме. Едва я търпях. Мама ме накара да я придружа до магазина, но аз исках да си довърша играта на компютъра. Неохотно тръгнах с нея. Бързах пред нея, а тя едва ме догонваше. Чух я, когато каза: „Батко, изтървах си книжката, почакай ме да я взема“, но аз още по-бързо закрачих напред. Тя бе разтроена и се разплака…. И тогава чух колата ….

– Не я ли видя?

– Всичко се случи много бързо. Чух как изкърцаха спирачките. Ели извика. Обърнах се …. и я видях, лежеше като…., – трудно му бе да каже „мъртва“. – Съжалявам, татко, много съжалявам.

Здравко вдигна отчаяно очи към баща си. Очакваше да чуе гневни думи, но очите на баща му бяха пълни с тъга и болка.

– Здравко, всички допускаме грешки. Едни са едва забележими, но други нараняват тези около нас. В такива случаи сме готови да дадем всичко само и само да върнем времето назад и да променим ситуацията. Не можем да променим миналото, каквото и да правиш то няма да се заличи. Единственото, което можеш да направиш е, да спреш да мислиш за това и да погледнеш какво би направил сега и в бъдеще. Само Един може да прощава и изчиства вината ни и това е Исус Христос. А колкото до сестра ти, ще се молим и Бог чрез Своята безкрайна милост ще я възстанови.

Баща и син стояха вкопчили се в здрава прегръдка.

– Обичам те, Здравко, – прошепна бащата и притисна силно сина си до гърдите си.

– И аз те обичам, татко, – в очите на Зравко просветна искра надежда.

Една много нервна жена отишла при лекаря и се оплакала:

– Нервите ми са толкова изопнати, че не мога вече да ги контролирам. Лекарят я изслушал внимателно и ѝ предписал:
– Четете всеки ден внимателно Библията.
Тя се обидила от „небрежното отношение към нейното сериозно положение“, но все пак решила да опита.
След един месец отишла при лекаря с усмивка на лице и казала:
– Защо решихте, че именно четенето на Божието Слово ще ми помогне?
– От личен опит, – кратко отговорил лекарят.
Библията по такъв начин се „приема“ от поколения на поколения, давайки на всеки човек нужното знание за грижите, нуждите, изпитанията и личните му качества. Тя очаква случай, в който да покаже на всеки потомък на Адам пътя през пустинята, да го предупреди за опасностите и да бъде съветник на всеки, който не отхвърля нейната помощ.
Четете Библита, дори да не разбирата всичко. С времето тя ще открие необяснимото на всеки. Библията е правдиво огледало, в който всеки от нас се оглежда. Тя точно определя нашите намерения, разпознава нуждите ни, разкрива ни какви сме всъщност, съветва, насърчава, насочва, освежава, укрепва и ни освещава.

Едно малко момче си играело с една много скъпа ваза. Но се случило така, че то си пъхнало ръката в нея и не могло да я измъкне. Бащата на момчето също се опитал да освободи ръката на момчето, но нищо не се получило.
Вече мислили да разбият вазата, но бащата казал:
– Отвори дланта си и дръпни ръката си назад.
– Но, татко, ако я отворя ще изпусна монетката си, – казало уплашено момченцето.
Можи би се усмихвате на този случай, но и много от нас, подобно на това момче, не могат да изпуснат безполезните „дрънкулки“, за да получат Божията свобода.
Кои „дрънкулки“ ти пречат да приемеш Бога? Това е грехът, от който ти не искаш да се избавиш, недостойната цел, която си избрал, пагубните отношения, от които не искаш да се откъснеш.
Моля те, изхвърли всичко това. Остави го и позоли на Бог да те води по Своя път.

Бил Кин е създател на анимационния филм „Семейния Цирк“. Веднъж той разказал следния интересен случай.
С молив правел скици на един от свойте анимационни филми.
Неговият син Джефри дошъл до него и го попитал:
– Татко, а ти от къде знаеш, какво трябва да нарисуваш?
– Бог ми казва? – отговорил Кин.
– Тогава, защо постоянно нещо изтриваш?