Михаил се терзаеше. Той бе влязъл в извънбрачна връзка с девойка, а съвестта го изобличаваше мощно.

Един ден Михаил не издържа и отиде при пастира на църквата, която посещаваше.

Той призна пред него:

– Искам да живея правилно, според Писанието, но сърцето ми настойчиво ме дърпа в друга посока.

След като разказа случая си, Михаил млъкна, очаквайки да чуе недвусмислено осъждане на греха си.

Пастирът също мълча известно време.

– Завиждам ти, – каза накрая той.

Михаил се обърка:

– Как трябваше да разбирам думите ви? – попита той.

Пастирът започна да обяснява:

– В живота има много стълби, на всеки човек е дадена негова собствена. Стълбите представляват житейски предизвикателства и трудни избори. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са стълби, които ни отвеждат до по-големи висоти. Колкото по-трудна е задачата, толкова по-висока е стълбата.

Михаил мълчеше и само поклащаше глава от време на време, а пастирът продължаваше да разяснява:

– Бог ти е дал това трудно изпитание, защото вярва, че можете да го преодолееш. Той ти е дал способност да го направиш. Само на много силни хора се дава такава трудна стълба. Сега разбираш ли защо ти завиждам?

Пастирът не укори Михаил, но напълно промени възприятието му за ситуацията, в която се намираше.

Михаил вече не беше грешна жертва на обстоятелства, които е извън неговия контрол, а по-скоро бе благословен с чудесната възможност да се изкачи по духовната стълба, чиито горни стъпала бяха по-високи от тези на повечето хора.

Неговото изпитание не бе източник на срам и страдание, а знак на специално доверие и благоволение от страна на Бога.

Нели бе за първи път на зъболекар. Щом чук бръмченето на бормашината, тя скочи бързо от стола.

Зъболекарят я подкани:

– Хайде, Нели, ела! Няма нищо страшно.

Малкото момиченце уплашено клатеше глава и отказваше да се върне:

– Не, няма да дойда …

Зъболекарят само се усмихна и се обърна към бащата на Нели:

– Моля ви, елате и седнете на зъболекарския стол.

Бащата се съгласи, защото мислеше, че по този начин ще помогне на дъщеря си да се престраши.

Тогава зъболекарят се обърна към момиченцето и каза:

– Сега се качи и седни в скута на татко.

Докато баща ѝ я гушкаше, Нели се отпусна напълно и зъболекарят можеше да продължи работата си.

В живота има много неизбежни предизвикателства и изпитания и ще трябва да преминем през болка и страдание, но в Божите успокояващи ръце ние ще можем да понесем нашите кризи и обстоятелства.

Така ще Му позволим да укрепи нашата вяра, докато растем.

Дочо от няколко години не бе си вземал отпуска и това лято реши:

– Ще си почина малко. Като ходя, ще си пея. Ще ловя риба. Мълчейки и мислейки ще преосмислям живота си.

Той си обеща:

– Не бива да запълвам времето си с много неща за правене, нито да се срещам с познати. Ще се отдалеча от безкрайни разговори с тези, които срещна.

Бе решил да остане сам, по-дълго насаме с Господа.

Компютърът бе изключен. Факса също, а мобилния телефон бе захвърлен някъде в тревата.

Внимаваше да не ускорява темпото, а напротив да го забавя и да преосмисля добре нещата.

Така той откри за себе си какво наистина има значение в живота му.

– Нима трябва да чакам, лекарят да ми каже, че ми остават шест месеца живот и тогава ….? – Дочо махна с ръка. – Много преди трагичното да се превърне в реалност, трябва да пусна корени дълбоко в онези неща, които наистина имат значение.

Беше сам. Вървеше бавно. Гледаше пясъка и се връщаше назад в миналото си. Той отново преживяваше това, което бе направил.

– Смятах всяка нова зора за дар от Бога. Идеална възможност да преработя приоритетите си и да преосмисля мотивите си, но сега осъзнавам, че времето прекарано в тишина, насаме с Господа, ме е подготвяло за неизбежните предизвикателства идващи от недоброжелателния век, в който живея.

Не отлагай! Забави темпото! Седни и бъди тих!

Тогава ще осъзнаеш неща, които може би си пропуснал, а вероятно и други, които можеш да направиш през оставащото ти време на земята.

Данаил не можеше да си позволи някакви социални вълнение, грозяща го опасност и създалият се дискомфорт да попречат да отиде и да проповядва там, където го бяха поканили.

Той получи множество съобщение по телефона за това, което го очакваше. Това не бяха някакви малки предупреждения, а сериозни пречки.

И наистина Данаил се сблъска с доста предизвикателства.

Тогава той говори и писа на приятели по телефона си:

– Подкрепете ни в молитва. За последните два часа изминахме само десет мили….. Колата прегрява непрекъснато, не знам за кой път вече …..

Транспортните неудачи спомогнаха Данаил да стигне до уреченото място чак в полунощ, но там го чакаха вече пет часа.

Всичко това си заслужаваше.

Отзивите от закъснялото богослужение дават ясна представа за случилото се:

– Невероятно, приятно време на общение.

– Мнозина се покаяха.

– Каква мощна нощ!

Ако служиш вярно на Бога можеш да бъдеш изправен пред редица предизвикателства.

Някои решили да следват Господа, се сблъскваха с подигравки и бичуване, дори с вериги и затвор.

Тяхната вяра ги вдъхнови да поемат рискове и да разчитат на Бог за резултата.

Същото важи и за нас. Ако живеем според вярата си, това може да ни доведе до рисковано място, но наградите, сега или по-късно си заслужават поетата отговорност, тъй като Бог ни помага.

Трудна седмица. Сидор бе поразен от редица неуспехи. Обезсърчен той се свлече на дивана в дома си.

Не желаеше да говори с никого. Обезсърчението и съмнението тежаха като буреносен облак над него.

Сидор пусна телевизора. Не желаеше нищо да гледа, но искаше нещо да му бръмчи и шуми, за да го откъсне от мрачните мисли.

Една от рекламите привлече вниманието му.

Малко момиче говореше на малкия си брат:

– Ти си победител.

Повтори го няколко пъти.

На лицето на малкото момче се появи плаха усмивка, която постепенно започна да расте.

Появи се усмивка на лицето и на Сидор.

Той изведнъж получи насърчение.

С нашата спасителна линия от надежда, осигурена в Христос, можем да изпитаме мощното гориво, от което се нуждаем, за да устоим на предизвикателствата.

Докато Бог укрепва нас, ние можем да предложим взаимно насърчение един към друг.

Господ ни помага да привдигнем другите с думи и действия, изпълнени с любов.