Архив за етикет: командировка

Истинската красота

Дико бе изпратен в командировка далече от дома. Това не се случваше за първи път, но този път той преживя нещо, което го промени.

След съвещанията в голямата зала, Дико бе поканен в един дом за вечеря. Тъй като нямаше къде да отиде, освен в хотела, където бе наета стая за него, той се съгласи.

Дико не бе единственият гост тази вечер в този дом.

Той забеляза , че гостите обслужваше една възрастна жена, на около седемдесет и пет години.

Лицето ѝ бе набраздено от дълбоки бръчки, които свидетелствуваха за труден живот.

Дико се вгледа по-внимателно в нея и разбра, че тази жена бе силна духом. Очевидно бе, че е минала през много трудности, но те не бяха я сломили.

Очите ѝ излъчваха светлина. Когато сервираше храната на масата се забелязваше с какво голямо удоволствие го правеше.

Доброжелателната усмивка не слизаше от лицето ѝ.

– Коя е тази жена? – попита Дико. – От нея се излъчва невероятна вътрешна красота.

– Това е моята жена, – отговори щастливият домакин.

Когато усети смущението на госта си, щастливият съпруг сподели:

– Несправедливо бях обвинен и вкаран в затвора за дванадесет години. Тежкото бреме за отглеждането на осемте ни деца легна на плещите на жена ми. Но тя бе силна жена и издържа всичко…..

Жените, които притежават такива качества, са достойни за хвала и уважение.

Те са достатъчно силни, за да не дават воля на гнева си, ако с тях постъпят несправедливо. Такива винаги действат като миротворци в конфликтни ситуации.

Животът често ни поднася неприятни изненади. Понякога ни се иска да се откажем, да се ядосаме, да се разстроим.

Способността да се контролирате, да не се дразните, да запазите спокойствие във всяка ситуация, показва вашата духовна зрялост.

А такава жена, която въпреки всичко това остава силна, непреклонна, решителна и знае как да запази мира в дома си, няма цена.

Удареният леопард

unnamedМартин се връщаше след поредната командировка. Този път нещата бяха много по-напрегнати. Победата, която постигна при преговорите, му костваше много сили и нерви, които въпреки всичко успя да удържи до края.

Бе пуснал радиото в колата си. Гумите пееха, пригласяйки на звучащата по това време песен.

Умората затваряше очите на Мартин, но той си казваше:

– Още малко и си у дома. Я се стегни. Като се прибереш ще си отспиш на воля. Очакват те два дни почивка.

По едно време Мартин усети, че се унася. Аха и бе готов да потъне в царството на сънищата.

Изведнъж усети удар. Това окончателно го разбуди.

Под колата на асфалта се подаваше някакво голямо петнисто животно. То не даваше никакви признаци на живот.

Ръцете му се разтрепериха. Чувствайки се виновен за станалото, Мартин гледаше ужасен.

Изведнъж младият мъж тръсна глава и се замисли сериозно, след което се запита:

– Интересно как този леопард се е оказал по тия места? Такива екзотични животни няма тук. Може да е избягал домашен любимец …..

Тревогата все по-силно нарастваше у него.

– А може би още е жив и аз по някакъв начин ще мога да му помогна, – искра надежда проблесна в съзнанието му.

Мартин слезе от колата и се насочи към трагичната находка.

Той внимателно приближи животното, страхувайки се да не го ухаше. Внимателно докосна петнистата кожа и… …..започна да се смее неудържимо.

Пострадалият звяр се оказа елегантно палто, което вероятно някоя дама бе изтървала минавайки от тук.

В преддверието на истинския живот

imagesНа Чако Надеев му предстоеше командировка. Това бе неочаквано пътешествие из страната, през което ученият щеше да сподели откритията си през последните 40 години.

Предстоящата среща с много хора го въодушевяваше, но и много притесняваше. Не знаеше дали ще може правилно да предаде идеите си на слушателите, а за него това бе много важно.

В един от градовете пристигна късно. Показаха му хотел, който външно бе с неповторим блясък и красота.

Портиерът му подаде ключа и той се отправи към стаята си.

Когато влезе забеляза, че стаята бе малка. В нея имаше легло, шкаф и баня.

– Всичко е много малко, – каза си Надеев, – но това няма значение.

Очакванията му бяха много по-големи, особено като видя фасадата на хотела, но реши да остави нещата така, без да търси сметка за нараненото си самочувствие.

В този град ученият се задържа цяла седмица. Хората бяха много заинтригувани от това, което им разказваше и всеки ден тълпите към читалището, където се събираха, се увеличаваше.

Чако забеляза, че персоналът на хотела го гледа много озадачено, но той нямаше време да разбере какво става, вън го чакаха хората, жадуващи за нови знания.

И така всичко продължи до края на седмицата, когато трябваше да напусне хотела.

В последния ден, той предаде ключа на портиера и го покани:

– Елате да видите, дали нещо не е откраднато или взето.

– Какво говорите, – усмихна се портиерът, – вие не сте такъв човек.

– Все пак ви моля, елате и проверете, докато не съм си тръгнал, – настоя Надеев. – Не искам после да има приказки зад гърба ми.

Когато се качиха в стаята, портиерът отвори шкафа и продължи напред.

Оказа се че ученият бе прекарал цяла седмица в преддверието на голям луксозен апартамент с панорамен изглед към града.

Когато разбра това, Надеев бе шокиран.

– Не знаехте ли? – попита учтиво портиерът.

„На мен и на ум не ми бе дошло, че това е само едно преддверие, – мислеше си Чако. – Та аз съм спал на шкафчето за обувки и си мислех, че това е легло. А шкафа не смеех да отворя, дори дрехите да си окача! Колко глупаво положение“.

Но Надеев само се усмихна на портиерът, а когато последният го остави, седна и заплака. Той съжаляваше за изгубената възможност да живее в комфорт.

Колко пъти всеки от нас е стоял в преддверието и не е посмял да отвори вратата към истинското, което е било приготвено за него.

Объркал се

indexЖена отишла в командировка. Мъжът станал сутринта рано и събудил сина си да го води в детската градина.

Отишли в детската градина, а там казали на бащата:

– Това не е наше дете!

Отишли в друга детска градина, историята отново се повторила.

Двамата баща и син седнали отново в автобуса и пътували.

Изведнъж детето казало:

– Татко, още една детска градина и аз ще закъснея за училище.

Как да му повярва

indexСъпругата на Пешо се върна след дълга командировка. Лошото е, че си дойде един ден по-рано.

Сега ще разберете, защо е лошо, по-скоро бе лошо само за него. Е, не е това, което си мислите.

След като се прибра Лидка огледа целия апартамент. Супата в хладилника, подовете измити, цветята полети. Тя се намръщи и каза:

– Защо си ме лъгал до сега, че нищо не умееш? Оставил си ме всичко сама да върша в къщи.

Пешо се опита да ѝ обясни:

– Една жена накарах…

– Не ти вярвам!

И как ще му повярва? Когато влезе в дома си, тя го завари да мие съдовете.