Манол бе силно развълнуван, когато сподели откритието си:

– Летящият акробат всъщност не прави нищо, всичко прави този, който го прихваща. Той просто протяга ръце и чака другият да го хване и да го издърпа на безопасно място.

– Така е, – съгласи се Щерьо, – акробатът трябва да се довери с протегнати ръце, че прихващача ще го хване на време.

– В трапецообразен акт на спасение, Бог е хващачът, а ние сме летящите акробати, – отбеляза Атанас. – Ние Му се доверяваме. Разчитаме единствено на способността на Бог да ни хване.

– Когато му се доверим, се случва нещо прекрасно, ние летим! – възкликна Жельо.

– Отец никога не е изоставил никого, – поклати глава Румен, – Той няма да изостави и вас. Хватката Му е здрава и ръцете Му са отворени. Оставете се изцяло на Неговата грижа. Като го направим, ще открием, че е възможно – да, възможно е да не се тревожим за нищо.

Чавдар докладва на групата:

– Научно проучване, което изследвало до каква степен музикалната чувствителност на хората е културна и до каква степен е инстинктивна, е пускало барабанни ритми на новородени бебета, докато е наблюдавало активността на мозъчните им вълни.

– Интересно, как са реагирали бебетата? – прекъсна го Зарко.

– Навярно младите им умове вече са очаквали този такт и са реагирали на неговото отсъствие, – предположи Филип.

– Открили, – продължи Чавдар, – че мозъчните вълни на бебетата са се покачвали точно когато нотата е била пропусната.

– Изследването ми напомня за удивителния начин, по който Бог ни е създал – усмихна се Стефан. – Той дори ни е дал програма за прекрасния дар на музиката. И очаква да откликнем с радост на благодатта Му със собствена музика, която да хвали святото Му име.

– И все пак болката, изтощението, съжалението или скръбта понякога могат да натежат на сърцата ни и да заглушат хвалебствените ни песни, – въздъхна Светльо.

Йовко възкликна:

– Докато Бог изцелява сърцата ни и ги изпълва с ритмите на радостта, можем да свидетелстваме: „ Господи, Боже мой, ще Те хваля до века“ .

Петър попита събралите се:

– Каква е разликата между правилното и грешното?

Крум се усмихна:

– Адам е трябвало да знае какви са неговите граници.

Мая вдигна ръце:

– Можете ли да си представите хаоса, който би настъпил, ако многолентова магистрала нямаше боядисана маркировка, която да дава посока на движението? Инцидентите и объркването щяха да са ежедневие.

Спас спокойно уточни:

– Никой не се оплаква, нито негодува от маркировката, защото шофьорите знаят, че боядисаните граници съществуват за тяхна собствена полза и безопасност.

Философа на групата Стамен се изяви, както винаги:

– Днес сме заобиколени от поколение хора, израснали според собствените си морални кодекси, пренебрегвайки границите, поставени от Бог. В резултат на това имаме поколение без мир или чувство за сигурност. Вместо да ни възпрепятстват, моралните насоки ни освобождават да живеем в мир и сигурност.

Живка допълни:

– Статистиката за престъпността, разводите, абортите и самоубийствата красноречиво свидетелства за опасността от живота извън Божите граници.

Павел плесна с ръце и подскочи:

– Бог е начертал границите и ние трябва да останем в тях!

Магда и Стефан дълго бяха отсъствали от дома си. Те с нетърпение очакваха да се приберат.

Когато стигнаха до улицата си, пътят бе затворен.

– Не обичам да ме пренасочват, когато съм почти у дома си, – гневеше се Стефан. – Ще заобиколя тези глупави знаци.

– Почакай, – Магда бе вперила поглед напред. – Прекъснат електропровод лежи на пътя.

– Каква щях да я свърша, – възкликна Стефан. – Щяхме да пострадаме и двамата.

– Не всяко „не“ трябва да се приема като наказание и отхвърляне, – изсумтя Магда.

– Само Бог ни опази от безразсъдството ми, – въздъхна тежко Стефан.

– Нека се доверяваме на Господа не само, когато пътищата са отворени, но и във време, когато Той ги затваря, – поклати глава Магда.

Виктор бе осъден на доживотен затвор. Той сподели с приятелите си:

– Копнея да живея навън, а не зад тези каменни стени.

Приятелят му Петър се опита да го насърчи:

– Исус ще запълни празнотата в живота ти.

Виктор се подигра с това твърдение:

– Това, че Исус е човек, който е умрял, но още е жив, звучи глупаво, Това е една лоша фантастика.

Мина време и скептицизмът му започна бавно да се топи.

Виктор започна да слуша християнско радио, дори започна да чете Библията.

Най- накрая той помоли Бог:

– Моля Те, откри ми се.

Тревогите и страховете на Виктор започнаха да избледняват.

Той си казваше:

– Физически съм затворен в затвор с две масивни огради, подобен на клетка, но психически съм свободен и защитен като Даниил, когато бе в ямата с лъвовете.

Скоро след това Виктор прие Исус за свой Спасител.

Каквито и да са обстоятелствата ни, включително и големите трудности, Бог никога не ни изоставя. Трябва само да се обърнем към Него.