Петър попита събралите се:

– Каква е разликата между правилното и грешното?

Крум се усмихна:

– Адам е трябвало да знае какви са неговите граници.

Мая вдигна ръце:

– Можете ли да си представите хаоса, който би настъпил, ако многолентова магистрала нямаше боядисана маркировка, която да дава посока на движението? Инцидентите и объркването щяха да са ежедневие.

Спас спокойно уточни:

– Никой не се оплаква, нито негодува от маркировката, защото шофьорите знаят, че боядисаните граници съществуват за тяхна собствена полза и безопасност.

Философа на групата Стамен се изяви, както винаги:

– Днес сме заобиколени от поколение хора, израснали според собствените си морални кодекси, пренебрегвайки границите, поставени от Бог. В резултат на това имаме поколение без мир или чувство за сигурност. Вместо да ни възпрепятстват, моралните насоки ни освобождават да живеем в мир и сигурност.

Живка допълни:

– Статистиката за престъпността, разводите, абортите и самоубийствата красноречиво свидетелства за опасността от живота извън Божите граници.

Павел плесна с ръце и подскочи:

– Бог е начертал границите и ние трябва да останем в тях!

Сава бе хванал някакво насекомо и внимателно го разглеждаше.

– Това е богомолка, – поясни баща му.

– Какво необичайно име, – възкликна Сава.

– Тези насекоми са безмилостни хищници, дори и канибали.

– Защо тогава ги наричат така? – Сава ококори очи изненадано.

Бащата се усмихна:

– Това насекомо е получило името си от позата, която заема, а не от характера си. Когато една богомолка чака плячката си, тя държи предните си крака изправени и изглежда, сякаш са сгънати за молитва. Но тази ангелска поза е просто изгодна позиция за атаката. Богомолка остава неподвижна, правейки я да изглежда като в сериозна молитва, точно преди да убие.

– Колко е жестока …, – Сава се намръщи.

– Освен това богомолката може да обръща главата си на 180 градуса, без да движи тялото си, – добави бащата. – Тя има гъвкава става между главата и тялото. Така богомолката може да погледне натрапника отзад.

– Интересни способности, – отбеляза Сава. – А с какво се храни?

– Освен пчели и мухи, тя поглъща гущери, жаби, дори и някои птици.

Сава пусна богомолката и я погледна недружелюбно.

Бащата промени посоката на разговора:

– Докато позата в молитвата е от решаващо значение, отношението на сърцето е много по-важно. Исус постоянно проверява намерението на сърцето и не е впечатлен от обикновената външна показност. Той порицава религиозните водачи на своето време за техните дълги молитви, докато сърцата им са били далеч от Него.

Сава слушаше внимателно баща си, за него това бе поредния урок в живота му.

Молитвата не е привилегия да изпълняваме егоистичните си желания.

Нека животът ни, позата на телата ни и сърцата ни, да Му бъдат угодни.

Симеон беседваше с няколко свои връстници.

Той поклати глава и заяви:

– Разочарованието често идва поради пропастта между нашите планове и Божите.

Димо добави:

– Ние картографираме времевата линия, стъпките и резултатите, но животът рядко следва нашия план.

– И когато това не стане, ние се борим с разочарование, съмнение и изкушение да се откажем, – горчиво потвърди Лъчезар.

– Спомням си, когато стартирах бизнес проект, – сподели Вълчо. – Очаквах успех, но се провалих. Питах се, къде съм сбъркал. Преигравах всяка грешка. И накрая си казах, че може би не съм чул правилно Господа.

– И какво стана? – попита нетърпеливо Момчил.

– С течение на времето осъзнах, че „провалът“ всъщност е пренасочване. Бог ме насочваше към нещо по-голямо, – отговори Вълчо.

Божието „не“ никога не е отхвърляне, а пренасочване към Неговото по-добро да.

Когато плановете ви се рушат, не се паникьосвайте.

Попитайте Бога:

– Какво ми показваш през тази затворена врата?

Понякога отклонението е насочване в правилната посока.

Милан отсече:

– Има добри и лоши хора, за това се случват такива неща.

– Обикновено, – леко наклони глава Слави, – злият, крие падението си, а има и такива, които излъчват доброта и любов.

– Всеки от нас крои нещо, – отбеляза Милан. – Ако мотивите ни са зли, ще бъдем подведени по грешния път. В противен случай, когато са добри, ще намерим любов и вярност. Нужно ли е изобщо да говорим за това?

– Често сме слепи за това, което живее в сърцата ни, – възрази Слави. – Забравяме, че ежедневните решения, които вземаме, ни водят в определена посока. Те никога не са изолирани действия, а са вплетени в историята, която наричаме „нашият живот“.

– Когато се поддадем на болните и изкривени желания в сърцата ни, тогава решението ни е като преграда положена на правилния път, по който вървим, – отбеляза Милан.

– Това може да ни отклони от правилната посока и ако не коригираме това, – допълни Слави, – не бива да се изненадваме, ако животът ни води там, където не бихме искали да бъдем.

– Всеки път, – повдигна вежди Милан, – когато избираме любовта пред омразата, саможертвата пред самореализацията и нежността пред гнева, ние си проправяме път на вярност, който ни води към Божието царство.

– Не трябва да подценяваме значението на малките и невидими дела на вярност, – наблегна Слави, – защото те са път, който води към живот.

Това бе дълго пътешествие, но Сабина бе решила:

– Какво като съм на шестдесет и седем години, ще отида да я видя. Отдавна не сме се виждали. Тогава, когато се запознахме бяхме млади. Сега как ли изглежда? Сигурно и тя е побеляла като мен.

Тя зареди колата и тръгна.

Гледаше как пътните знаците се променят от френски на немски, а по-късно и на хърватски.

Дългият път я измори. Сабина се разсея, но въпреки това продължи.

Когато стигна до Загреб, тя се усети:

– Трябва да се върна назад. Пътувала съм деветстотин мили в грешна посока.

На всеки може да се случи, но когато се усети, че греши, би трябвало навреме да се обърне.

Бог ни призовава да Му бъдем отдадени, но сърцата ни се отклоняват от какво ли не.

Нека търсим Божията помощ, за да пазим пътя си с Него, така че винаги да искаме повече от Неговото осигуряване и присъствие.

Ако осъзнаем, че се носим в неправилна посока, помнете, Той остава Бог на благодатта, копнеещ да покаже милост към всеки от нас.

Можеш ли да спреш по време на своето „пътешествие“ днес, за да провериш дали вървиш с Него?

Кои неща те разсейват от познаването и любовта към Бога?