Сашо дълго си търси работа. Той бе квалифициран в областта на продажбите.

Попадна на фирма, където му предложиха страхотна работа и заплащане.

Можеше да спечели много пари чрез продажбите. Освен това щеше да взима комисионна над дебелата заплата.

Скоро след това се чу, че напуснал работата си.

– Какво стана? Защо напусна? – попита го приятел му Цачо.

Ето какво разказ Сашо на приятеля си:

– След като приех работата, те ми казаха как да направя презентацията. Отидох при шефа на компанията и му казах: „Ние представяме погрешно този продукт. Карате ме да кажа някои неща на клиентите, които не са верни“.

– И той поправи ли нещата? – поинтересува се Цачо.

– Шефа ме попита: „Имаш проблем с това?“, а аз му казах, че това ме прави лъжец. И двамата знаехме, че ме принуждават да крия истината.

– Но нали така продават много продукти, – вдигна рамене Цачо.

– Той много добре ме разбра, за това ми каза: „Ако искаш да работиш тук, това е начинът, по който го правим. Иначе там е вратата”. Затова и напуснах, – заяви категорично Сашо.

Не след дълго той си намери по-добра работа с по-добро заплащане, където не трябваше да лъже хората.

Какъвто и компромис да направим, за да запазим работата си, в крайна сметка ще загубим много повече.

Не подтискайте съвестта си, не нарушавайте принципите си. Последствията никак не са добри.

Вместо това, погледнете към Бога. Той може да ви даде много повече.

Катя обичаше да се сприятелява и да помага на възрастните хора в църквата.

За беда тя попадна под ударите на властен лидер. Постоянно Катя се оказваше обект на закачките му.

Посъветваха я:

– Откажи се.

– Не мога да „изоставя“ възрастните хора, – повдигна рамене Катя.

Чувстваше се разпъната на кръст.

Катя се помоли на Бог за напътствие и Той ѝ даде утеха и уверение, докато тя Му сподели страховете си.

– Поговори с този човек, но се довери на Мен, за да разреша проблема ти, – каза ѝ Той.

Винаги, когато се сблъскваме с трудни ситуации, нека се молим и да търсим помощ от Бог.

Може да не виждаме винаги победа, но каквото и да се случи, не трябва да се страхуваме.

Битката е Негова.

Тази вечер семейството се бе събрало около масата, не просто да вечерят, а да си поговорят.

– Какво ще се случи, ако работата ни изчезне? – попита Борко най-малкият в семейството .

– Или здравето ни се влоши, – прибави сестра му Мая.

– Ами ако икономиката се срине рязко? – додаде дядо Стоил.

– Има ли Бог послание за народа си, когато ни сполети бедствие? – попита бащата на Борко и Мая.

В стаята настъпи мълчание.

– Нека прочетем думите на пророк Исая, – предложи бащата.

Мая отвори Библията.

– Коя глава и кои стихове? – попита тя.

– Исая 6:1-3, – уточни баща ѝ.

Тънкото ѝ гласче прочете:

– „В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.
Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше.
И викаха един към друг, казвайки: – Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя“.

– Бог успокои страховете на Исая, не като премахна проблема, а като разкри божествената си сила и присъствие, – поясни бащата.

– Радвай се, – усмихна се дядо Стоил, – че Бог е способен да направи това, което ние не можем!

Тревожността ти намалява, когато разбирането ти за небесния ни Баща се увеличава.

Дядо Стойко отглеждаше животни и се грижеше за земята останала още от баща му. Той от нищо не се оплакваше. Не му бяха нужни нито лекари, нито лекарства.

Една студена сутрин стареца се почувства малко недобре.

Жена му го посъветва:

– Иди на лекар.

Той поклати упорито глава и отговори:

– По-добре да си купя малко змийско мляко от търговците.

Старецът отиде в плевнята, за да нахрани животните си. Той бе поставил електрическа жица, за да не бяга добитъкът надалече.

Случайно се спъна и докосна електрическия проводник. Ток премина през цялото му тяло и той падна на земята. Когато стана забеляза нещо интересно:

– Чувствам се обновен, пълен с енергия.

Дядо Стойко завърши цялата си работа в стопанството си и забрави за изпитанието.

Мина време.

Една сутрин се задъха.

За пореден път се спъна и докосна електрическия проводник. Тока го разтърси и той отново се почувства добре.

Шокът му даде енергия. Помогна му да диша нормално и дядо Стойко се почувства с двадесет години по-млад.

Тази странна практика продължи доста време, докато старецът не бе хоспитализиран за първи път в живота си.

Кардиологът погледна невярващо електрокардиограмата му:

– Чувствали ли сте се уморен? Изпитвали ли сте задух?

Дядо Стойко разказа всичко на лекаря за самопредписаните си шокови терапии и обновеното му чувство за енергия.

– Имате нарушен сърдечен ритъм, т.е. болното ви сърце изкача от ритъм.

Самолечението на старецът с електрически шок бе въвеждало сърцето му отново в ритъм.

Но натискането на бутона за нулиране на електрическата система на сърцето може да бъде опасно. Понякога шокът може да накара сърцето да спре да тиктака завинаги.

Ако сме честни със себе си, трябва да признаем, че много приличаме на дядо Стойко.

Усещаме, че нещо не е наред, но не можем да определим проблема.

Докато ние си самопредписваме собствени средства, нашите болни сърца изкачат от ритъм.

Нека поставим сърцата си в компетентните ръце на Този, Който може да ни направи цялостни.

Бог е нашият велик лекар.

Той познава нашите нужди. Има отговорите и вижда най-добрия начин да излекува заболяванията ни.

Жегата не попречи на две приятелки да се съберат и да си побъбрят.

Младена отбеляза:

– Като деца всички имаме мечти за това, какви искаме да бъдем, когато пораснем.

– Въпреки това, някъде по пътя, загубихме този устрем, за да преследваме и превърнем тези мечти в реалност, – забеляза Кремена. – И Защо?

– Губим от поглед тези планове, защото позволяваме на външни влияния да ни убедят да вярваме, че не можем да ги постигнем, – отговори Младена.

– С напредването на възрастта отговорностите ни се увеличават, – поклати глава Кремена. – Ако не се наслаждаваме на настоящата атракция, сменяме канала.

– Да, някои от несгодите, през които преминаваме, може да са извън нашите ръце, но нашата реакция към тях трябва да бъде да се успокоим и да оценим ситуацията, за да видим дали сме причинили проблема, – сбърчи вежди Младена.

– Вместо да откачаме, по-добре е да се обърнем към Бога с молитва, – тръсна глава Кремена.

– След като предам болката си на Бог, – сподели Младена, – отивам да спя. Девет пъти от десет, в зависимост от сложността на ситуацията, когато се събудя, Бог обикновено ми дава план за разрешаване на проблема ми.

Кремена въздъхна:

– Можем да се наслаждаваме на живота, ако премахнем негативните емоции като страх, разочарование и притеснение, които лесно могат да се промъкнат в ежедневието ни.

Двете се засмяха и се съгласиха в едно:

– Трябва да премахнем негативните емоции.