Йосиф преглеждаше обявите за работа. Той бе разочарован.

Предишните му работни места като сервитьор бяха добре платени, но редовните смени през уикенда, типични за ресторантьорската индустрия, го затрудняваха, като новоповярвал в Исус, да посещава редовно църква.

– Защо Бог не отговаря на молитвата ми? – оплакваше се Йосиф. – Нима Господ не иска да ходя на църква?

Отне му цяла година, преди Йосиф да осъзнае, че трябва да опита в различна индустрия.

Най-накрая си намери работа с редовни смени през седмицата.

– Благодаря на Бога, – каза си Йосиф, – дългото чакане ме направи по-зрял във вземането на решения.

Този процес на смяна на работата също така научи Йосиф какво означава да упорстваш в живота и да се доверяваш на Бог да разкрие Своите планове в Неговото време.

Чакането на Божия отговор може да бъде трудно, но то ни прави по-зрели и непоколебими, укрепва вярата ни и ни дава по-дълбоко разбиране за това какво означава да се доверим на Бог.

Дичо се възмущаваше:

– Държа се толкова грубо с мен. А аз и дума не бях казал още.

Страхил потупа приятеля Дичо си по рамото:

– Такива хора обикновено имат вътрешни проблеми, които изобщо могат и да не те засягат, но те не знаят как да ги контролират.

– Но нали истинската любов почита другите независимо от проблема, – поклати глава Дичо.

– Това означава, че в този процес участва и самоконтрол, – поясни Страхил.

– При какви обстоятелства хората могат да бъдат груби с теб? – попита Дичо.

– Възможно е да не са получили достатъчно любов в семейството си или нещо, което се е случило в миналото им, да е оставило трайно негативно впечатление за хората.

– Ако това е така, те трябва да осъзнаят, че имат нужда от изцеление, – възкликна Дичо.

– Получаването на терапия от християнски съветник може да помогне много, но опознаването на Бог по-интимно е дългосрочното решение на такъв проблем, – отсече Страхил.

Хората са ценни. Така че се отнасяйте с достойнство към тях и не говорете зло на друг.

Методи леко побутна приятеля си Филип и го попита:

– Забелязал ли си, че плодът на лозето е изобилен само върху нежни сравнително нови издънки?

Филип отбеляза:

– С времето дървесината на клона става по-твърда и дори клонът да е жив, и да е свързан с лозата, може да остане безплоден.

– Затова градинарят отрязва твърдата дървесина. Така я принуждава да даде нов растеж, който ще даде плод, – потри ръце Методи.

Филип погледна приятеля сякаш искаше да го предизвика:

– Има моменти, когато градинарят отряза клона толкова драстично, че това, което е останало от него, е връзката с лозата.

– А когато Бог отрязва всичко от живота ни, освен връзката ни с Исус. Той ни принуждава да обърнем внимание на връзката си с Него, защото това е всичко, което имаме, – плесна с ръце Методи.

– И в този процес нашата „връзка“ с Лозата се разширява и се произвежда плод, – допълни Филип.

Светльо сподели с приятеля си Симеон:

– Мислех, че не излекуваната болка просто изчезва с времето.

– О, де да беше така, – усмихна се тъжно Симеон. – Тя просто се пренася. Появява се отново в следващия сезон с различно лице, но със същата тежест.

– И аз съм забелязал, че когато вляза в нова връзка с надежда за ново начало, проектирам старите рани на нови хора, – с болка констатира Светльо.

– Така е, – съгласи се Симеон. – Миналите ни разочарования оформят настоящите ни реакции, а непреодоляната болка се превръща в леща, през която всичко се интерпретира.

– Какво може да се направи в такива случаи? – попита Светльо.

– Виж, – прехапа устни Симеон, – Бог е наясно с този модел. За това Той не пренебрегва разбитите сърца. Лекува и грижовно превързва раните ни.

– Знам, че ни изцелява, – отбеляза Светльо.

– Забележи, – наблегна Симеон, – изцелението не е прибързано, насилствено или повърхностно. То е умишлено и лично.

– Мога до някъде да се съглася, – Светльо поклати глава, – че изцелението е акт на послушание и мъдрост.

– Исус „превързва съкрушените сърца“ и извайва красота от пепелта, – допълни Симеон. – Бог не ни създава нови връзки и не ни поставя спешни задачи, преди да се погрижи за сърцата ни.

– А когато се забавя? – попита Светльо.

– Това е доказателство за подготовка, на която сме подложени, – отговори Симеон. – Това, което усещаш като тишина, може да се окаже процес на възстановяване.

– С течение на времето неизпълнените желания могат да създадат тиха скръб, с която се научаваме да живеем, вместо да се лекуваме от нея, – въздъхна дълбоко Светльо.

– Бог те кани, да донесеш тази болка при Него. Изцелението започва, когато осъзнаеш къде си наранен. Бог лекува това, което носим в Неговата светлина.

– Може би трябва да занеса всяка болка, разочарование и рана пред Господа, – започна да изрежда Светльо. – И да Го помоля да изцели сърцето ми, да възстанови надеждата ми и да ме подготви за това, което ми предстои.

– Довери Му се в процеса на изцеление и няма да съжаляваш, – подкрепи го Симеон.

Стойко гледаше мач. Той бе заложил определена сума за резултата на мача.

Когато футболната среща приключи, Стойко бе неимоверно щастлив. Бе спечелил първият си залог.

Три години по късно Стойко бе пристрастен към онлайн хазарта.

Така загуби дома си и всичките си пари. Жена му го напусна заедно с децата.

Бе стигнал до дъното.

– Ще се самоубия, няма живот за мен, – извика Стойко.

Изведнъж краката му се огънаха и той падна на колене.

– Господи, прости ми …..

Това бе последния ден, в който той заложи.

След дълъг процес на възстановяване Стойко заяви:

– Христос ме освободи.

Когато сме обременени от погрешни вярвания или разрушително поведение, независимо дали става дума за хазарт или друго пристрастяващо действие, което ни отдалечава от Бога, можем да поканим Светия Дух да ни даде сила и да ни води, докато Той ни освобождава.

Нека живеем по Духа и да не угаждаме на плътските страсти.