Наско израстна в бедно семейство. Бяха много деца, а баща им ги бе напуснал при неговото раждане. Майка му едва смогваше да ги изхрани.

В квартала имаше банди, които силно повлияха на Наско. Той ежедневно наблюдаваше употреба на наркотици, проституция и насилие.

Наско постоянно се биеше с деца на неговата възраст. Бе приет в център, където се грижеха за такива като него, но той не се отказа от старите си навици.

При едно сбиване, приятел на Наско изпадна в кома.

Бе отведен в офиса на центъра, който го бе приютил, за да изчака полицията.

Наско се страхуваше:

– Край сега ще ме изключат от програмата.

Тогава програмният директор отправи към Наско променящо живота послание:

– Не е нужно да се бориш, за да привлечеш внимание. Христос те обича и ние те обичаме.

Въпреки че бе отстранен, не бе изключен и не влезе в затвора.

Наско се терзаеше:

– Пропилях най-добрата си възможност в живота.

Но тези около него не го изоставиха.

Приятелят му се събуди от комата.

Бог винаги е готов да ни прости и възстанови, дори когато сме мъртви, криви или счупени.

Ако обстоятелствата, в които се намираме, са по наша вина, има прошка и изкупление за всеки от нас.

Нищо не е твърде голямо или лошо за Бог, за да прости и изкупи.

Лили виждаше баща си за пет минути всеки месец. Тази връзка с баща ѝ бе сложна.

С течение на времето Лили разбра, че баща ѝ има друго семейство.

– Сага разбрах защо срещите ни на практика са тайни, – каза си тя. – Той ме бе крил от другото си семейство 15 години.

Случи се така, че Лили се срещна с чичовците си.

Когато баща ѝ научи това, скара се на Лили:

– Защо се запозна със семейството ми без мое разрешение? Не можеш да влезеш в живота ми така. Трябва да разбереш, че си грешка.

Лили се почувства несигурна.

Всеки ден си казваше:

– Аз съм грешка. Но как бих могла да съм грешка? Не съм искала да се раждам.

Лили започна несъзнателно да мрази баща си, Бог също. Чувстваше се необичана, забравена и никому ненужна.

– Как може Бог да ме обича и в същото време да позволи това? Нима Бог е добър, ако земният ми баща може толкова лесно да ме забрави? – негодуваше Лили.

– Бог не те е забравил. Не си грешка, – казваше майка ѝ. – Бог има план и цел за теб, дори ако обстоятелства ти се опитват да кажат друго.

Минаха доста години.

Връзката на Лили с баща ѝ, както небесната, така и земната бяха възстановени.

Пътуването беше трудно, но Бог още в началото имаше план за възстановяване.

Дори ако обстоятелствата ви са непосилни, Бог е добър баща. Той все още има план за вашия живот, който е добър.

Дори да се чувствате сами сега, можете да си починете, защото Той знае точно къде се намирате и е готов да ви помогне.

Когато Сава слезе от лодката на индонезийския остров, той усети духовния мрак на това място. Тамошният народ практикуваше комбинация от магьосничество и ислям.

Сава скоро бе завършил библейско училище и бе готов за работата, към която Бог го бе призовал, да достигне тези островни хора за Христос.

Сава проповядваше смело:

– Обърнете се към Христос. Изгорете идолите си и мощите от стария си живот.

Един мюсюлманин изгори идола си, в който имаше свитък от Корана.

Когато радикалните мюсюлмани чуха за опожаряването на Корана, те докладваха за Сава на служители на района.

Той бе арестуван.

Биха го жестоко и Сава изпадна в кома.

Скоро след това той умря от раните си, но смъртта не сложи край на служението му.

Когато историята му бе разказана в родното му село, един мюсюлманин прие Христос като свой Спасител.

Петдесет и трима селяни взеха решение да завършат библейско училище. Седем от тях поискаха да бъдат изпратени като мисионери в село, където Сава бе умъртвен.

Надявайки се да потушат евангелския огън, селските служители отнеха живота на Сава, но дори в разгара на насилието Божията ръка работеше.

Днес пламъците на Евангелието горят ярко в това село.

„Остави светлината включена.“

Това е, което всички, които следват Христос, трябва да се стремят да направят, когато загърбят този свят.

Един отдаден християнин оставя светлината включена за един свят, който се губи в тъмнина.

Това се нарича оставане на наследство.

Често чуваме за известни хора, които оставят след себе си наследство в киното, спорта или някаква друга публична арена, докато животът на много християнски светци угасва в анонимност, верните им светлини все още горят ярко по целия свят.

Тяхното наследство от вяра, почтеност, надежда и любов не може да бъде заличено от смъртта им.

Всъщност смъртта може дори да увеличи пламъка, защото такова наследство често е доброволно имитирано от тези, които остават.

Станчо бе с приятелите си на излет. Те беседваха по пътя.

– Как можеш да служиш на другите без много усилие? – попита Станчо.

– Единствено чрез Божията благодат, – отговори веднага Симеон.

А Атанас допълни:

– Бог ни дава благодат. Чрез нея получаваме желанието и силата да действаме. Благодатта ни дава възможност да живеем християнски живот с цел. Ето защо всичко започва с нея.

– Чрез нея ние опознаваме Бог по-дълбоко, – намеси се Стоил, – завършеното дело на Христос и пълното наследство, ползи и цел, които Той ни е дал.

Димитър не остана назад, а додаде:

– Тя ще осигури вярата, която трябва да победите в живота ни, да служим на Бога и на другите.

– Възможно ли е да бъдеш християнин и въпреки това да оставиш Божията благодат неизползвана или неефективна в живота си? – повдигна вежди въпросително Станчо.

– Ако се случи това, – Христо въздъхна тежко, – ние започваме да разчитаме на собствените си сили. Фокусираме се върху себе си, а не към Бога и другите. С други думи казано, настаняваме се в състояние на духовна стагнация и егоизъм, погълнати от удоволствията и тревогите на този живот.

Петко плесна с ръце:

– Не позволявайте Божията благодат да бъде напразна в живота ви. Вместо това направете всичко възможно, за да я познаете по-дълбоко, за да можете да служите на Бога с радост, а на другите със смирение без усилие.

Ставри не се стърпя и плесна с ръце:

– Гледай Нено пак се тревожи за нещо. Всичко му е изписано на лицето.

– Е, – въздъхна Никола, – тревожността е като метеоритен дъжд от „ами ако“, сякаш, небето пада върху теб.

– Да се тревожи човек, никак не е забавно, – отбеляза Асен.

– Другите смятат, че като сме християни не се тревожим за нищо, – измърмори Краси.

– Нали обикновено цитираме апостол Павел: „Не се тревожете за нищо“, – махна с ръка Слави.

– Да, но тази фраза е написана в сегашно деятелно време, внушавайки продължаващо състояние, – вдигна вежди Петко. – Това може да се възприема като: „Не позволявайте на нищо в живота да ви оставя постоянно без дъх и в тревога“.

Станимир се засмя:

– Наличието на тревожност е неизбежно, но затворът предизвикан от нея е по избор.

– Можем ли да не се тревожим? – въздъхна тежко Стефан. – Разбира се, че бихме могли.

– Всички имаме нужда от утеха и Бог е готов да ни я даде, – добави Миладин.

Всички се съгласиха.