Вън валеше, но Сара трябваше да отиде непременно до магазина. Тя повика сина си и му поръча:

– Борко, наглеждай сестра си, докато се върна от магазина.

Момчето прие с готовност, поверената му отговорност и каза:

– Добре, мамо, няма да я изпуском от погледа си.

Когато Сара затвори външната врата, Борко намери четка и бои. Това го въодушеви и той започна да рисува портрет на сестра си.

Той толкова се увлече, че не забеляза, как напръска всичко около себе си с боя.

Когато Сара се върна всичко бе изпоцапано, като се почнеше с масата, столовете и се завършеше с пода. Но тя бе мъдра жена и бързо прецени ситуацията.

Погледна рисунката, която бе нарисувал сина ѝ и радостно възкликна:

– Това Соня ли е? Колко много си прилича! – и целуна сина си по челото.

Минаха години. Борко стана един от най-известните художници на своето време. Не само специалисти, но и обикновените хора оценяваха много умението му да рисува.

Веднъж един журналист попита младият художник попита:

– Какво ви мотивира поемете по този път?

– Целувката на майка ми в деня, когато нарисувах портрета на сестра ми, – каза с много любов и признателност Борко. – Тогава тя трябваше да ме натупа за това, че бях напръскал всичко с боя около себе си, но моята мъдра майка ме насърчи и подкрепи.

Детето не е цимента, който задържа брака между двама души, а крехко същество, за хармоничното развитие на което е нужна любовта на родителите му, а не само тяхното присъствие.

Дошъл в неделното училище нов учител и той попитал децата:

– Деца, кажете кой е разрушил Ерихон?

– Не сме го разрушавали, – отговорили децата.

Учителят много се изненадал от отговора и на поредното съвещание в църквата изказал възмущението си:

– Представете си, питам децата: „Кой е разрушил Ерихон? А те ми отговориха, че не са те.

– Не се кахъри толкова, – обадил се един от присъстващите, – ще купим цимент, тухли, ще наемем работници и ще го пишем към църковните разходи!

Нора и Симо вървяха по улиците на града и се наслаждаваха на топлината, която започна да се долавя от слънчевите лъчи. В новия квартал бяха започнали нов строеж. Някакъв архитект се опитваше да вмести нова къща в малък ъглов парцел.

Отпред на калния паваж се търкаляха торби с цимент.

Като повървяха малко те видя птици, които кръжаха над покривите

– Навярно търсят къде да свият гнезда, – каза Нора.

– А, това са онези големи шумни птици, който връхлитат върху всеки, който се осмели да доближи до гнездата им, – изгледа ги недоволно Симо.

– И ние хората, когато строим, оставаме след себе си всякакъв боклук цимент, камъни и какво ли не, но проявяваме ли същата собственическа агресивност, когато се отнася до лична територия? – засмя се Нора.

Тя гледаше разхвърляните материали пред строежа и изказа недоволството си на глас:

– Все някой трябва да се заеме и да коментира етичната страна на проблема със замърсяването на околната среда, не мислиш ли така?.

– Всъщност нямаше какво толкова да се обсъжда на тази тема, замърсяването на околната среда се е превърнало в порочна практика, – каза Симо.

– Въпросът не опираше само до  създаване на грозни гледки от разхвърляните боклуци или неприятното усещане от вида на създадения хаос, по-скоро до някакъв морален дълг.

– Представи си, че в един дом е разхвърляно, дрехите на пода, остатъците от храната съборени край масата, книги събрани на купчина, която сериозно конкурира наклонената кулата в Пиза, защото при едно малко докосване всеки момент може да се срути. Какво ще кажеш тогава? – разпалено размаха ръце Симо.

– Е, има хора, за който безредието е ежедневие, но навън такова състояние дразни мнозина „подредени“.

– И в крайна сметка стигнахме до идеята, да запазим околната среда, за да не се дразним едни други. Но дали това е всичко? Дали това разхвърляне и унищожаване на околната среда няма да се отрази като бумеранг върху нас?

Двамата гледаха неразборията, мръщеха вежди, сочеха безмълно с ръци ….

– За това не е достатъчно само да се философства и говори, трябва и действие, ръце които да се хванат на работа, – каза Симо……….

На изложбата Milan Expo 2015 архитертурната фирма Nemesi & Partners е представила план на здание с фасада, която освен естетически вид има и прагматични функции.
Фасада на Palazzo Italia наподобява вкаменена гора, а конструкцията е направен от специален цимент, която поглъща смога.
Когато слънцето грее върху материала, той улавя някои замърсители и ги превръща в безвредни соли. Така, сградата почиства въздуха, а освен това има футуристичен и строен вид.
80% от фасадата ще бъде направена от рециклирани материали. Площта ѝ е 930 квадратни метра. За да се изгради фасадата ще са нужни около 2200 тона цимент.
Освен това сградата ще има на покрива си слънчеви батерии.

Над по-големите ни градове, често се усеща надвисналия смог от замърсен въздух, който е причина за много заболявания и алергии. Такова напластяване на замърсени газове унищожава природата, а с нея и самите нас.
Може ли да се направи нещо по този въпрос?
Италианската компания Italcementi е създала цимент, който буквално“поглъща“ смога.
В химическия състав на този цимент влиза титанов диоксид, който „се активира“ под действието на слънчевите лъчи.
Контактувайки с повърхността на пътното платно замърсеният въздух се окислява, преобразувайки се в безвредни нитрати или сулфати, а след това просто се отмиват от дъждовната вода.
Първият „зелен път“ вече е построен в САЩ.