През 1930 г. в Съветския съюз е имало проект за създаване на летяща подводница, която не е завършена.

Американците през 1960 г. са отишли ​​по-далеч. Бил разработен реално работещ самолет, който първоначално е могъл да лежи на водата, а след това да се гмурне в нея.

Скоростта му във въздуха била 130 км/ч, а под водата 8 възела.

Конструкцията не могла да излети след като била потопена под водата.

Според военните, такива апарати могат да бъдат полезни при евентуална война срещу Съветския съюз, изведнъж атакуващ корабите в акваторията на Черно, Азовско и Каспийско море.

През 1969 г. американската ядрена подводница SSN-665 Guitarro потънала на дълбочина 10 метра в непосредствена близост до кея.

Инцидентът настъпил в резултат от липса на координация на двете групи от специалисти. Едната от тях пълнела с вода носовата балистична кухина, а другата – кърмовата.

Всяка една от тези операции били необходими за калибриране на инструментите.

Едната групи изпълнявали тези действие без да знае за действията на другата група. А това довело до потъване на подводницата.

Операцията по повдигане и възстановяване на лодката струвала 20 милиона долара.

Само мързеливи автор на научна фантастика, футурист или инженер никога не е мечтал през живота си такова нещо като летяща кола.

Факта, че този превоз е практичен и лесен за използване, е очевидна.

Летящата кола ще помогне за решаването на много проблеми, включително и трафика по пътищата.

Представям ви невероятната идея за летяща кола Audi Shark.

Тази летяща акула е създадена от турския дизайнер Казим Доку и е хибрид между самолет и мотоциклет.

Тази кола е по-скоро подводница, отколкото борд на самолет, благодарение на изчистения си дизайн.

Това превозно средство е предвидено за двама души.

Audi Shark при движение използва принципа на въздушната възглавница.

Този вид автомобили са много специфични представители на автомобилната индустрия. Те ни помагат да се движим еднакво добре, както по шосетата и магистралите, така и по повърхността на водата.

Концептуалният автомобил Bond’s Lotus Esprit се е появил доста отдавна. Единственото нещо, което го отличава от всички други автомобили в този клас е възможността да се превърне в подводница, макар и с малка дълбочина на потапяне.

Най-необичайната амфибия е  Wooden F50.

Колата е почти изцяло от дърво. Що се отнася до характеристиките, тя плава много добре, като всяко парче дърво попаднало във водата.

Най-накрая ви представям амфибия Watercar Python. Тя е една от най-бързите. Нещо повече, Watercar Python е от малкото модели, които могат да плуват в открито море. Във водата кабриолетът развива огромна скорост.

На всички е известно, независимо дали от приключенски или военни филми, как маневрира подводница на дълбочина. Тя има специални цистерни, които могат да се запълнят с морска вода или да се изпълнят със сгъстен въздух. Когато в тях има повече вода, подводницата потъва надолу, а ако повече е въздухът тя изплува.

Приблизително така става и при рибите. Само че цистерната при тях е еластична, променя обема си. Ролята на цистерната се изпълнява плавателният мехур, който се намира в коремната кухина.

Обикновено рибата е около 5% по тежка от водата. Ако тя не прилага усилия, ще падне на дъното. Плавателния мехур уравновесява теглото на рибата с това на водата, което позволява на рибата да стои неподвижно, нито да изплува, нито да потъне. А за да се измени малко дълбочината, достатъчно е рибата леко да задвижи перките си.

Физиолозите са установили, че плавателният мехур поддържа малка скорост при плуване, като икономисва на рибата до 60 % от усилията ѝ, а при по-бързо движение повече от 5%.

Хората с повърхностно дишане имат специфично тегло като това на водата. Ако човек поеме по-дълбоко въздух, той става по-лек от водата. Така че не е толкова лесно да потънем.