
Жената на Филип бе бременна в деветия месец. Отборът му бе пред последния мач и победяха ли щяха да получат купата.
Филип отчаяно се молеше:
– Боже, не позволявай детето ми да се роди в деня на този последен мач.
Точно преди тази толкова очаквана среща жената на Филип получи контракции.
Филип осъзнаваше:
– Ще ставам баща, но това е решаващия ми мач.
Като семейство бяха избрали домашно раждане. Филип и майка ѝ бяха до родилката като подкрепа.
Жена му се справяше феноменално. Той я насърчаваше, но все още гледаше часовника си…
– О, имам финал.
Филип получи телефонни обаждания от треньора и спортния директор, с настояване да участва в мача.
Той погледна към жена си. Тя бе изтощена от битката.
Тогава Бог му напомни:
– Ти даде обещание, когато се оженихте, че ще дадеш живота си за нея.
Филип я погледна в очите и си каза:
– Невъзможно е да я оставя.
Той изпрати съобщение на отбора със сълзи, в очите в което обясняваше, защо не може да играе на финала.
Филип остави мечтата си да спечели трофея и реши да даде най-доброто от себе си за жена си и идващото бебе.
Трудно е в такива моменти да избираш.
Отборът му спечели трофея, а Филип взе два трофея в този ден, макар и един далеч по-траен и ценен от другия.
Готови ли сте да оставите мечтите и желанията си, за да живеете по начин, който Бог ви е призовал?