Пред Асен стоеше чаша топло кафе. След първата глътка, той възкликна:

– Тук нещо не е наред. Това кафе има вкус на чесън.

Асен отиде и извади филтъра от кафе машината. Между зърната забеляза малко парче чесън.

– А, ето кое е повлияло на цялата напитка? – усмихна се той.

Ако не внимаваме, има „духовни скилидки чесън“, които могат да се промъкнат в нашия живот и да вгорчат всичко, до което се докоснат. Такива са хвалбите, клюките и неблагодарността.

Означава ли това, че трябва да бъдем съвършени, в противен случай всичко е загубено?

Разбира се, че не.

Ако беше така, никога нямаше да познаем добротата на Бог! Той ни преобразява и променя.

Поканени сме ежедневно да преглеждаме живота си и да молим Божият Дух да освети области, където са се промъкнали вредни навици или лоши прояви, за да можем да направим крачка, колкото и малка да е тя, към Неговото царство.

Точно както малко чесън разваля кафето, „малко квас вкисва цялото тесто“. Ако квасът е здравословен и даден от Бога, това е добро!

Никога не подценявайте това, което Бог е способен да направи във вас и чрез вас.

Дори най-малкото семе на Неговото царство може да порасне и да се трансформира в такова, което е създадено за вечността.

Борко обичаше спорта, но все не го включваха в отбора.

Днес се оплака на дядо си:

– Имам момчета, които са добри и ги избират първи за всеки мач, а мен не.

– Изглежда имаш повече ентусиазъм, отколкото умения, – усмихна се дядо му.

Борко въздъхна:

– Вероятно е така. Често съм последен, от тези, които избират, ако изобщо стигнат до мен. Толкова ми се иска да съм от „избраните“.

– Хубавото е, че Бог няма предпочитания, – каза дядото. – Неговият избор не се основава на външен вид, положение или дарба. Всеки от нас има значение за Господа, независимо от спортсменските му способности.

– Е, Бог е друго нещо, – тъжно отбеляза Борко.

– Той те обича, – поклати глава дядото. – Избрал те е и те призовава по име.

– Да, знам това, – намръщи се Борко, – но аз не говоря за спасението и познанието на Бога.

– Това, че те е осиновил и избрал за свое дете, по-малка стойност ли има от признанието в този свят? – попита старецът.

– Не, не – Борко размаха ръце. – Тези две неща изобщо не могат да се сравняват.

Дядото погледна внука си с облекчение.

Никола тренираше във фитнес клуба с приятеля си Мартин. Двамата тичаха на съседни бягащи пътеки и разговаряха.

Докато говореха лицето на Никола бе насочено към приятеля му.

Неусетно тялото му започна да се движи в тази посока.

Най-накрая Никола отиде толкова към Мартин, че кракът му се отдели от лентата на бягащата пътека и удари твърдата и неподвижна пластмаса от външната страна.

Този крак спря бързо. Последва лицево кацане върху лентата, което го изстреля през стаята като ракета.

Когато Никола дойде на себе си, той бе на три метра зад бягащата пътека.

Николай бързо скочи на крака, сякаш искаше да каже:

– Нищо особено не се е случило.

Няколко човека, които бяха във фитнеса, видяха това и избухнаха в престорени аплодисменти.

Никола леко се усмихна, но реши да не се покланя.

Той бе толкова фокусиран върху приятеля си, че приближавайки се към него, промени траекторията на движението си.

Нека се фокусираме към Бога, вместо към редица неща като реакцията на околните, какво следва след това или чувството, че сме се изложили.

Всяка тревога, болка или страдание е „недостатъчна“ за такъв момент.

Не възвеличавай проблемите си, а Господа.

Резултата е по-дълбока връзка с Бога, а това променя цялата траектория на живота ви.

Какво възвеличавате днес вашите трудности, несигурност, проблеми или Господа?

Нека тичаме към Него.

Телата им бяха измършавели. Лицата им побледнели. Изпитваха силна болка в очи, които отдавна не виждаха.

Това бяха отчаяни и безпомощни хора.

Обезобразени и умиращи те лежаха сгърчени или проснати по цялата си дължина.

Жалка картина на изхвърлените от обществото. Никому не нужни.

Край тях имаше водоем пълен с вода.

Всеки от страдащите бе съсредоточил цялото си внимание във водата.

Устните им безмълвно мълвяха:

– Само да видя раздвижването на водата, със всичка сила ще скоча. Дано успея да съм първият в нея.

Ако успееше да го направи щеше да получи обратно крака си, който отдавна не му служеше вече. Щеше да прогледне или да се освободи от парализата на тялото си.

Всеки бе зает със собствената си болка, вкоренена в него поради недъга му.

Нещастниците гледаха в басейна. Погледа им бе вперен във водата. За тях това бе източникът, единствената надежда, за да бъдат освободени.

А Бог беше сред тях и никой не Го забеляза.

Проблема, болката и бедата не винаги се отстраняват чрез избраният „източник на помощ“, защото може някой да ви изпревари, докато стигнете до него.

А Бог е сред вас. Погледнете към Него. Той не ще откаже, да ви помогне!

Ема погледна Галя и каза:

– Твоята вяра остава следа, не само когато учиш децата си на стихове от Библията, но и когато ….

– Да, да знам, – прекъсна я Галя. – Дали чета Божието Слово? Моля ли се, дори когато съм уморена? Прощавам ли, когато ме наранят? Дали хваля Бога само в неделя, а и у дома? ….

– Не е достатъчно да учиш децата си на добри неща, – смръщи вежди Ема, – защото те те наблюдават какво правиш.

– Е, да, – въздъхна предизвикателно Галя. – Начинът, по който живея, потвърждава или отрича думите ми.

– Ако по цял ден седиш пред телевизора – сбърчи нос Ема – или чатиш по телефона. В дома ти се чуват викове и обиди. Всичко това се запаметява много по-добре от това, което им казваш.

– Нали ги водя в неделя на църква. Посещават неделното училище, – Галя повдигна ръце недоумяващо.

– Църквата е добавка към основното ястие, а не заместител, – тръсна глава Ема. – Възпитанието на децата е твоя задача.

– Вече е твърде късно да поправям нещата, – Галя примирено повдигна рамене.

– Никога не е късно да започнеш, – думите на Ема прозвучаха назидателно. – Започни като се молиш с детето си поне десет минути. Прочети му един стих от Библията и говорете по него. По това време нека телевизорът, компютърът и телефона бъдат изключени. Това е инвестиция с вечна стойност.

– Искам децата ми да познават Бога, – Галя направи голяма пауза, след което продължи. – Не желая да бъда погълната от материалното. Нужно е да се фокусирам към духовното. Искам така да живея, че децата ми да следват Господа.

– Всичко, което изброи е добро, – Ема топло се усмихна на Галя. – Действай и не се отказвай, когато не успееш.