Децата се бяха сбрали на куп и с интерес очакваха какво ще им разкаже Живко. Много от тях не бяха ходили много далече от селото си, за това жадуваха да чуят нещо ново и чудновато.

– Бате Живко, нали щеше да ни разкажеш за Меркурий, – обади се русо главата Гацка.

– А, да, ….забравих, …..Меркурий или както гърците са го наричали Хермес, изпълнявал поръчките на боговете. Летял с крилатите си сандали, насам натам, но всъщност бил много хитър. Лошото било, че обичал да покрадва.

– Като наш Даньо, – намеси се Калин.

– Тихо, – изшъткаха му другите деца.

– Той откраднал скиптъра на баща си Зевс, – продължи разказа си Живко.

– Какво е това скиптър? – попита малкият Кольо.

– Тояга като на дядо Нешо, – намеси се Ради.

– Тояга, но специално изработена, – уточни Живко, – украсена със скъпоценни камъни и злато, тя е символ на власт. Та тоя вироглав бог откраднал тризъбеца на Нептун, лъка и златните стрели на Аполон, меча на Марс……

– Бате Живко, той да не е бил бог на циганите? Те също обичат да крадат, – обади се тънкото гласче на Донка.

– Не е на циганите, Донке, – засмя се Живко, – а на търговците, те крадат много повече.

– Е, само те да са, – въздъхна и добави Добри като някой възрастен човек. – Я погледни всички по-нагоре във властта, ами адвокатите, дори и най-дребните чиновници, чакат все някой да им даде пари, за да му свършат работа.

В това време от двора на леля Гена се чу грубият ѝ глас:

– Петрано, усмири отрочето си. Така е ревнало, сякаш го колят, ….. спиране няма, чак ушите ми приглуши.

– Ти деца не си ли гледала ма, – скастри я Петрана, – ако не реват кой ще им обърне внимание. Пък ако искаш тишина иди в гората.

– Пак се почна, – плесна с ръце Кольо.

– Нека да не вървим по акъла на свадливите си майки, – умиротворяващо каза Живко. – Те могат да се карат и чумосват, но да не правим като тях.

Децата наведоха глави. Всеки ден те бяха неволни свидетели не на една свада. Помълчаха натъжени, а после се разотидоха.

Индийски музикант свирел на китара, докато неврохирургът извършвал операция на мозъка му. По време на операцията мъжът бил в съзнание. Чрез свиренето той помогнал да се открият проблемните участъци в мозъка.

– Докторът ми каза, че трябва да взема китарата си в операционната. Лекарят се нуждаел от постоянна обратна връзка с мен, за да знае какво е самочувствието ми, – казал Абхишек Прасад.

Бившият IT специалист от южния град Бангалор страдал от разтройство, наречено дистония, което предизвиква не волеви мускулни съкращения.

В случая на Прасад, по време на свиренето, мъжът изпитвал конвулсии на три пръста от лявата си ръка.

Първите симптоми се появили преди две години, но трябвало цяла година, за да се установи окончателната диагноза. Болката се появява по време на свирене, но изследванията и кръвните тестове били чисти.

32 годишния мъж, оставил сферата на ИT през 2012 г., за да следва мечтата си да стане музикант.

Операцията минала успешно. След година Прасад планира да пусне първият си албум.

През 1976 г. във Филаделфия, Пенсилвания, на годишна среща се събрали няколко хиляди членове на организацията „Американски легион“.

След известно време много от тях се почувствали зле. Появили си признаци на необичайна белодробна пневмония.

Малко по-късно 34 човека умрели.

Така светът открил ново заболяване – легионерска болест, причинена от бактерия живееща във вода на стари климатици.

Всеки път, когато стане нещо, което не е много желателно за вас, вместо да реагирате, както обикновенно, опитайте да видите в него положителни черти и се пошегувайте над него.

Същността се състои в това, да промените своята реакция. Ако по-рано сте реагирали негативно, то сега реагирайте позитивно. Пробвайте да се пошегувате с породилия се проблем.

Например, ако сте получили двойка на изпит, вместо да се разстроите, кажете си: „Колко съм умен. Не знаех, че на това съм способен. Какъв умник съм само“.

Присмейте се на себе си, а след това седнете, подгответе се добре за изпита и изкарайте отличен.

Няма смисъл да се разстройвате, важното е да умеете да се шегувате над нежелателните събития и да видите в тях нещо добро. Това е едно от най-мощните умения, което ще ви помогне да облекчите живота си няколко пъти.

Всичко, което трябва да направите е да изменените обичайната си реакция при нежелателни събития.. Да преобърнете всичко с главата надолу.

Хуморът е качество, използвано на точното място и в точното време, което не само ще облекчава живота ви, но ще ви направи приятен събеседник в очите на околните.

Обичайте хумора, той ще ви разтовари от неприятностите.

В парка бе тихо. Сякаш хората се бяха изпарили. Времето беше хубаво и създаваше условия за размисъл.

Пламен седеше на пейката зареял поглед във високите дървета. До него седеше Цветан и чоплеше с маратонката си дребния чакъл край пейката.

– Разбери не мога повече, – каза Пламен. – Никога не съм предполагал, че такъв проект ще стигне до задънена улица, а колко обещаващо изглеждаше от начало.

– Нали каза, че е имало хора, които са се отдръпнали по-рано, ти защо не го направи? – попита Цветан.

– Надявах се……, очаквах….. – махна с ръка Пламен.

– Знаеш ли при нас има един много интересен начин за ловене на раци, – усмихна се Цветан.

– Каква е връзката, с моето положение? – намръщи се Пламен.

– Има много общо, – каза Цветан, – сега слушай. Закачаме парче месо, в повечето случаи пилешко на дълга връв и я хвърляме във водата. Когато ракът започне да дърпа връвта, започваме бавно да я изтегляме. Раците се хващат здраво за месото и попадат в капан.

– Е, и? – нетърпеливо се обади Пламен.

– Този метод действа безотказно, – започна убедително Цветан, – само защото раците не знаят кога да се откажат. И с нас се случва така. Хващаме се здраво за някой тежък товар в този свят и полагаме огромни усилия, за да го задържим.

– Да, вярно е, – съгласи се Пламен, – често се вкопчваме в проблемите и се опитваме сами да ги разрешим.

– Тогава губим хоризонта – плесна с ръце Цветан – и не проявяваме достатъчно мъдрост, за да се пуснем и освободим от примката.

– Лесно е да се каже, – измърмори Пламен.

– Трябва да признаем своето безсилие и да възложим проблемите си на Бога …..

– Да, но ….., – Прекъсна го Пламен.

– За да го направим, – каза възторжено Цветан, – трябва да се откажем от желанието си да контролираме неговото решаване. Тогава Господ ни дарява с мир, който надхвърля нашите разбирания и ни извежда от мрака.

– Да, прав си, – съгласи се Пламен. – Трябва да се пусна от проблема, в който съм се вкопчил и да ги възложа на Бога.