Сава бе хванал някакво насекомо и внимателно го разглеждаше.

– Това е богомолка, – поясни баща му.

– Какво необичайно име, – възкликна Сава.

– Тези насекоми са безмилостни хищници, дори и канибали.

– Защо тогава ги наричат така? – Сава ококори очи изненадано.

Бащата се усмихна:

– Това насекомо е получило името си от позата, която заема, а не от характера си. Когато една богомолка чака плячката си, тя държи предните си крака изправени и изглежда, сякаш са сгънати за молитва. Но тази ангелска поза е просто изгодна позиция за атаката. Богомолка остава неподвижна, правейки я да изглежда като в сериозна молитва, точно преди да убие.

– Колко е жестока …, – Сава се намръщи.

– Освен това богомолката може да обръща главата си на 180 градуса, без да движи тялото си, – добави бащата. – Тя има гъвкава става между главата и тялото. Така богомолката може да погледне натрапника отзад.

– Интересни способности, – отбеляза Сава. – А с какво се храни?

– Освен пчели и мухи, тя поглъща гущери, жаби, дори и някои птици.

Сава пусна богомолката и я погледна недружелюбно.

Бащата промени посоката на разговора:

– Докато позата в молитвата е от решаващо значение, отношението на сърцето е много по-важно. Исус постоянно проверява намерението на сърцето и не е впечатлен от обикновената външна показност. Той порицава религиозните водачи на своето време за техните дълги молитви, докато сърцата им са били далеч от Него.

Сава слушаше внимателно баща си, за него това бе поредния урок в живота му.

Молитвата не е привилегия да изпълняваме егоистичните си желания.

Нека животът ни, позата на телата ни и сърцата ни, да Му бъдат угодни.

Жената на Филип бе бременна в деветия месец. Отборът му бе пред последния мач и победяха ли щяха да получат купата.

Филип отчаяно се молеше:

– Боже, не позволявай детето ми да се роди в деня на този последен мач.

Точно преди тази толкова очаквана среща жената на Филип получи контракции.

Филип осъзнаваше:

– Ще ставам баща, но това е решаващия ми мач.

Като семейство бяха избрали домашно раждане. Филип и майка ѝ бяха до родилката като подкрепа.

Жена му се справяше феноменално. Той я насърчаваше, но все още гледаше часовника си…

– О, имам финал.

Филип получи телефонни обаждания от треньора и спортния директор, с настояване да участва в мача.

Той погледна към жена си. Тя бе изтощена от битката.

Тогава Бог му напомни:

– Ти даде обещание, когато се оженихте, че ще дадеш живота си за нея.

Филип я погледна в очите и си каза:

– Невъзможно е да я оставя.

Той изпрати съобщение на отбора със сълзи, в очите в което обясняваше, защо не може да играе на финала.

Филип остави мечтата си да спечели трофея и реши да даде най-доброто от себе си за жена си и идващото бебе.

Трудно е в такива моменти да избираш.

Отборът му спечели трофея, а Филип взе два трофея в този ден, макар и един далеч по-траен и ценен от другия.

Готови ли сте да оставите мечтите и желанията си, за да живеете по начин, който Бог ви е призовал?

Митко се стремеше да бъде успешен. Той искаше да бъде трудолюбив и богат.

– Упоритата работа носи добри неща, – казваше си той, – а ако забогатея, ще си купувам каквото си искам.

Но той не осъзнаваше, че печеленето на повече пари започва да ерозира в най-близките му взаимоотношения.

Печеленето на пари се превърна в основна негова цел. Така всички други желания бяха подчинени на приоритета на парите.

– Съжалявам, но не мога да дойда със теб. Трябва да работя.

Така Митко отказваше на всеки.

Той бе много изтощен от работата си, но от това пострадаха взаимоотношенията му с другите, особено с близките.

Ако преследваш богатството, то става твой господар.

Парите обещават свобода, но те правят роб.

Колкото повече пари натрупваш, толкова повече радостта се изпарява от теб.

Банковите сметки набъбват, а душата се свива.

Не уповавайте на парите, защото те не са надеждни.

Бъди богат на добри дела, щедри към нуждаещите се, винаги готов да споделяш с другите.

„Който обича парите, никога няма да се насити. Колко е безсмислено да се мисли, че богатството носи истинско щастие!“

Стойко бе поканил приятеля си Желязко на гости.

Двамата обиколиха дома заедно, а след това продължиха с традиционните си разговори, които провеждаха, когато бяха заедно.

– В последно време си мисля за това, – сподели Стойко, – колко лесно научаваме Божите обещания, но не оценяваме колко Бог е невероятен.

– Знаеш ли един ден го попитах. – Желязко се усмихна, – Защо не прави така, както действаше, когато за първи път имах връзка с Него?

– И какъв бе отговорът? – с нетърпение Стойко погледна приятеля си.

– Той ми каза, – поклати глава Желязко, – че все още постъпва по същия начин, но тъй като съм свикнал, не го забелязвам.

– Трябва да бъдем изумени, – подскочи радостно Стойко. – Изумени, че Исус умря за нас, че Светия Дух живее в нас, че Господ каза, че никога няма да ни изостави.

– Трябва да сме удивени, – продължи настървено Желязко, – че можем да отидем при Него по всяко време и да му представим нуждите си, болките си, желанията си, … Той ни чува и ни отговаря.

– Колкото повече разбираме и се удивляваме, че Светият Дух е с нас и в нас, толкова по-решителни ще бъдем да предприемем смели стъпки на вяра, – подчерта Стойко.

– Той прави нещо ново в живота ни, – възторжено възкликна Желязко.

– Това не означава, че можем да стоим безучастно, – свъси вежди Стойко.

– Е, да, – съгласи се Желязко, – често се самосъжаляваме, гледаме назад в миналото и мърморим за това, което нямаме.

– Ако Бог иска да използва някого, то нека да предложим себе си, – Стойко бе уверен в това.

Двамата бяха убедени и не се нуждаеха от допълнително увещание.

Христо и Стефан разговаряха дълго. Те обсъждаха въпроса за отношенията между мъжа и жена.

– Любовта на съпруга има ясна цел, – заяви твърдо Христо.

– Той трябва да бъде посветен на растежа на съпругата си, точно както Христос е за Църквата, – допълни Стефан.

Христо продължи:

– Божият план е съпругът да бъде инструмент, който помага на съпругата си да става все повече и повече като Исус.

– Не като идеализираната жена, която има в главата си, – засмя се Стефан.

– Исус не е от тези, които правят всичко само в началото след запознанството, а после се отпускат, – наблегна Христо. – Неговата любов е постоянна отдаденост.

Стефан наклони леко главата си на една страна и каза:

– Това означава, че всеки добър брак започва с „убийството“ на безброй фалшиви очаквания и лични предпочитания.

Двамата замълчаха, след което Стефан отново възобнови разговора:

– Да обичаш означава да полагаш усилия да разбереш какво кара другия човек да се чувства обичан. Независимо дали това е чрез подаръци, думи или качествено време.

Христо разтърси рамене:

– Мисията на съпруга е като тази на свещеник, който работи с Божието Слово, за да култивира емоционалната красота и духовната дълбочина на съпругата си, а не да създава бръчки от тревоги и слабости.

– Ето какво е важно за нас мъжете: Не трябва да превръщаме жените си в своя собствена идеализирана версия на нея. Необходимо е да анулираме очакванията и личните предпочитания, за да я обичаме по-жертвоготовно, фокусирайки се върху нейното благополучие, – констатира Стефан.

Христо покани приятеля си:

– Нека да се помолим.

И започна:

– Господи, помогни ми да видя жена си през Твоите очи. Нека целта ми не бъде да я променям, за да угодя на себе си, а да бъда канал на Твоята благодат, за да може тя да процъфтява. Дай ми мъдростта да я обичам така, както тя се нуждае от любов, и смелостта да жертвам собствените си желания за нейно добро.