Архив за етикет: Бог

Достатъчна справедливост

Врагът на Кольо бе вързан и стоеше на колене. Последваха няколко удара с камшик.

Докато врагът му се свлича на земята, Кольо си тръгна щастлив.

– Въздадена е справедливост, – усмихна се той.

Скоро изплува друг спомен и бе необходим още един удар с камшик.

Кога ще спре всичко това?

Когато Кольо приеме сериозно думите на Исус:

– Защото, ако простите на човеците греховете им против вас, и вашият небесен Отец ще прости на вас. Но ако не простите на човеците греховете им, и вашият Отец няма да прости вашите грехове.

Бог се отнася с нас така, както ние се отнасяте с другите.

Искаш ли малко спокойствие?

Тогава спри да създаваш проблеми на ближния си.

Искаш ли да се радваш на Божията щедрост?

Тогава нека другите се радват на твоята.

Искаш ли увереност, че Бог ти прощава?

Прощавай на всеки.

Устоявай на изкушенията

Коста се бе замислил дълбоко.

Изведнъж трепна и се обърна към Цанко:

– Представи си Сатана и Божият Син стоят на югоизточната стена на храма, на повече от сто фута над долината Кедрон. И дяволът предлага на Исус да скочи в обятията на Бог. Исус отказва.

– Не защото Бог нямаше да го хване, – усмихна се Цанко, – а защото нямаше какво да доказва на никого, камо ли на дявола.

– Сатана се стреми да прави същото и с нас в църквата. Той ще те подтикне да правиш трикове, да впечатляваш другите със службата си, да правиш показност с вярата си, да привличаш вниманието към добрите си дела ……, – започна да изброява Коста.

Цанко присви вежди:

– Дяволът обича да превръща църковните събрания в презентации за Лас Вегас, където хората показват своите способности, вместо да се хвалят с Божите.

– Не трябва да се подвеждаме, – сбърчи чело Цанко. – Няма какво да доказваме.

Помисли за последствията

Стоян чу зад гърба си:

– Ще съжаляваш.

Той махна ръка, без да се обръща.

– За какво да съжалявам? Тръгнах напряко. Какво толкова има в това?

Бе тръгнал за празник. Пременен, нагласен, сякаш излизащ от витрина.

Масата за празника бе от другата страна на блатото, над което имаше построен мост.

– Кому е нужен този мост, щом можеш да минеш напряко? – попита Стоян.

Той нагази. Краката му потънаха в кал. Зеленикави петна заплуваха край него.

Стоян усети нещо не добро, отдръпна се, но беше късно. Краката му бяха засмукани от дъното.

Все пак успя да излезе. Целият бе покрит с кал. Лицето му бе зачервено от множество ухапвания на комари.

Но …… Стоян невъзмутимо отиде и седна на масата.

В живота си чуваме гласове и трябва да направим своя избор.

Внимавай, след всяко действие има последствия.

Всякакви умствени плаващи пясъци са готови да ни хванат в капан, но Бог ни обича твърде много за да ни остави сами в тази битка на ума.

Гледайки нагоре

Повече от десетилетие Георги бе затворен в къщи поради хронично заболяване.

По-голямата част от времето прекарваше в леглото.

Обикновено втренчваше поглед в празните стени, очаквайки да се оправи.

Един ден, когато му бе много тежко, реши:

– Ще прекарвам всеки ден по петнадесет минути без разсейване от социалните мрежи.

Така всеки ден поглеждаше към небето, защото само това можеше да вижда от леглото си.

През всичките дни, в които го правеше, не виждаше две еднакви небеса.

Залезите бяха славно тържество на огнени нюанси, но дори и в облачни дни сивите тонове се променяха едва доловимо, намеквайки за движение под повърхността.

Отначало това го кара да се замисли за своята малка стойност във вселената:

– „Когато гледам на Твоите небеса … Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?“

Размишлявайки върху Божието майсторство на творението, той се замисляше, колко много почит ни е дал Бог като хора:

– „Поставил си го господар над делата на ръцете Си. Всичко си подчинил под нозете му“.

Ежедневно Георги живееше в парадокс. Чувстваше се относително незначителен, но въпреки това да знаеше, че има дадена от Бога цел, дори от леглото, когато бе физически слаб.

Всеки ден небесата ни прогласяват Божията слава, състрадание и грижа.

Поклонение в слабост

Нено се събуди със силна кихавица. Носът му течеше. Болеше го цялото тяло.

Кашлицата го държа буден цяла нощ. Явно бе хванал вируса, който действаше в града.

Не можеше да мисли ясно. Отхвърли всички срокове, които го притискаха и се строполи на дивана.

– Благодаря Ти, че си с мен, – прошепна Нено.

Трудно му бе да се моли, но Божието присъствие бе с него.

Въпреки, че се чувстваше слаб, той благодареше на Бога:

– Благодаря Ти, Боже, че ме обичаш и се грижиш за мен, независимо колко болен или слаб се чувствам. Благодаря Ти за Твоето утешително присъствие.

Възстановяваше се бавно, но не преставаше да хвали и да се покланя на Господа.

Може да страдаме от болка, болест или скръб, но когато се съсредоточим върху Божието присъствие и благодарим за Неговите благословения, ние можем да познаем мир, увереност и надежда в Неговите обещания.