Учени са разкрили невероятни способности на кафето. Оказва се, че тази прекрасна напитка различно влияния върху човешкото тяло.

Група американски учени смятат, че цялата работа е в гените. Експертите са успели да обяснят, защо едни хора след като пият кафе не могат да затворят очи, а други мигновено заспиват.

Северо-Западният университет в Чикаго е направил свое собствено изследване по въпроса. В мащабният експеримент били използвани резултатите от анализите на десет хиляди европейци.

Оказало се, че у хората се срещат гени, имащи по-ниски нива на химически вещества в кръвта, особено след като са изпили поне една чаша кафе.

Работата се състои в това, че именно тези вещества способстват за мигновения ефект при употребяването на кафе.

С други думи, така напитката действа много по-бързо и на човек по-малко ми се иска да спи.

Асен бе настроен за дискусия.

– Млади човече вероятно сте чували фразата: „Любовта не може да се купи с пари“. Тя струва много скъпо, – каза Невена, жена преминала много неща в живота си.

След като помълча малко, тя продължи:

– Повечето хора не я оценяват и я разпиляват, защото не познават цялата ѝ красота.

След това се обърна към Асен и попита:

– Вие млади момко, искате ли да дарите на някого любов? – И тя мечтателно затвори очи, спомняйки си своята младост. – Когато даряваш любов се чувстваш щастлив и всесилен.

– Навярно съм много млад, – каза Асен. – Още никой не ми е дарил любов, нито пък аз на някого.

– Всичко е пред вас, – въздъхна Невена. – Важното да не я прогоните без време… – Но знаете ли,  любовта се появява някак странно, със ненужни добавки.

– Какви добавки? – попита Асен.

– Ненавист, ревност, презрение …..

– Но защо са на хората тези добавки? – недоумяваше Асен.

– Защото те не търсят да придобият истинската  любов.

– А аз какво да направя, за да я получа без добавки?

– Можете да ѝ помогнете да израсте във вас. В началото може да е съвсем малко семенце, но когато се грижите за него, поливате го, премахвате плевелите около него, от него ще израсте красиво и силно цвете.

– Вероятно ще трябва да се въоръжа с много търпение и вяра, – въздъхна Асен.

– Не се страхувайте, опитайте, това ще ви донесе много радост и светлина в живота, – насърчи го Невена.

– Трябва да опитам. Ако успея ще бъде прекрасно не само за мен, но и за тези, които са край мен.

Оградите са предназначени предимно да разделят хората едни от други. Но понякога се налага да се променят тези правила.

Радой забеляза, че кучето му постоянно наднича между решетките на оградата, за да види кучето на съседа. Двете животни постоянно се „догонваха“ край издигнатата преграда по между им.

– Сигурно ще им бъде много хубаво ако се виждаха, – каза си Радой. – Изглежда се харесат, за това искат да бъдат заедно. Защо да не им помогна?!

Радой не беше първият собственик на куче, който бе готов да задоволи любопитството и желанието на любимеца си.

Речени сторено. Той взе триона и много внимателно след като премери и отбеляза няколко пъти, отряза отвор в оградата.

Ина така се казваше кучето на Радой, следобед се срещна с Бобчо, когато я изведоха на разходка.

Двете кучета дълго бягаха едно след друго. От време на време събираха муцуните си, сякаш си шепнеха нещо.

Когато Радой прибра Ина, тя бързо излапа това, което намери в паничката си и веднага се устреми към оградата, за да бъде с Бопчо.

Този път тя се стъписа. В оградата имаше отвор, а от там се подаваше главата на Бобчо. Тя излая радостно, а другото куче я приветства с лай и махане на опашка.

Вярно е, че имаха мрежа помежду си, но се виждаха, а това изглежда доставяше удоволствие и на двете животни.

– Май им хареса така повече, – каза Радой на Красимир, стопанина на Бобчо.

– Виж колко са радостни, – засмя се Красимир, – идеята ти не бе лоша.

Сега не само Радой и Красимир общуваха очи в очи, това се случи и на техните любимци, за които те полагаха големи грижи.

Тази работа не отне много време на двамата мъже, но сега, когато гледаха колко са радостни кучетата им, разбираха , че са постъпили правилно.

Мартина вече бе на път да роди. Тя бе дошла в болницата сама.

Дълго обмисляше как да постъпи:

„Дали да не извикам Пепо сега или след като се избавя от тези болки и родя?“

Накрая реши:

– Ще раждаме заедно.

Обади му се по телефона. Пепо спешно излезе от цеха, бързо се преоблече и хукна  към родилния дом.

Когато влезе медицинска сестра му посочи с ръка една врата и пое нататък по коридора.

Той влезе малко уплашен. Жената крещеше силно. Той бързо я хвана за ръката и се опита да се вземе в ръце. Ситуацията бе напрегната и нажежена до голяма степен. Същинска „Звездна война“.

Пепо се молеше и бе затворил очи, стискайки ръката на жената си.

– Честито, – каза лекарят, – имате момче.

– Как момче, – възкликна Пепо.

Двамата с жена си бяха ходили на преглед и им казаха, че ще е момиче.

– Е, може да са объркали нещо, – каза си Пепо.

Взе момченцето на ръце, както се полагаше и се разплака. Обърна се към жена си, за да я прегърне.
В това време жената му сваляше шапчицата си и протегна ръка, за да вземе детето.

Изведнъж Пепо изпадна в шок ….

– Но това не е моята …. аз за първи път виждам тази жена.

Двамата се гледаха и не знаеха какво да кажат. Бяха изпаднали в доста комично положение.

Оказа се, че жената на Пепо раждаше в съседното помещение. Медицинската сестра просто бе сбъркала таткото.

Хубавото е, че участниците в тази комедия имаха чувство за хумор. Фалшивият татко стана кръстник на детето.

Пепо издържа изпитанието, даже успя навреме да отиде при жена си в съседното помещение и да присъства на раждането на дъщеричката си.

А истинският татко се бе оказал в задръстване и пристигна, когато всички се били разотишли по стаите.

Той вървеше по улицата и тихо плачеше. Крастав, с едно ухо и възпалена лапа. Вдигнал опашка с нещастни очи, а в тях перли от нестихващи сълзи.

Никой не го забелязваше, а ако някой му обърнеше внимание, му изръмжаваше или крещеше нещо срещу него. Случваше се да получи и удар с пръчка. Горкият едва смогваше да я избегне, ако успееше да се мушне някъде.

Тъжно си мислеше:
– Аз съм толкова грозен. Кой ще се смили над мен и ще ме вземе да живея при него.

Така вървеше по края на пътя, когато пред себе си видя крака. Две огромни крайника обути в големи ботуши. Уплашен затвори очи, очаквайки края си.

Човекът се наведе към него и му каза нежно:

– Какъв красавец само! А ухото къде е?! Ще дойдеш с мен приятел, бих се радвал на твоето присъствие. Дворец и прекалени удобства не ти обещавам, но виж мляко и наденичка мога да ти дам.

Човекът протегна ръка и взе в дланите си малката мръсна топка от косми. Изведнъж изненадно погледна към небето:

– Нима дъжд заваля?

Не, котето бе заплакало в ръцете му…