Тодор крачеше в пустинята. Скоро денят щеше да приключи и щеше да стане хладно. Нужен му бе огън.

Той пречиства водата, а топлината и светлината дават комфорт, и възстановяват увереността в човека.

– От тези предимства на огъня се нуждая и в духовния си живот, – каза си Тодор. – Сезоните на дивата природа ни правят уязвими към негативните нагласи. Скръбта, гневът и разочарованието могат да ме заслепят за надеждата за Божията вярност. Божият огън поглъща тези опасности.

Тодор се усмихваше в хода на разсъжденията си.

– Какво представлява Божият „огън“ в личната пустиня? – запита се той.

Замисли се и бързо намери отговора:

– Това е не друго, а страстното и жертвоготовно поклонение ….. Цялостното, поклонение държи погледа ми върху красотата и истината на Исус Христос в трудни времена. Това поддържа сърцето ми пламтящо от любов и обожание. Това е огънят, който пази скръбта, гнева и разочарованието далеч от сърцето ми.

Бог ни е дал Светия Дух, кръщавани в Него по благодат.

Духът на поклонение идва от Бога като дар.

Нашата работа е да поддържаме този огън горящ.

Весето непрекъснато се въртеше в колата.

– Стигнахме ли вече? – питаше нетърпеливо тя.

Внимателно наблюдаваше специалните знаци, които се появяваха от страни на пътя.

В началото Весето си повтаряше:

– Цветните знаци показват, че семейството ми вече пристига в увеселителния парк. Нямам търпение да стигнем там.

Разочарованието ѝ нарасна, когато броя на знаците се увеличиха и не преставаха да се появяват.

В крайна сметка разбра, че приближаваха, но са още на километри разстояние.

Чакането Бог да се намеси в живота ни или да ни спаси от изпитания може да бъде предизвикателство.

Може да отнеме повече време, отколкото бихме искали, за да преживеем нашия пробив, но нека се осмелим да кажем: „Чакай Господа, бъди силен и смел, и чакай Господа“.

Можем да намерим утеха в знанието, че Бог работи дори докато чакаме.

Светла бе разсеяна. Тя несъзнателно изпусна диамантения си годежен пръстен в кутията на бездомника Боньо.

Когато го видя бедния мъж ахна:

– Мога да го продам, – размечта се Боньо, но реши, – ако дойде пак тази жена ще ѝ го върна.

Той избра честността.

И за него заваляха благословения.

Светла с мъжа си основа фонд, за дарения в помощ на Боньо. Така той си купи дом и се събра отново със семейството си.

Когато практикуваме почтеност, ние угаждаме на Бога и вдъхновяваме другите.

Доброто отношение към другите е повече от това просто да казваме истината, то отразява Божия характер.

В свят, където измамата може да изглежда печеливша, нашата почтеност е нещо, което радва Бог.

Ленко поясняваше на хора край него:

– Много от новите модели автомобили са оборудвани с алармени системи против кражба.

– Да, но някой от тях издават пронизителен звук от най-малкото движение на минувач или леко докосване до каросерията на автомобила, – изказа недоволството си един от слушащите.

– Тази оглушителна сирена, мигащи светлини и пронизителни звуци от клаксон са проектирани за защита срещу влизане в автомобила, – обясни Ленко.

– О, някой като не изключи тези неприятни звуци, могат да звучат цяла нощ и да разстроят сънят ти, – мърмореше под нос друг от групата.

Ленко въздъхна:

– Ако нещо не се използва по предназначение, всява смут и недоволство.

Бог е вградил във всеки от нас алармена система, която да ни предупреждава за нежеланото навлизане на греха в живота ни.

Алармената система се нарича вина, а тя е наш приятел. Без нея щяхме да продължаваме да грешим и накрая тя ще ни победи.

Затова… обърнете внимание на алармата и се покайте за греха си!

В края на пролетта Огнян засаждаше семена от краставици в градината си.

Семената бързо образуват листа, но отнемаше доста време, за да се видят плодовете.

След като поля семената, Огнян се запита:

– Ще имам ли изобщо краставици тази година? Дали сложих много семена твърде близо едно до друго? Земята беше ли топла, когато ги засадих?

След няколко седмици се появиха и първите плодове.

– Уха, ще имаме краставици да си направим салата за една седмица, – възкликна Огнян.

Духовният растеж понякога изглежда така.

Не винаги виждаме нещата, за които сме се молили: търпение, самоконтрол, нежност, любов ….., ​​но ако помолим Бог да ни помогне да създадем необходимите условия за растеж като молитва, изучаване на Писанията, поклонение, служене на другите, Светият Дух ще произведе необходимия плод.

Докато Бог ни помага, нека обработваме „добра почва“ и да растем в Него.