Лепидодендрон е древно дърво. Кората му е била покрита с плоски пластинки, подобно на борова шишарка.

Самите листа на дървото са подобни на стъбла, за това лепидодендронът се смята по-скоро за трева, отколкото за дърво.

Голяма част от залежите на въглища в Европа, са останки от тези древни дървета.

По-рано често са намирани вкаменели стволове на лепидодендрони.

Дължината на такова стъбло може да достига до 30 метра, а дебелината му около метър.

През 19 век от тях са извайвали тела на змии и дракони.

Интуицията му подсказваше, че вече наближаваше позициите. Иван спря и се огледа. Никаква промяна. Пред погледа му се простираше поле осеяно с ями от снаряди и осакатени почернели дървета .

Тегнеше неестествена тишина. От непоносимото безмълвие по гърба на Иван полазиха тръпки. Той отправи тревожен поглед към сивото небе.

Иван усещаше нещата предварително, за това не се изненада, когато чу страшния вой на снарядите. Затракаха картечници. Иван нямаше време да мисли, но инстиктивно се хвърли в най-близко изровената от снаряди яма. Когато се изтърколи в нея, над главата му изсвистяха куршуми. Краката му хлътнаха в голяма кална локва.

И тогава го видя. Той беше от противниците, легнал по гръб, само на три метра от него. В ръката си държеше револвер, който беше насочил срещу Иван. В очите му се четеше страх, ръката му трепереше, но пръста му бе на спусъка и всеки момент можеше да възпроизведе изстрел.

Иван нямаше време да реагира, защото при падането бе затиснал оръжието под себе си. Какво можеше да направи? Погледна противника в очите си и каза:

– Не стреляй приятелю!

Странно, но другият го разбра и каза на родния език на Иван:

– Няма да стрелям, ако и ти …….

Но не успя да довърши думите си, защото взрив разтърси земята. Зашеметени, двамата се проснаха по очи и се притиснаха към влажната пръст, сякаш искаха да се скрият в нея и да избягат от този обезумял свят.

Експлозиите прогонват разума и остава само инстинкта за самосъхранение.

Настъпи тишина и двамата бавно надигнаха глави. Бяха останали живи.

– Проклета война, – изруга Иван.

– Властта дадена на определени хора, се използва само за зло. Нашият век трябва да бъде по-разумен. Постигнали сме толкова много неща. Ето имаме електричество, непотопяеми океански кораби, летящи машини, мигновенна връзка със всички краища на света ……

– Колко е глупаво всичко? Когато ни агитираха за тази война ни излъгаха, че тя ще сложи край на всички войни, – каза с тъга Иван.

– Думите като чест, съвест, дълг, вярност, добро и зло се употребяват от хора, които са алчни, търсещи облага и изгода от всичко. Те най-безсъвестно, заради своите интереси и печалби, ни заставиха  да се бием един срещу друг.

– Така е, – съгласи се Иван. – Преди малко взаимно щяхме да се избием. И за какво?

– Обикновените и честни хора ставта жертва на шепа алчни създания, потъпкали представите за добро и зло.

Над полето бързо започна да се спуска мрака. След малко Иван надникна предпазливо от ръба на ямата и махна с ръка на другия войник:

– Вашите са наляво, приятелю. Сега е моментът, преди да се стъмни. Нощем стрелят без да питат. Пълзи внимателно и успех.

Другият изпълзя от ямата и се насочи към позициите на своите.

На изток съществува дърво наречено „дървото на Юда“. Неговите прекрасни малинови цветове се появяват преди листата и блестят на слънцето, като брилянти.
Огнената красота на цветовете привлича насекомите. Тук идват и пчели, търсещи мед.
Но когато насекомите смучат сок от цветовете на това дърво, те поглъщат смъртоносна отрова и падат мъртви на земята. Около такова дърво цялата земя е покрита с мъртви насекоми.
Точно като това дърво е греха. Той е привлекателен и измамен. И който се увлече по него, последствията са горчиви, смъртоносно отравяне.
Грехът е страшно и отвратително заболяване. Оскверняваща болест, която е заразна, неизлечима и смъртоносна.
Най-ужасното и разрушително явление в света е грехът. Причината за всички неприятности, се корени в злото. Страхът за всеки човек се заключава в една съвсем малка дума – грях. Той е изопачил човешката природа. Разрушава е вътрешната хармония на човешкия живот. Грехът е лишил човека от неговото благородство. Той бута всеки в капана на дявола.
Според учението на Христа, грехът е универсална духовна проказа, която разрушава не само душата на човека, но и неговото тяло. Мъката, болестите, страданията, мъченията и самата смърт са последствия на греха.
Всичките скърби, цялата горчивина, всичкото насилие, болката и срама от човешката история са задействани от греха.
Той разрушава щастието. Затъмнява разума, притъпява съвестта, убива всичко, предизвиква горчиви сълзи и мъчения в агонията. Обещава кадифе, а дава саван. Обещава свобода, а дава робство. Обещава нектар, а дава жлъч. Обещава коприна, а дава парцали.
Как да се избавим от греха?
Библията казва: „Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ“ и “ Който (Исус) сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте“.

Интересен случай е станал във финския град Сипо.

Контузена катеричка само отишла в местната ветеринарна клиника и се качила на рамото на специалиста по малки животни.

Лекарят внимателно се отнесъл към животинчето.

От носа на катеричката текла кръв. Зверчето било силно отслабнало. Лекарят нахранил малкото с ябълка, дребни трици от зърнени култури и го напоил с вода от спринцовка.

Тогава пациентът „започнал да се усмихва“.

– Най-вероятно животинчето е паднало от дърво и си е разбило носа. До сега не съм виждал диви животни сами да идват да търсят помощ, – споделил ветеринарят.

Какво може да съживе човек в града освен чист, свеж и влажен въздух? Този въпрос е разрешен от дизайнери от студио Loop.pH. Те са представили свой проект на London Architecture Festiva.
Дизайнерите са поставили няколко надуваеми съоръжения по река Темза. Те изглеждат като жилища от далечното бъдеще, но в действителност са закрити помещения с ароматизирана мъгла за хората и растенията в оранжерията.
Тези структури имат две цели: да предоставят на хората чист и свеж въздух, а на растенията добра среда за растеж.
Работата е там, че тези растения се отглеждат по аеропонна технология, за която не е нужна почва или прах, а само аерозолен хранителен разтвор.
Конструкцията се подържа от два тона дърво и желязо, и трудно ще я възприемем като лека, но ще допринесе голяма полза за хората.
В такива парници, според специалистите, ще може да се отглеждат растения за храна и ще се подържа здравето на хората на неоходимото ниво.
Не е нужно да чакате да се построят такива съоръжения на обществени места, можете да организирате и поставите подобни в своя двор.