Думата „изкупление“ е свързана с понятието „покупка“, „откуп за компенсация“.

От древни времена обикновено се купували роби, които били заловени по време на война или принудени да служат на други господари. В същото време законният господар на такъв роб можел да го купи от врага или нашественика за доста пари.

Оттук нататък този роб трябва да служи вярно на своя господар.

Именно това Бог направи за нас. Когато сатана ни сграбчи и ни принуди да му служим, станахме роби на гряха, без надежда за освобождение.

Въпреки това Бог продължи да ни обича и поиска да ни върне в семейството си. Чрез смъртта на Кръста, Исус платил за нашето освобождение. Той го направи, защото ни обичаше.

Сега, ако сме повярвали в това, което е направил за нас, сме изкупени и освободени от робството.

От президента е взета само главата, а всичко останало, включително и интериора на кабинета са копирани от портрета на бившия вицепрезидент Джон Колдвел Келхун.

По ирония на съдбата, Калхун е горещ привърженик на робите и образователни политики на Конфедерацията на южните щати.

Правейки колаж художникът е проявил внимание към детайлите.

На портрета на Калхун лявата ръка лежи на документа за свободната търговия и суверенитета, а същата ръка на Линкълн лежи върху конституцията и прокламацията за освобождение на робите.

Балканските противоречия са нова причина за свикване на 24 октомври 1885 г. в Цариград конференция на Великите сили.

Тази конференция продължава и след Сръбско българската война.

Вече е трудно да се иска възстановяване на положението отпреди 6 септември, затова Великите сили преговарят главно по условията за признаването на Съединението.

Преките турско-български преговори завършват с подписването на 24 март 1886 г. на Топханенски акт, който признава Съединението. Компромисът е постигнат благодарение на турското съгласие българският княз Александър Батенберг да поеме управлението на Източна Румелия, а в замяна Османската империя получава Кърджалийска околия и селата по долината на река Въча, населени предимно с българи мюсюлмани.

Съединението е извършено и защитено благодарение на пълното единение на българите от всички краища. Успехът му подсилва оптимистичната вяра, че това е само първата стъпка към пълното освобождение на българските земи.

Съединението е изцяло българско дело и е сред най-успешните събития в нашата историята.

Но то има и негативните последици.Съединението довежда до конфликт с Русия, което ще предизвика проблеми в бъдеще.

Съединението успява благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата. Щастието е добро, но е несигурен помощник, защото лесно променя посоката си.

Значителното уголемяване на територията на България ѝ създава потенциални противници на Балканите. Това затруднява следващата стъпка, борбата за освобождение на Македония.

Тази фразата е написана върху сградата на Народното събрание. Но откъде идва тя? Кой за първи път я е споменал и защо?

Две години след Освобождението на България, младият български парламент е бил поле на словесни битки. Сформиралите се политически партии били не по-малко непримирими от днешните.

Тогава България е включвала само северната част от страната, т. нар. Княжество България.

В парламента се е разисквало какво да бъде изобразено върху първите сечени монети на новата държава.

Споровете били доста бурни, а предложенията много, но целта била една. Българите нямали никакво намерение да се отказват от обединението на българските земи, въпреки решението на Берлинския договор, който раздели България.

Така на първите монети били изобразени рози, символизиращи Княжество България, житни класове, напомнящи за Източна Румелия и лаврови клонки, характерни за климата на Македония.

Било прието и предложението на Стефан Стамболов, върху монетите да пише: „Съединението прави силата!“

Ето това е пример за това, как парламентаристите би трябвало да бъдат единни, щом става въпрос за защита на националните интереси.

В далечната 1880 г. прохождащите политици са го доказали на практика. А днешните, макар и натрупали опит, не могат да се похвалят с единомислие.