Нашият Господ е гледал на Своите последователи като на любима общност, която принадлежи на друг свят, за разлика от останалата част от човечеството.
Много от неговите съвременници са били светски и плътски хора. Те показвали своята религиозност, за да направят впечатление на другите, а вътре били изпълнени с лъжи, гордост, амбиции и алчност.
Исус предупреждава учениците си, че техният светилник няма да сияе, ако са се потопили в светската среда.
Само тези, които пребъдват в Христос и са водени от Святия Дух, само те са способни да се издигнат над света. Така учениците могат да станат сол и светлина за разлагащия се и помрачен свят.
Степента на влиянието ни в обществото зависи от това, доколко ние сме се оприличили на Исус Христос. Ние не можем да издигнем хора на ниво, което сами не сме достигнали.
Първите християни са превъзхождали съгражданите си в начина на мислене, живота си и в любовта. Примерът за чистота и състрадание са привлекли към християнската вяра хиляди хора.
Има ли нещо в живота ти, с което можеш да привлечеш околните към Христос?

Боклукът, който се върти в орбитата, винаги представлява опасност за космическите кораби и спътниците. Разработени са множество технологии, които до някаква степен решават този проблем. Но те уловят едри отпадъци, оставяйки малки парченца в орбита.
За да се реши този проблем, международен екип от учени е разработил система, която ще свали парчетата от отломки с лазер. Системата ще има два компонента: мощен оптичен лазер и телескоп с много широк ъгъл на оглед.
Телескопът първоначално е бил разработен да определя ултравиолетовите лъчи, които навлизат през нощта в земната атмосфера. Тосикару Ебисузаки ръководителят на проекта, осъзнал, че телескопът може да се използва и за откриване на части от космическия боклук.
Когато системата забележи частица, тя ще даде команда на лазера да ѝ нанесе интензивен импулс на светлина. Боклукът ще бъде изгорен с помощта на плазмената аблация, т.е. от едната страна на частицата ще се нагрее и ще се превърне в плазма. Когато плазмата се добере до другата страна, тя може да създаде импулс, който ще изтласка боклука в атмосферата на Земята, където той окончателно ще изгори.
Следващата стъпка е изпитване на системата. Концептуалният модел е вече инсталиран на МКС.

Екип от учени от Колумбийския университет в Ню Йорк, е разработил прототип на видеокамера, която не изисква захранване. Устройството е в състояние само да си осигури енергия. Камерата работи само в условия на добро осветяване.
Специалистите са създали за камерата пиксел, който не само регистрира падащата светлина, но и я преобразува в електрическа енергия.
По този начин, устройството работи като нормална камера за получаване на изображения, и като слънчева батерия. Сензор постоянно променя режима в процеса на работата. Той превключва за част от секундата от режим за запис на режим за получаване на енергия.
Прототипът е с корпус напечатан на 3D принтер и има разрешение 30х40 пиксела.
Камерата може да се използва за зареждане на други преносими устройства като телефони и часовници, когато няма нужда от видеозапис.
Към камерата може да се включи акумулатор за съхраняване на енергията.

Международен екип от физици на Австралийския национален университет и Университета ИТМО са създали однородни цилиндрични тела, напълно невидими в микровълновия диапазон.
За разлика от сега съществуващите понятия за невидимост, които се основават на покритие от метаматериали, руски и австралийски експерти са постигнали резултати, използвайки еднороден обект, без каквито и да било допълнителни покривни слоеве. Методът се основава на нов начин на разбиране относно разсейването на електромагнитните вълни.
Учените са изследвали разсейването на светлината в стъклен цилиндър, пълна с вода. В експериментите физиците са използвали обикновенна вода, чиито коефициент на пречупване може да се контролира чрез промяна на температурата.
Оказало се, че висок показател на пречупване е свързан с два механизма на разсейване: резонанс, свързан с локализирането на светлината вътре в цилиндъра, и на не резонанс, който се характеризира с плавната зависимост от честотата на вълната. Взаимодействието между тези механизми, се знае като резонанс на Фано. Изследователите открили, че при определени честоти на вълните, разсейването чрез резонансните и не резонансните механизми водят до противоположни фази, които взаимно се унищожават, което прави обекта невидим.
Съавтор на научната новост Михаил Рибин казва: „Нашите теоретични изчисления са били успешно изпитани в микровълнови експерименти. Важно е, че теорията на невидимост, които реализирахме в работата си, може да бъде приложена и към друг диапазон на електромагнитни вълни, включително и видимия диапазон. Материали със съответно пречупване са отдавна известни, но могат да бъдат разработени такива и по желание“.
Разработеният метод дава възможност да се премине от режим на видимост към режим на невидимост на една и съща честота – 1,9 GHz, чрез промяна в температурата на водата в цилиндъра от 90 ° C до 50°C.

Когато „Восток -2“ слезе надолу до толкова, че да може да се катапултира, Герман почувства тласък и излетя от кабината.
Яркото слънце го ослепи, а над главата му се виждаше оранжевия купол на парашута.
Отдолу се надигаха кълбести облаци. Титов пресече влажната им сърцевина и видя земята, покрита със златисти стърнища.
Позна Волга и двата града на бреговете ѝ Саратов и Енгелс.
– Значи, всичко върви, както беше замислено, – радостно прошепна на себе си Герман, – приземяването ще стане в зададения район.
Чиста слънчева светлина сияеше през облаците, като под абажур. Парашутът се разтваряше плавно и спускаше Титов надолу и все по-надолу.
При катапултиране, за да не загине космонавта на голяма височина от недостига на кислород, столът беше снабден с балони пълни с кислород, който автоматично се подаваше на херметическия шлем на скафандъра.
Герман се върна в спомените си назад. Видя се отново в кабината. Там имаше освен стола, на който сега се приземяваше, система за регенерация на въздуха, радиооборудване, продукти за храна ….
През три от илюминаторите можеше да наблюдава какво става в космоса и на земята. Той си спомни чувствата, които изпита, когато гледаше към земята.
През илюминатора земята изглеждаше, както при полет на реактивен самолет на голяма височина. Отчетливо се очертаваха високите хребети, големите реки, горските масиви, бреговата ивица на морето. Герман добре виждаше облаците и сенките, които хвърляха на земната повърхност.
Когато погледна към хоризонта, видя непривично изкривяване. Земята беше окръжена от нежно син ореол, който постепенно потъмня и стана тюркоазено син, син, виолетов и премина въглищено черен цвят.
В илюминаторите се виждаха ярките и студени звезди.
– До тях е далече, – притвори очи Герман, – много далече.
Когато слънцето „погледна“ в илюминатора Герман използва специалните  щори, за да предпази очите си.
– Как ослепително свети тук в космическото пространство, – възкликна Титов, – навярно това е десетки пъти повече, отколкото на земята.
Герман се спускаше надолу и вече виждаше спасителният екип който тичаше към мястото, където той щеше да бъде след минута.