Лятото бе изпълнено със слънце и светлина. Прекрасно време за разходка. Дичо минавайки през полето, забеляза един бряст и лоза, покачила се по него. Той спря и се замисли.
От там мина един овчар, забеляза замисленият младеж и му извика:
– Ей, млади момко, какво си се умислил? Да не сравняваш това безплодно дърво с лозата?
– Мисля си колко много си подхождат един на друг, – отговори Дичо.
– Да си подхождат? Ти се шегуваш? – погледна го изненадано овчарят. – Та брястът е безплоден, а лозата дава изобилен плод?!
– Ако лозата лежи на земята, тя ще дава гнили плодове, – каза Дичо, – но така, както се е облегнала на дървото, тя произвежда плод за себе си и за бряста.
– Но, как ще дава плодове и за бряста? – ококори очи овчарят.
– Виж, богатият има много пари, имот и всичко, което му е необходимо за живота и то в изобилие, но е беден за Господа.
– Какво означава беден за Господа? – не се стърпя овчарят и прекъсна младежа.
– Занимавайки се със своето богатство, богатият много малко се моли. Дори и да има някаква молитва, той е слаб и немощен.
– Аха, – поклати глава с разбиране овчарят.
– И ако богатият дава на бедните това, от което имат нужда, – продължи Дичо, – бедните благодарят на Господа за богатия. И Бог благославя богатия, защото молитвата на бедния има сила пред Господа.
– Брей, никога такова нещо не ми е идвало наум, – почеса се по главата овчарят.
– Освен това, – Дичо погледна събеседника си, – ти си човек, който се движи по полето и знаеш, че като настъпи суша брястът, който има влага в себе си, подхранва с нея лозата. Така дървото прави добро, а лозата дава двоен плод за нея и за бряста.
– Прав си, момко, сполай ти! И нека Бог да бъде с теб, – каза овчарят и подкара стадото си към селото.
