Василев ремонтираше компютри. Имаше си работилница, накрая на града. Днес привърши поредния.

Клиента, който бе оставил компютъра си за ремонт, намина да види до къде е стигнала поправката.

Василев го зарадва:

– Готов е, веднага можете да си го вземете.

– А колко ще ми струва ремонта? – попита мъжът.

– 450 лева, – отговори Василев, но като видя киселата гримаса на клиента си добави, – наложи се доста части да сменя.

– Добре сте ги сменили, но аз от къде да взема толкова пари? – измърмори недоволно  клиентът.

Мъжът си тръгна. Василев бе изгубил всякаква надежда, че ще се върне, но човекът се върна след три часа.

– Тук са 400, повече нямам, – каза той отчаяно. – 50 лева ще ви донеса по-късно.

– Добре, – съгласи се Василев и взе парите. – Гледайте само да не забравите.

Когато клиентът му даде парите Василев не ги преброи веднага и без това стана тъмно и той вече си тръгваше.

Когато се прибра в къщи, той прегледа банкнотите, които му бе дал мъжът.

Изведнъж се стаписа. В ръцете си държеше 800 лева. Изглежда клиента му не бе гледал внимателно и вместо четири стотачки, му бе дал три банкноти по 100 и една от 500 лева.

– Човекът се е объркал, – каза Василев, – като дойде да ми донесе 50-те лева ще му дам излишъка.

Минаха две години, но този човек не се появи повече. Изглежда са му се досвидели 50 лева.

Какви ли не обяви и съобщения съм виждала написани на ръка или луксозно оформени. Целта на всички тях е да заангажират вниманието ни с нещо „важно“.

Ето какво интересно съобщение успях да прочета наскоро:

„Жени участвайте в благотворителния базар. Това е една добра възможност да се избавите от излишните неща в дома си. Не забравяйте  и мъжете си“.

Вероятно пишещият е имал предвид: „Не забравяйте, да подканите и мъжете си да участват в тази дейност“.

В случая се е получила доста забавна реклама.

Две жени разговарят:

– Моят мъж започна късно да се прибира в къщи, – оплака се едната.

– Моят също се пробва да го направи, но аз го отучих, – самодоволно заяви другата.

– Как го направи? – полюбопитствува с надежда първата.

– Когато една вечер се върна късно и позвъни на вратата, аз го попитах: „Ваньо, ти ли си“?

– И какво от това? – попита първата не разбирайки, какво иска да ѝ каже другата жена.

– Но моя мъж се казва Кольо.

Днес много церемонии и обреди в църквата са станали преграда между човек и Бога. Ако си осветил дома и колата си, изповядал си се, стоял си на поредната служба, … всичко е наред.

Но ритуалът трябва да бъде прозорец, чрез който по-добре да видиш Бога, а не стена, която Го закрива.

Понякога се случва така, че ние се ограждаме с тези ритуали и обреди и се отдалечаваме от Бога.

„Поставяме свещ“ – действие, което замества молитвата. Идва мъж в храма и е благодарен, че на косъм е отървал живота си в авария. Купува една голяма свещ, запалва я и така благодари на Бога цели три минути.

Свещта  става молитвозаместител …

Бог повече ли се нуждае от нашите свещи, отколкото от молитвите ни, излизащи от любящо и благородно сърце?!

На службата идваме, където е нужно се покланяме, накланяме глава напред и мълчим. Защо се прави така? Повечето от хората не разбират. Никакви нововъведения няма да помогнат на човек да разбере смисъла на нещата, ако той сам не положи усилие, не вникне и най важното, не отвори сърцето си за Бога.

Под думата „тайнство“ се разбира тайнственото действие на Бога върху душата на човека. Това е и съдържанието на ритуалите на поклонение. То не зависи от ясния глас на свещеника, не зависи и в какъв храм се провежда, беден или богато украсен, поклонение на Бога зависи от самия човек.

С какво сърце е дошъл? Открито за да приеме Божията благодат със смирение, покаяние и искрена вяра в  Бога. Тогава става чудото. Тогава ритуалът въздейства.

Ако сърцето на човека е затворено, всичко си остава само форма.

Символът има смисъл, ако се разбира.

При психолог дошла двойка, мъж и жена женени от 15 години.

На въпроса на психолога:

– Какъв е вашият проблем?

Жената започнала дълга тирада, в която изляла всичко, което не я устройвало през тези години. Тя говорила половин час без да млъква.

Накрая психологът станал, отишъл при жената, прегърнал я и я целунал страстно.

Когато целувката завършила, жената мълчала замаяна.

Психологът се обърнал към мъжа и казал:

– Вашата жена се нуждае от това три пъти седмично. Ще се справите ли?

Мъжът се замислил, а след това отговорил:

– Е, мога да я доведа тук в понеделник и сряда, но в петък играя голф.