Баща и син караха колелета през парка.

Таткото бе малко по-напред. Той даваше инструкции на сина си:

– Завий наляво. Сега изправи, заобикаляме езеро.

Странно тук нещо не бе наред.

Малкото момче беше сляпо. То бе напълно зависимо от познатия глас на баща си сред игривите писъци и викове на другите деца.

Това не е много по-различно от пастирите, които водят овцете си и ги викат по име.

Връзката им е много близка. Овцете следват пастира, защото познават гласа му.

Като пастир на Божия народ Исус изобличава техните неуспешни водачи, които са „крадци“ и „лъжепастири“, защото се фокусират единствено върху собствените си интереси.

Господ, истинския Пастир, обещава вечен живот, като се жертва за Своите овце.

Има моменти, когато не можем да видим кой път да поемем или когато се чувстваме объркани от многото гласове, които изразяват мнения или очаквания.

Но когато се вслушваме в гласа на нашия Пастир в Писанието и следваме Неговите напътствия, Той ни предпазва от вземането на неразумни и дори опасни решения.

Живко погледна Васко и се засмя:

– Ти май имаш следдипломна квалификация от Университета за безпокойство?!

– Заспивам притеснен, събуждам се сякаш не съм спал и пак същите атаки, – сподели плачевното си състояние Васко.

– Няма ли най-сетне да спреш, да се тревожиш? – укори го Живко.

Васко само въздъхна и вдигна рамене.

– Би ли използвал сигурен подслон по време на бурите в живота ти? – попита Живко.

– Звучи добре, – опита се да се усмихне Васко. – И къде да го намеря този сигурен подслон?

– Бог предлага такава опция, – отговори Живко. – Не просто малко притеснения, а никакви.

– И как може да стане това? – Васко с интерес изгледа приятелят си.

– Божият мир ще пази сърцето и умът ти, докато живееш в Христос. Фокусирай се по-малко към проблемите си и повече към Бога.

– За това съответно трябва да се помоля? – тъжно се усмихна Васко.

Живко потупа приятеля си по рамото и насърчително добави:

– Ти изпълни своята част, а Бог със сигурност ще свърши своята. Резултатът ще бъде по-добър, отколкото си очаквал.

Криси получаваше писма от приятелката си Донка. Първо тя ги прочиташе с интерес, спирайки на всяка дума.

После решаваше:

– Ще го прочета още веднъж, а може да се наложи това да направя и трети път. Все пак трябва да придобия представа и да уловя нещо, което може би съм пропуснала преди.

Тя правеше редовно това, защото приятелката ѝ я засичаше, че не е забелязала какво точно ѝ е писала.

– Ти май четеш писмата ми по диагонал и изобщо не вникваш в това, което ти пиша, – негодуваше Донка, когато двете се съберяха заедно.

Криси искаше всичко да разбере от писмото, по-добре да открива, проумява и разгадава приятелката си, но често бе разсеяна и когато стигнеше края му, осъзнаваше, че нищо не е прочела и започваше да чете отначало.

Ако искаш да бъдеш близо до Бога е необходимо да четеш внимателно Словото Му и това да става многократно, за да можеш да Го опознаеш истински.

Четете Божието Слово по-често. В противен случай ще откриете, че вървите в тъмнина и ако това се случи, със сигурност ще се спънете и ще паднете.

Не забравяйте, че Библията, е поредица от писма на най-близкия ви приятел. Прочетете ги внимателно. Четете ги често. И след като ги прочетете веднъж, прочетете ги отново.

Тони пак бе напуснал работата си. На него често му се случваше това в последно време.

Приятелят му Дони го подкачи:

– Толкова ли трудна бе работата ти? Ако е така, нима се страхуваш, когато е тежка?

Тони недоволно сбърчи нос и измърмори:

– Не бе много трудна, но загубих интерес към нея. Освен това получих по-добра оферта в една фирма.

– Виж, – Дони смръщи вежди, – Бог е вградил във всеки от нас способност за огромно удовлетворение от работата, която е не само завършена, но и добре свършена. Ако се откажем, преди да сме приключили, пропускаме задоволството, което идва със завършването ѝ.

– Какви ги говориш? – махна гневно с ръка Тони. – Богатите и известните не работят и какво? Нима само те могат да се ползват от този лукс?

– Според мен това не прави живота им по-удобен и комфортен, – изрази несъгласието си Дони. – Безработицата е толкова опустошителна, че човек без работа е …

– Гладен и гол, защото няма пари, – бързо го прекъсна Тони.

– Не, – усмихна се Дони, – този човек е извън плана на Бога за живот и следователно е лишен от удовлетворението, което идва от работата и от завършването ѝ. Така че …

– Дони, не искай от Бога да ме оставя да „завърша“ работата си, когато ми се предлага по-добра възможност и повече пари, – Тони прибра ръце пред гърдите си и умолително погледна приятеля си.

– Не искаш да чуеш, но не знаеш какво пропускаш, – въздъхна Дони.

– Добре де, – примирено каза Тони, – но на мен така ми е добре. Не ти ща удовлетворението.

Няколко по-топли есенни дни и желанието за разговори на открито отново има превес.

Групата на Сашо възползвайки се от хубавото време започна традиционното си общение в парка.

– Страхувате ли се от тежката работа? – Слави откри темата за днес.

– Често сме склонни да напуснем работата, преди да е приключила, – отбеляза Крум.

– Може би защото тя е твърде трудна, – намекна Станислав. – Или сме загубили интерес към нея. Причината може да бъде и някоя по-добра оферта другаде.

– Ние сме създадени така, че да чувстваме удовлетвореност от работата, – наблегна Цачо, – която е не само завършена, но и добре свършена.

– Ако се откажем, преди да сме приключили, пропускаме удовлетворението, което идва със завършването, – перифразира Филип думите на Цачо.

– Някои смятат, че е лукс да не се работи, – усмихна се се Цено. – Или това е привилегия само за по-богатите и известните?! Всъщност това е лишение.

– Една от причините безработицата да е толкова опустошителна е, че когато човек е без работа, той е извън плана на Създателя. Следователно е лишен от удовлетворението, което идва от работата и завършването ѝ, – констатира Сашо. – Нека се молим за тези, които нямат работа, но да не забравяме, че трябва да завършваме и своята докрай.