Архив за етикет: посока

Нарушение на границите

Николай бе възмутен:

– Имат ли право съседите да слушат силна музика?

Любо вдигна рамене:

– По закон е разрешено до 23:00 часа.

– Но аз не мисля така, съседите ми не могат да нарушават пространството ми с акустични вълни, – сбърчи нос Николай. – Защо проникването през акустични полета не се счита за нарушение на моите граници?

– Няма го в закона, – усмихна се Любо.

– Да кажем, че съседите имат право да слушат силна музика, но тогава и аз имам право да усиля високоговорителите и да ги насочвам в тяхната посока, – повдигна вежди Николай. – Ще им пускам мантри или молитви. А защо не? Логично е.

Николай се завъртя и подскочи:

– Нека да отидем още една крачка напред. Тогава имам право да се намесвам не само в акустичните полета на другите, но и в техните електромагнитни полета. Следователно, мога да включа заглушител у дома, който ще потисне Wi-Fi и Bluetooth на съседите ми.

Той се почеса по главата:

– Все още не съм пробвал това, но имам право да включа безжичните източници в дома си от 7:00 до 23:00 часа. Значи имам право да заглушавам техния Wi-Fi? Да, имам!

– И така, стигаме до заключението ….

Николай го прекъсна веднага:

– Съседът всъщност няма право да се намесва в пространството на друг човек с акустични или електромагнитни вълни, нарушавайки свободата му.

– Но това не се отнася, – Любо вдигна дясната си ръка, – за ремонти, стъпки на съседите, писъци на малки деца или лай на кучета.

– Освен това музика може да се слуша в рамките на ограниченията за силата на звука в стаята или през слушалки, – добави Николай. – Вярвам, че слушането на силна музика през деня трябва да бъде забранено със закон, в противен случай всякакви заглушители и алтернативни методи за въздействие върху съседите ще станат по-популярни.

– Всеки има право на мир и тишина, – съгласи се Любо.

Променяш се от това, което гледаш

Мишо бе много радостен:

– Вчера установихме една важна истина. Дали умишлено или не, нещо ни оформя. Трансформацията следва вниманието ни, – заяви той.

– Промяната е резултат от това, което задържа вниманието ни с течение на времето, – подкрепи го Стойчо, – а това оформя вътрешния ни живот.

– Не това, на което се възхищаваме за кратко, или сме съгласни интелектуално, а това, към което се връщаме отново и отново, – допълни Мишо.

– Човешкото сърце отразява това, което многократно вижда, – добави Стойчо.

– Фиксираме очите си, настройваме умовете си, но това надхвърля един поглед, – разсъждаваше на глас Мишо. – Трябва да останем достатъчно дълго, за да може истината да премине от информация към трансформация.

– Забелязал ли си, двама души могат да чуят едно и също послание и да живеят много различен живот? – попита Стойчо.

– Не ставате промяна от това, което не си чул изобщо. Ти се превръщаш в това, което преразглеждате последователно, – заяви Мишо.

– Забележи, – кимна с глава Стойчо, – важно е как сърцето се пази или пренебрегва. Когато умът е претъпкан и неспокоен, истината рядко остава достатъчно дълго, за да се вкорени. Разсейването е опасно не защото е драматично, а защото е постоянно.

– На много хора вниманието им е разпокъсано, – смръщи вежди Мишо. – То е привлечено в твърде много посоки, за да може истината да се утаи.

– Когато погледът ти е закотвен върху Христос, върху Неговото Слово, промяната започва тихо, – надигна се на пръсти Стойчо. – Няма да забележиш веднага промяна. Трансформацията рядко е силна, но с течение на времето действията ти се променят. Просто спираш да цитираш Писанието и започваш да Го живееш.

– Нещо важно, което трябва да се отбележи, – вдигна ръка нагоре Мишо. – Гледането не е пасивно. Ти взимаш участие в него. Така даваш съгласие да бъдеш оформени от това, което гледаш пред себе си.

– Човек е благословен не, когато взема проби от Словото от време на време, – плесна с ръце Стойчо, – а когато остава ден и нощ с Него. Така животът му е стабилен, защото погледа му непоколебим.

Запитайте се днес честно, към какво се връща умът ви, когато е неохраняем? Защото посоката на вашето внимание оформя начина на вашето вървене.

Нови планове

Мостът бе построен, за да издържа на прословутите бури в района.

Малко след откриването му опустошителната сила на ураган, разруши другите мостове, но не и него.

Поради катастрофалните наводнения пътищата, които свързваше моста изчезнаха, а реката течаща под него се отклони в друга посока.

Резултатът бе плачевен,

Мостът остана безцелен. Той пресичаше суха земя без пътища водещи от или до него.

Този мост бе наречен „Мостът за никъде“.

По-късно той бе пренасочен и беше свързан с новия околовръстен път на близкия град.

По подобен начин Бог, „Който не помни вече греховете ни“, все още има планове за нас.

Докато изповядваме и се учим от грешките си, нека продължим да следваме всичко, което Той е приготвил за нас.

Границите

Петър попита събралите се:

– Каква е разликата между правилното и грешното?

Крум се усмихна:

– Адам е трябвало да знае какви са неговите граници.

Мая вдигна ръце:

– Можете ли да си представите хаоса, който би настъпил, ако многолентова магистрала нямаше боядисана маркировка, която да дава посока на движението? Инцидентите и объркването щяха да са ежедневие.

Спас спокойно уточни:

– Никой не се оплаква, нито негодува от маркировката, защото шофьорите знаят, че боядисаните граници съществуват за тяхна собствена полза и безопасност.

Философа на групата Стамен се изяви, както винаги:

– Днес сме заобиколени от поколение хора, израснали според собствените си морални кодекси, пренебрегвайки границите, поставени от Бог. В резултат на това имаме поколение без мир или чувство за сигурност. Вместо да ни възпрепятстват, моралните насоки ни освобождават да живеем в мир и сигурност.

Живка допълни:

– Статистиката за престъпността, разводите, абортите и самоубийствата красноречиво свидетелства за опасността от живота извън Божите граници.

Павел плесна с ръце и подскочи:

– Бог е начертал границите и ние трябва да останем в тях!

Богомолката

Сава бе хванал някакво насекомо и внимателно го разглеждаше.

– Това е богомолка, – поясни баща му.

– Какво необичайно име, – възкликна Сава.

– Тези насекоми са безмилостни хищници, дори и канибали.

– Защо тогава ги наричат така? – Сава ококори очи изненадано.

Бащата се усмихна:

– Това насекомо е получило името си от позата, която заема, а не от характера си. Когато една богомолка чака плячката си, тя държи предните си крака изправени и изглежда, сякаш са сгънати за молитва. Но тази ангелска поза е просто изгодна позиция за атаката. Богомолка остава неподвижна, правейки я да изглежда като в сериозна молитва, точно преди да убие.

– Колко е жестока …, – Сава се намръщи.

– Освен това богомолката може да обръща главата си на 180 градуса, без да движи тялото си, – добави бащата. – Тя има гъвкава става между главата и тялото. Така богомолката може да погледне натрапника отзад.

– Интересни способности, – отбеляза Сава. – А с какво се храни?

– Освен пчели и мухи, тя поглъща гущери, жаби, дори и някои птици.

Сава пусна богомолката и я погледна недружелюбно.

Бащата промени посоката на разговора:

– Докато позата в молитвата е от решаващо значение, отношението на сърцето е много по-важно. Исус постоянно проверява намерението на сърцето и не е впечатлен от обикновената външна показност. Той порицава религиозните водачи на своето време за техните дълги молитви, докато сърцата им са били далеч от Него.

Сава слушаше внимателно баща си, за него това бе поредния урок в живота му.

Молитвата не е привилегия да изпълняваме егоистичните си желания.

Нека животът ни, позата на телата ни и сърцата ни, да Му бъдат угодни.