Бомбардировачът имаше екипаж, който се състоеше от опитен летателен екип, група интелигентни и бойно готови летци.

След успешна бомбардировъчна мисия, те се връщаха в базата късно една нощ.

Пред първият и втория пилот имаше панел с инструменти и радарно оборудване, на които трябваше да разчитат, за да достигнат крайната си дестинация.

Те бяха правили полета много пъти преди, така че знаеха колко време отнема връщането.

Но този полет беше различен.

Неосъзнавайки силния попътен вятър, който тласкаше бомбардировача много по-бързо от обикновено през нощния въздух, мъжете в пилотската кабина погледнаха с удивление приборите си, които сигнализираха:

– Време е за кацане.

Екипажът отказа да повярва на уредите.

Уверени, че все още са на километри от дома, те продължаваха да летят, търсейки внимателно познатите светлини долу.

Запасите от гориво най-накрая се изчерпаха.

Бомбардировачът така и не се върна.

Той беше намерен в пустинята на много километри по-нататък и много дни по-късно.

Целият му добър екипаж беше загинал, защото бяха последвали подтиците на собствените си чувства, които „изглеждаха правилни“, но се оказаха грешни.

Абсолютно грешни.

Това, което се случи във въздуха в началото на 40-те години на миналия век, по принцип се случва всеки ден на земята.

Има добри, искрени, добронамерени, интелигентни хора, пътуващи към сблъсъка със смъртта, но напълно несъзнаващи съдбата си.

Исус дойде да потърси и спаси изгубеното.

Това бе Божията мисия за търсене и спасяване, предназначена да помогне на изгубените да намерят правилния път към дома.

Библията е надежден инструментален панел, предназначен да насочва хората по правилния път.

Няма да се объркаме, ако вярваме на нейните сигнали и откликваме на указанията ѝ, дори понякога да не се „чувстваме“ съгласни с нея.

Концертът бе на открито. Когато започна Кремена усети една дъждовна капка на бузата си.

Тя погледна нагоре.

– О, не, – изтръпна Кремена. – Не и тези тъмни облаци. Доста платих за билета. Няма да си тръгна заради лошото време.

Край нея започнаха да се отварят чадъри. Една жена дори сложи найлонова торбичка за пазаруване върху косата си.

Чу се оглушителен гръм.

Изпълнителката каза по микрофона:

– Моля ви, скрийте се някъде.

Дъждът бе пороен.

Хората газеха в кални локви.

Всички се втурнаха към близката училищна спортна зала, бяха мокри, но се надяваха:

– Дано до половин час да спре.

Но дъждът дори не намали.

Когато все пак хората се осмелиха да излязат, видяха групата стегната и готова да тръгне.

Когато дойдат бурите на живота, къде можем да избягаме?

Скръбта, тревогата, болестта и объркването могат да ни направят страхливи и да ни накарат да търсим убежище.

В такива случаи се нуждаем от здрав подслон, който ще ни защити.

Бог е обещал да ни спаси и да бъде с нас в беда.

Когато имаме нужда от помощ, можем да призовем Неговото име и Той „ще ни отговори“.

Когато смелостта ни напусне, можем да се облегнем на Неговата сила.

Той е нашият подслон във всяка буря.

Мартин работеше в местния ресторант. Той откри мъж в безсъзнание до кошчето за боклук.

Намереният бе изгорял от слънцето, бе ухапан от мравките и имаше признаци на травма от тъп предмет.

Той не знаеше кой е. С измислено име живя в неизвестност повече от десетилетие.

Не можеше да работи, да получава помощи или да си върне миналото.

Изцелението му започна, когато група от непознати му помогна да преоткрие самоличността си чрез генетични тестове и разследвания.

Мъжът се зарадва:

– Имам история. Не съм просто някакъв непознат, който се е появил от нищото.

Когато ние, вярващите в Исус, забравим кои сме или когато житейската болка ни дезориентира, Бог често използва общността, за да ни свърже отново с най-автентичната ни идентичност.

В Него ние сме обичани, избрани и познати.

Да си малък често се възприема като слаб и немощен, но Бог ви вижда като потенциал.

Светът казва на всеки малък и млад човек:

– Нямаш достатъчно опит и мъдрост. Къде се вреш?

Ако малките не бъдат внимателни, започват да вярват:

– Възрастта ме дисквалифицира.

Младен обучаваше две групи хора, които бяха два пъти по-възрастни от него.

Той забелязваше празните им погледи и повдигнатите вежди, когато им говореше.

Съмнението се вмъкна в сърцето на Младен.

– Трябва да си мълча и да чакам да порасна, – повтори думите, които някой му нашепваше.

Внезапно Младен се отърси:

– Гласът ми все още има значение, щом спрях да звуча като подправен и заговорих истината.

По-възрастните от него започнаха да приемат съветите му и да задават въпроси.

Бог не чака, докато пораснеш, за да те използва. Той ти дава задачи точно там, където си сега.

Живей, говори и служи с увереност, знаейки, че Бог те е призовал днес.

Възрастта ви не е ограничение, тя е възможност.

Ленко поясняваше на хора край него:

– Много от новите модели автомобили са оборудвани с алармени системи против кражба.

– Да, но някой от тях издават пронизителен звук от най-малкото движение на минувач или леко докосване до каросерията на автомобила, – изказа недоволството си един от слушащите.

– Тази оглушителна сирена, мигащи светлини и пронизителни звуци от клаксон са проектирани за защита срещу влизане в автомобила, – обясни Ленко.

– О, някой като не изключи тези неприятни звуци, могат да звучат цяла нощ и да разстроят сънят ти, – мърмореше под нос друг от групата.

Ленко въздъхна:

– Ако нещо не се използва по предназначение, всява смут и недоволство.

Бог е вградил във всеки от нас алармена система, която да ни предупреждава за нежеланото навлизане на греха в живота ни.

Алармената система се нарича вина, а тя е наш приятел. Без нея щяхме да продължаваме да грешим и накрая тя ще ни победи.

Затова… обърнете внимание на алармата и се покайте за греха си!