Съгласно публикацията на британската компания Today’s Translations в африканския език луба съществува дума, която трудно се превежда.
Това е думата ilunga, която означава: „човек, който е готов да прости какво да е зло един път, ще го изтърпи и втори път, но не и трети път“.
Ако трябваше да имаме такава дума, тя сигурно щеше да звучи като „полупрошка“, но с тенденция да приключи с непростителност.
Но в една от годините, мъжът се разболял и не могли навреме да приберат реколтата. Всичките ябълките изгнили. Но нямало какво да се прави. Ако не продадат реколтата, трудно ще изкарат зимата. Мъжът събрал всички гнили ябълки, натоварил ги на каруцата и тръгнал към пазара да ги продаде.
Жена му го благословила и му казала:
– Не се притеснявай, всичко ще бъде наред.
По пътя го срещнал търговец. Виждайки, че каруцата е пълна с гнили ябълки и че селянинът се е отправил на пазара, за да ги продаде, му казал:
– Ти толкова ли си глупав? Какво правиш? Караш на пазара гнили ябълки! Никой няма да ги купи.
– Да зная, – казал селянинът. – Какво да правя? Трябва да ги продам, защото няма да можем да преживеем с жена ми тази зима.
– Разбирам те добре, – казал търговецът. – Като се върнеш без нищо от пазара, жена ти ще те изяде с парцалите.
– О, не се безпокойте за това! Аз имам златна жена. Тя ме обича и ме приема такъв, какъвто съм.
– Това не може да бъде, – усъмнил се търговецът.
– Вярно е! Жена ми е златна!
Тогава търговеца предложил:
– Сега ще се върнем у вас и ще кажеш, че ябълките са гнили, никой не иска да ги купи и няма с какво да изкарате зимата. Ако твоята жена е действително такава, каквато казваш, ще ти дам тази кесия със жълтици. Ако се окаже, че лъжеш, ще ти взема каруцата с кончето. Съгласен ли си?
– Съгласен.
И тръгнали двамата към дома на селянина. На прага ги срещнала жената, а мъжът разстроен й казва:
– Жена, голяма беда! Не можах да продам ябълките! Трудно ще изкараме зимата.
– Няма значение, мили. Ти се върна и това е добре. И гост си ми довел. Много се радвам! Навярно сте уморени от пътя, влезте. Сега ще ви полея да се умиете и ще ви сложа да ядете. Починете и хапнете.
Жената бързо донесла вода да се измият, дала им кърпа да се обършат, поканила ги на масата и ги нахранила. Удивил се търговецът, но решил, че това е цирк за пред гости. Решил да остане по-дълго, за да види как жената няма да издържи и ще почне да се кара на мъжа си. Жената им принасяла, усмихвала се и била радостна. Търговецът от време на време подхвърлял:
– Как ще изкарате тази зима? Нали не успяхте да продадете гнилите ябълки, какво ще правите сега?
А жената весело му отвърнала:
– Все ще я наредим някак. Сега е важно на вас и на мъжа ми да ви е добре.
Търговецът се учудил още повече. Дълго седял в този дом. Накрая разбрал, че е загубил. Извадил кесията си и я подал на селянина като казал:
– Много неща съм видял в този свят, но такава жена като твоята не съм срещал никъде. Прав беше. Ето ти жълтиците и живейте щастливо.
След, което си тръгнал.
Това е поука за мъжа, любовта и прошката на жената чудеса вършат. Казват, че жената е устроена така, че може да изправи всяка грешка на мъжа си, дори и да е фатална. Тя може с желанието си да върне от фронта жив мъжа си, въпреки че смятат това за невъзможно. Тя може да даде добър съвет на мъжа си. Жената е способна на още много неща, за които съпруга й дори не предполага.
Единствената сила, която разкрива в жената тези невероятни възможности е любовта.
Един от най-добрите полиглоти в историята, които са живели през 18-19 век е италианския кардинал Джузепе Мецофанти.
Той свободно владеел 39 езика и още толкова можел да разбира, макар че никога не е напускал пределите на Италия.
Веднъж той научил език само за една нощ, само защото на сутринта трябвало да приеме изповедта на чуждестранен престъпник, осъден на смърт.
Какво по-хубаво от това осъденият преди смъртта си да потърси прошка от Бога на родния си език.
Много мощни генератори на негативно излъчване, истинско психотронно оръжие са телевизорите. От екраните им на потоци се лее кръв, жестокост, насилие, пошлост, страст, еротика. Това разяжда живота на хората, които се подават на такава обработка. И това се проявява в материалния ни свят политика, икономика, начин на живот.
Защо живеем така мрачно? Защо рисуваме бъдещето си под влияние на ужаса, раздразнението, ненавистта и злобата? Не виждате ли? Не усещате ли, че тези чудовища слизат от екрана в живота ни.
Какво да правим тогава?
Какво да гледаме, какво да четем или слушаме, никой на никого не може да каже. Всеки човек е свободен сам да решава и избира. Но дали това, че ни е позволено всичко се компенсира от мъдростта и съвестта ни? Едва ли. Понякога, това което ни изглежда добро, не опровергава очакванията ни. И вместо добро причиняваме зло. Например, прощаваме на човек безнаказано престъплението извършено от него, а той не осъзнал вината си продължава да го върши. Баланс между прошка и наказание трябва да има.
Ако се ръководим от максимата да не причиняваме някому зло, макар да се чувстваме свободни да направим обратното, ще компенсира донякъде негативното в нас.