Често родителите не забелязват или не придават особено значение на това, че децата им си съперничат. И едва когато това стане прекалено очевидно, родителите започват да реагират.
Поведението на родителите има голямо влияние върху психиката на детето. Родителите трябва да помогнат на децата си, да преодолеат конфликтите и да подобрят отношенията помежду си.
Децата често се бият и между тях възниква конкуренция. Всичко започва от малка кавга и достига до ожесточена борба. Конфликтите между децата се появяват, когато родителите им отделят малко време и внимание за тях.
Една от най-често срещаните причините е поява на бебе в дома.
Не сравнявайте децата си, показвайте им, че ги обичате еднакво.
В противен случай, можете да унищожите самочувствието на по-голямото дете и да посеете възмущение и огорчение към брат му или сестра му. Прекарвайте повече време с децата си, играйте с тях, отнасяйте се с тях еднакво, без да ги делите.
Старайте се да бъдете еднакво строги към тях, ако направят нещо не както трябва, но в същото време обяснявайте на по-големите, че имат по-голяма отговорност, отколкото по-малките. Обяснете им това така, че да чувстват вашето разбиране и подкрепа.
Помогнете на децата си, да не се карат, а да намират необходимите думи за разбирателство. Говорете им, че те вече са възрастни  и самостоятелни хора, и сами трябва да намират начини, за да оправят взаимоотношенията си. Ако забележите, че между тях не се получават нещата, опитайте се да намерите решение и направете някои компромиси.
Тогава в бъдеще между тях няма да има неразбирателство и лоши отношения.
Не сравнявайте децата си, защото всяко дете е личност и има своите индивидуални качества.
За да се научат децата ви да решават проблемите си, опитайте се да не се намесвате в конфликтите им, но ако все пак е необходимо съдействието ви, станете посредник помежду им, изслушайте и двете страни, това ще ви помогне да откриете причината за враждата им.

Един ден ще дадем отчет за живота си пред Бога. Когато имаме това предвид и  такова дългосрочно мислене, то ние ще внимаваме в това, което казваме това, което правим и когато се опитваме да впечатлим някого. За тези хора, които угодничат, за да бъдат харесвани има противоотрова.
Осъзнавайки, че трябва да даваме сметка за всяка дума, която казваме, постоянно ще се запитваМе: „Бог одобрява ли това, което току-що казах, или не, или търся одобрение от човек, на когото говоря в момента“.
Знам, че когато кажа, че съм христянка ми задават възможно най-трудните въпроси, за да ме поставят в неловко положение. И в действителност, някои хора умишлено се опитват да ме накарат да се откаже от това, което казва Библията.
Когато моята човешка природа иска да бъде харесвана, тогава правя компромис, отклонявам се, шегувам се, и не казвам истината.
Чувал съм някои хора да казват: „Аз просто оставям това на Бога“ или „Всеки трябва да се осланя на собствения си ум“. За това има само една дума – измъкване! Такива „коректни“ хора, които искат да бъдат харесвани, не стоят зад истината.
В тези моменти, когато ми се е искало да кажа нещо, което е било коректно и няма да обиди никой, но е било лъжа, си напомням какво ме очаква, когато трябва да отговарям за това.
И в този момент, когато съм под натиск, си припомням какво Исус Христос е направил за мен на кръста. Той не се отрече от Мене, а умря за греховете ми. Аз му дължа живота си. Той ме е създал. Той ме е спасил и ми е простил. Няма да се отрека от Него.
Спомням си, че един ден и аз ще давам отчет пред Бога. И в този момент Бог ще каже: „Какво каза в разговор с еди кой си по време на работа? Какво каза на приятеля си в училище?“ Почтеността е по-важна от популярността.
И накрая, казвам истината и всичко ненужно отпада.
„Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и в славата на Отца и на Своите ангели“.

Във влака пътуват майка с дете. Жената търси нещо в чантата си и за това извади всичко от нея. Детето видя две опаковки с лекарства, взе ги и се обърна към майка си:
– Мамо, дай ластичето, с което лелята в аптеката беше вързала тези опаковки с лекарства! Те трябва да са събрани…..
– Синко, – отговори, майката, – ластичето някъде се загуби.
Момчето започна да капризничи, търсейки ластичето, като настояваше, че така трябва. Тогава майката предложи да ги вържат с една панделка. Момчето помисли малко и се съгласи.
Всичкото това наблюдава един мъж в купето. Когато детето заспа, той попита майката:
– Защо е необходимо всичко това? Защо не игнорирахте напълно глупавото изискване на детето? Нима има значение дали тези опаковки са вързани заедно или не?
Майката каза:
– Така се учим да се разбираме един друг. Сега това може да е малко нещо, но по-късно отстъпвайки и правейки компромис ние ще можем да се споразумеем за нещо по-важно.

Да премълчиш не означава да се съгласиш или да направиш компромис. Това означава да останеш глух. Глух към какво?

Често ние си премълчаваме, защото не чуваме и сме станали глухи към човешката болка и мъка.

Нека да бъдем чувствителни към нуждите на другите и да не оставаме безразлични.

Това, което сега изглежда, сякаш не ни засяга, ще даде отражение в живота ни напред.

Не се самозалъгвайте, всяка мъка, всяка болка, която не е намерила откли, рикошира във всеки един от нас.

Когато си в пубертетна възраст има значение как се обличаш. Младо момиче на тази възраст твърдеше, че някои от дрехите, които облича са й противни.
Доста млади хора умеят да се обличат модерно и практично, но повечето се чувстват неудобно в модерните дрехи и въпреки това продължават да ги носят. Те твърдят, че да отстояваш правата си не винаги си струва. Обществото им казва да бъдат различни, но в същото време рекламите ги бутат в общото русло.
Как трябва да се облича един млад човек, хем да е доволен от вида си, хем да се хареса на родители и приятели? Трудно осъществимо.
В крайна сметка подрастващите правят компромис със своите ценности, за да се впишат в средата. Младо момиче твърдеше, че за да изкара гимназия без да бъде тормозено, трябвало да се облича така, че да се хареса на своите връстници.
Това са бъдещите лидери на нацията ни, а в какво ги превръщаме? Не е ли време за промяна?