Велко бе дошъл на поредната лекция и внимателно слушаше.

– Сърцевината на дървото е централният носещ стълб на някои дървета, – обясняваше човекът отпред. – Въпреки че е мъртва, тя не се разлага или губи здравина, докато външните, живи слоеве са непокътнати. Съставена от влакна, свързани помежду си чрез химическо лепило, наречено лигнин, сърцевината на дървото може да бъде здрава като стомана. Този елемент от структурата на дървото му позволява да оцелее през природните трудности.

Велко се замисли върху това как може да използва метафората за сърцевината на дървото.

– Това е начин да се покаже, как спасените се преобразяват, – каза си той. – Бог преобразява мъртвата сърцевина на нашите същества, укрепвайки ни в силата на възкресения Исус, за да издържим изпитанията на този живот.

Велко продължи с разсъжденията си:

– И все пак ние все още съществуваме като уникалните хора, които Бог ни е създал да бъдем и дори повече.

Виждаме жив пример за това как структурата на дърветата представлява нашия живот в Христос.

Слава Богу, че ни е преобразил от смърт към живот!

Бащата на Борко умираше от рак, а беше едва на петдесет години.

Борко убеди родителите си да се преместят при него, за да може да им помага.

Баща му харесваше тропиците, но вече не можеше да пътува. За това Борко прояви креативност.

Той оформи езеро зад къщата си, напълни го с риба и направи водопад, който се стичаше по скалите. Донесе три фургона с плажен пясък, добави лампи и факли и построи пластмасов навес за сянка.

Баща му прекара последните си дни, наслаждавайки се на райски остров в задния двор.

Действията на Борко отразяват хармонията между родители и деца.

Почитането на родителите може да е лесно за някои. За други е изключително трудно.

Има твърде много болка и недоверие. Стари рани отказват да заздравеят.

Можем да ги поверим на Бог, нашия Отец, който разбира тази болка. Той ни дава възможност да живеем в Неговата любов.

Никола бе рибар.

Една безлунна нощ той падна от лодката си.

Никола се опита да я догони, но работеше моторът ѝ и той не успя да я достигне.

Пробва се да доплува до далечна нефтена платформа. Когато започна да губи надежда, чул плисък в студената вода близо до себе си.

– А, тюлен, – възкликна Никола.

Животното плува с него известно време, като го подтикваше към платформата.

Пет часа по-късно Никола завърши дългото плуване и описа тюлена така:

– Той бе „ангел“, изпратен да ми помогне.

Навсякъде около нас е невидима реалност, в която Бог изпраща ангели, за да помогнат на онези, които с радост са приели благата вест за Исус.

Понякога нощите ни може да са дълги и може да се чудим дали можем да продължим, но Той винаги ще ни даде помощта, от която се нуждаем. Помощ, която ще ни тласка напред към Него.

Слави разгорещено твърдеше:

– Не можем да накараме децата си да повярват.

– Но можем да им дадем причина да вярват в това, в което ние вярваме, – възрази Матьо.

– Независимо дали отглеждаме собствените си деца или общуваме с другите, не можем да ги накараме да повярват, – Иван подкрепи Слави.

– Вместо това, ние свидетелстваме с думите и живота си за това, което сме видели и чули, – отново се обади Матьо.

Намеси се и Генади:

– Освен това се молим, Нашият Бог да ни даде напътствия, да свидетелствуваме, за да повярват.

– Да не забравяме да поверим децата си на Господа, Който ги обича.

Лия се бореше с депресия и умора след тежка операция.

Една сутрин тя четеше:

– Радостта в Господа е твоята сила.

Тя започна да повтаря този израз всеки ден.

Бавно, но Лия отново започна да се усмихва, не защото животът ѝ магически се бе подобрил, а защото бе преоткрила котвата си.

– Радостта дойде не когато нещата станаха по-лесни – каза си тя, – а когато осъзнах, че не съм сама.

Радостта не е емоция на повърхностно ниво. Това е дълбока, непоклатима увереност в характера на Бог.

Тази радост не идва от обстоятелствата, тя идва от пребъдването в Христос.

Възможно е да се върви през страданието и все пак да имаме радост, защото радостта не е липсата на трудности, това е присъствието на Бог.

Исус каза:

– Аз ви казах тези неща, за да бъде радостта Ми във вас.

Това означава, че радостта е не само възможна, тя е обещана, но подобно на вярата, радостта е нещо, за което често трябва да се борим.

Ние се борим, като помним, покланяме се и вървим в тясно сътрудничество с Исус.

Когато фиксираме очите си върху Господа, а не върху чувствата си, започваме да изпитваме такава радост, която ни поддържа през всеки сезон.

И тази радост е заразителна, кара хората да се чудят какво е различното в нас.

Можете ли да изберете радостта днес, дори ако обстоятелствата не са се променили?