Архив за етикет: въпрос

Как се отнасят другите балкански държави към Санстефанския мирен договор

imagesСанстефанският мирен договор среща неодобрението на съседните на княжество България балкански държави.

Сърбия иска Видин и изявява претенции за Македония. Подтиквана от Австро-Унгария, Сърбия насочва стремежите си за териториално разширение на изток. Сърбите искат да възстановят териториите на „Велика Сърбия“ от времето на Стефан Душан. По негово време в пределите на сръбската държава влиза цялата македонска област, с градовете Щип, Велес, Горна Джумая, Белоградчик, Кюстендил и други.

Румъния също не остава доволна от договора. Граф Игнатиев и румънският крал Карол, разговарят по спорните въпроси още през февруари 1878 г. Тогава монархът протестира относно преминаването на Южна Бесарабия в Русия и на Северна Добруджа в Румъния. Според него така се нарушава целостта на румънския народ. По този начин румънската държава получава чужди земи с чуждо население.

Гърция също недоволства относно включването на Македония и Тракия в българската държава.

По-късно тези несъгласия дават отражение и на Берлинския конгрес.

Страдание и успех

imagesЗа да се открие енергията на атома, той трябва да се разцепи. Тайната на неизчерпаемата и безгранична енергия на атома се заключаа в неговото разрушаване.
Някои доста благочестиви хора издържат големи страдания. Те могат да се огорчат и да се обидят на целия свят, но тъй като познават Христос имат мир в себе си. Бог ги благославя и преобразява, прави ги подобни на Христос.
Д-р Едуард Джъдсън в речта си при освещаването на новата църква в Ню Йорк е казал: „Страданието и успех върви ръка за ръка. Ако успеете, без страдание, това се дължи на факта, че други са пострадали до вас; ако страдате без  да преуспявате, тогава успехът очаква други хора след вас“.
Разбира се, когато става въпрос за страдание, трудно е да се приеме, че това е за добро. Ако преминавате през страдание, моля Бог да ви благослови и да ви утвърди във вярата.

Нейните я бяха изоставили

imagesВиктор с желание помагаше на майка си. Придружаваше я навсякъде, където го помолеше. Тя бе дребна жена, с почнала вече да посребрява коса и топли нежни очи.

– Първо трябва да отидем до една жена, дето живее на средата на улицата. Само на две преки е от нас. Навярно си спомняш ходили сме там, – каза майка му и взе да приготвя чантата си.

Виктор само кимна и застана готов на вратата.

Сутрешният въздух беше доста хладен. Светлината беше особена и правеше някак очертанията на предметите изпъкнали. Не срещнаха много хора, защото повечето бяха отишли на работа.

Когато двамата стигнаха, майка му почука на вратата. Чу се слабо тътрене на крака и леко почукване на бастун. На прага застана възрастана жена, която им се зарадва, а на лицето ѝ грейна усмивка.

– Добро утро! – бодро каза майка му.

– О, довела си и помощника, – каза възрастната жена. – Заповядайте, влезте!

Когаро влязоха вътре, майка му се обърна към жената и попита:

– Как сте днес?

– О, много по-добре. Гледам доста е пораснал юнака, – засмя се възрастната жена, като потупа Виктор по рамото.

– А твоите…., – майка му не можа да изрече въпроса си, думите ѝ замръзнаха в гърлото.

Жената махна с ръка и тъжно каза:

– Идват един път седмично, – тежка въздишка се отрони от нея, – като някакво досадно задължение го имат.

Подпря бастуна си и преди да седне се обърна към Виктор:

– Много хубаво си направил, че си тръгнал с нея. Ще прекарате един ден заедно.

Постави треперещата си ръка на главата на момчето, а от очите и потекоха сълзи. Нямаше нужда да ги крие. Нейните я бяха изоставили, тя не им беше вече нужна …..

Използването на роботи за контрол на тълпата може да доведе до нежелани последствия

robots_t2Boston Dynamics, дъщерно дружество на Google, е представило нов робот куче на име Spot, предназначени за операции по търсене и спасяване, както и за хващане на нарушителите. Някои дори вярват, че роботът може да бъде оборудван със смъртоносно оръжие и да се използва за контрол на тълпата. Въпреки това, много експерти смятат, че това може да бъде опасно.
Нещата някога смятани за научна фантастика, бързо се превръщат в реалност. И понякога изглеждат по-зловещо, отколкото предполагате. Специално за Пентагона дъщерното дружество на Google Boston Dynamics е разработило робот на име Spot, тъй като на Министерството на отбраната на САЩ е трябвало машина, способна да проследява хора, съпротивляващи се на действията на властите по време на преследване. Роботът се отличава с автономост, скорост и мобилност. Някои предполагат, че той може да се използва и за контролиране на тълпата, като бъде снабден със смъртоносно оръжие.
Този робот определено работи, но въпросът е дали е необходимо да се разработят технологии в тази област? За да се контролира поведението на тълпата, се събира много информация за нея. Но в случай роботът разпознава хората чрез използване на биометрични технологии. Но това е обида към достойнството и нарушение на правата на човека, сред които е правото на неприкосновеност на личния живот.
Използването на роботи може да доведе до нежелани последствия. Машината не е като хората и винаги има вероятност за грешка.
Ние вече имаме милитаризирана версия на робота Big Dog от Boston  Dynamics. Така че научната фантастика наистина се превръща в реалност.
Както стана известно, Google не само с удоволствие разработва роботи за въоръжените сили на САЩ, но също така обича да шпионира собствените си потребители.
В нашето време информация е власт и оръжие. Google се стреми да бъде в центъра на новия военен информационен комплекс. Той наистина има договори с Пентагона и властите в САЩ. Компанията събира данни за потребителите – местоположението им, хобита и т.н. – и ги продава. В Google знаят повече за вас, отколкото вие самите за себе си.

Как се губи времето

indexДядо Петър и Стоян бяха застанали на припек. Днес слънцете се бе престрашило и показа глава между облаците. Далече бе пролетта, но хората се рават и на малко топлинка, дошла изненаващо в студа.

– Днес хората не питат кой им дава времето и защо им го дава, – засмя се дядо Петър.

– Не е ли странно, че някои се чуят какво да го правят – намусено отвърна Стоян.

Той беше едър българин и от работа не се плашеше, само да има такава.

– Поглени ги на работните им места. – махна недоволно с ръка Стоян. – Гледат само как как да им мине времето, с какво ли не го запълват. Пият кафе, пушат цигари и от време на време си поглеждат часовника, не е ли време за обяд или да си вървят вече.

– Ще дойде време,  – каза дядо Петър, – когато ще ни зададат въпроса: Какво направихте със времето, което имахте?

Двамата гледаха минаващите хора и замълчаха, всеки вглъбил се в мислите си.

– Знаеш ли, коя е най-безспорната инвестиция за добре употребявано време? – наруши мълчанието дядо Петър.

– Коя? – попита с очакване Стоян.

– „Огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте“  – каза тихо дядо Петър.

– Е, ако хората правеха всичко това светът щеше да изглежда по друг начин, – призна Стоян.