Кирил Петров бе готов да се откаже. Две години след основаването на църквата, той бе изтощен, обезкуражен и виждаше вече провала в ума си.

– Бях верен, но безплоден, – окайваше се Кирил. – Страстен, но изтощен. Хората намаляват. Въпросите се умножават. Май трябва да напусна.

Бог не бе свършил с Кирил. Той му говореше, но не по начина, по който Петров очакваше.

В тези мрачни моменти от живота си Кирил чуваше само глас, който звучеше разумно и логично:

– Нима Бог те е призовал за това?

А Петров се притесняваше:

– Казах ли „да“ твърде рано или трябва да кажа „да“ отново, но с повече вяра този път?

Бог не бързаше. Той работеше.

В крайна сметка Кирил даде на Бог още една година. Не защото му се искаше, а защото жена му му напомни:

– Имаш призив, не можеш да се откажеш сега.

През тази година нещата станаха още по-трудни. Ключови лидери си тръгнаха. Тишината се сгъсти. Кирил все още постеше, молеше се и казваше:

– Да, Господи.

С течение на времето църквата не просто оцеля, тя се разрасна. От тридесет до над сто души. От избледняваща мечта стана процъфтяваща общност.

Нещата не се случиха мигновено, но станаха с вяра. Това бе дълъг процес, а не мигновено действие.

Ако вашето „да“ не е дало плода, който сте си представяли, не изкопайте това, което Бог все още сади.

Обещанието все още е валидно.

Просто останете в процеса.

Сашо, Димитър и Манол впечатлени от филма за влизането на Исус в Ерусалим, споделяха мислите си развълнувано:

– Има различни празници, но влизането на Господа в Ерусалим е един от най-трагичните, – отбеляза Сашо.

– Всичко в него изглежда като триумф, – плесна с ръце Манол. – Ликуващи тълпи от хора бяха готови да Го направят свой политически лидер. Те очакваха да им даде победа над врага.

– И къде е тук трагичното? – попита Димитър.

– Всичкото това ликуване и надежди са изградени на неправилно разбиране, – каза Сашо.

– А какви бяха очакванията на масите? – повдигна рамене Димитър.

– Копнееха при влизането Му в Йерусалим да вземе земната власт в ръцете Си. Да бъде обявен за очаквания Месия, който ще освободи израелския народ. Враговете да бъдат победени и всички отмъстени.

– А какво стана? – усмихна се Димитър.

– Христос влезе тихо в Светия град, очаквайки Своята смърт, – тъжно констатира Манол. – Народните водачи, настройват целия народ срещу Него, защото Той ги бе разочаровал във всичко. Исус не бе това, което очакваха и се надяваха…. А Исус отиваше на смърт.

– Това е денят на най-страшното недоразумение, – тъжно заключи Сашо. – Едни остават с празна къща, други влизат в Божия дом и стават храм на Светия Дух, дом на Живота.

Емил Петров получи имейл с покана за събиране на хора, които се считаха за лидери в различни сфери като бизнес, медии, музика и т.н.

– О, за мен това е голяма чест, – възкликна Емил.

Но когато провери списъка с поканените, неговото име го нямаше.

Той почувства как леден шиш прониза сърцето му.

Прегледа втори път списъка и забеляза, че и други ги нямаше, а трябваше да бъдат там. Това до някъде го успокои.

Изведнъж му хрумна страхотна идея.

Той реши да обади се на ръководителят на събирането и вместо да попита защо не е в списъка, зададе следния въпрос:

– Мога ли да поканя ….

И изреди имената на липсващите.

Отговориха му:

– Разбира се. Поканете ги.

Емил не се фокусира върху това, че го няма в списъка, той добави други хора, които забеляза, че също ги няма записани.

В случая Петров спази основния библейски принцип: „И така, всяко нещо, което желаете да правят хората на вас, това и вие правете на тях“.

Поради ангажимент в друго мероприятие Емил не можа да присъства на събирането, но успя да преобърне чувството си на пренебрегнат и отхвърлен.

И направи всичко по силите си, за да могат други хора да не се чувстват така, както той бе в началото, когато забеляза, че го няма в списъка.

Тодор бе навел глава и намотаваше парче конец около палеца си. Той не бе сам. С него бе приятелят му Теодор.

Внезапно Тодор вдигна глава и попита :

– Какво е смелост? Отсъствие на страх?

– По-скоро ангажимент да го преодолеем, – повдигна рамене Теодор. – Смелостта не означава, че не се страхуваш. Ти водиш борба и се изправяш срещу страха.

– Само като си помисля какво ме тревожи, – поклати глава Тодор, – веднага съм готов да побягна.

– Смелостта се изисква и трябва да бъде постоянна, – отсече Теодор.

– Поставяш страшни стандарти, – сбърчи нос Тодор. – Въз основа на опита ми, мога ли да очаквам нещо, което е непостижимо?

– Дай на човек цел, която го плаши и ако е лидер ще знае как да преодолее страха, – плесна с ръце Теодор.

– Ами ако се провали? – Тодор погледна скептично приятеля си.

– Какво мислиш за иновациите? – попита Тодор.

– Те изискват поемането на по-големи рискове и трябва да се награждават, – отговори Теодор.

– Да, но не всеки риск е добър.

– Човек трябва да бъде дисциплиниран. Агресивно може да се преследва само това, което има смисъл.

– Представи си, – махна с ръка Тодор, – ти даваш важна задача на някой друг и същевременно го контролираш…..

– Това е проява на страх, – прекъсна го бързо Теодор. – Ако си достатъчно смел, ще му дадеш той да води.

– Може да обърка нещата, – възпротиви се Тодор.

– Този твой страх, ще го подтисне и обезкуражи, – натърти Теодор.

Страхът си е страх, но той не е от Бога. Когато сме с Господа сме готови да извършим и невъзможното, защото Той е с нас.

Стефан Малинов бе известен в супермаркетите най-вече със своя конфитюр.

– Обичам ягоди, за това правя такова прекрасно сладко, – казва често Стефан на хората.

Когато Малинов предаде сърцето си на Господа и реши да Го последва, той заяви:

– Ще изградя успешен бизнес на принципите на Божието слово. Религията е живот, който трябва да се живее.
Така Стефан, започна да прави това, което се казва в Библията. Позволи „посаденото в него Слово“ да овладее сърцето му, а това се отрази на начина, по който управляваше бизнеса си.

Коректността му доведе до произвеждането на качествени продукти на по-ниски цени.

Малинов работеше усилено. Служеше и подкрепяше своя персонал, като инвестираше печалбите си в техните нужди.

Религията не е просто познание за Бог, това е лична връзка с Исус, която се проявява в начина, по който живеем.

Можем да гледаме на всяко ново начинание като на възможност да служим на другите с любовта, която сме получили от Бога.

Независимо дали сме лидери или последователи, собственици или служители, дали имаме представителна или невидима роля, вярата ни в Господа се отразява на това как живеем.

Връзката ни с Исус може да благослови тези, които срещаме днес.