Един ден Милко седеше в фризьорския салон и чакаше да го подстрижат.

С него бе петгодишният му син Дичо. Това дете бе израснало в атмосфера, в която молитвата, чувствителността към Светия Дух и пророческото насърчение са били естествена част от живота му.

То бе чувало как баща му и майка му се молеха и споделяха това, което Бог влагаше в сърцата им.

Внезапно Дичо се приближи към жената, която щеше да подстригва Милко и попита:

– Мога ли да ви кажа нещо?

Жената даде съгласието си.

– Мисля, че Бог ми показва, че сега преминавате през труден момент, но всичко ще бъде наред, – каза Дичо.

Той не говореше високо, нито допълни: „Така казва Господ“. Просто сподели с тази жена това, което изпитваше в сърцето си.

И жената се разплака, защото Бог докосна сърцето ѝ.

Това не стана шумно, драматично, дори не и странно, а внимателно и своевременно.

– Чие е това дете? Откъде знае какво се случва в живота ми? – попита тя изненадано.

Тези прости думи бяха за нейното положение. Тя имаше нужда да чуе, че Бог я вижда, познава трудностите ѝ и няма да я остави.

Това бе истинско пророческо насърчение.

Бащата на Борко умираше от рак, а беше едва на петдесет години.

Борко убеди родителите си да се преместят при него, за да може да им помага.

Баща му харесваше тропиците, но вече не можеше да пътува. За това Борко прояви креативност.

Той оформи езеро зад къщата си, напълни го с риба и направи водопад, който се стичаше по скалите. Донесе три фургона с плажен пясък, добави лампи и факли и построи пластмасов навес за сянка.

Баща му прекара последните си дни, наслаждавайки се на райски остров в задния двор.

Действията на Борко отразяват хармонията между родители и деца.

Почитането на родителите може да е лесно за някои. За други е изключително трудно.

Има твърде много болка и недоверие. Стари рани отказват да заздравеят.

Можем да ги поверим на Бог, нашия Отец, който разбира тази болка. Той ни дава възможност да живеем в Неговата любов.

По време на тренировка на млади момчета, бащата на Данчо помоли сина си и приятеля му:

– Покажете на отбора как правилно се подава топката.

Данчо бе тренирал седмици наред, но се страхуваше да не обърка нещо, за това се помоли, а когато завърши упражнението каза:

– Благодаря Ти, Господи.

По-късно бащата сподели с Данчо:

– Гордея се с теб, че работи усилено, сине. Но съм по-горд, че се помоли и прослави Бога.

Данчо сви рамене:

– Просто направих това, което ти правиш.

Не е нужно да сме родители или да служим в детско служение, за да споделяме нашата вяра, овластена от Духа, с по-младите хора.

Независимо дали се молим за по-млад човек или младо семейство, предоставяме ресурси за подхранване на духовния растеж или предлагаме насърчение, Бог използва нашите здрави, междупоколенчески взаимоотношения, за да повлияе на бъдещите поколения.

Наско израстна в бедно семейство. Бяха много деца, а баща им ги бе напуснал при неговото раждане. Майка му едва смогваше да ги изхрани.

В квартала имаше банди, които силно повлияха на Наско. Той ежедневно наблюдаваше употреба на наркотици, проституция и насилие.

Наско постоянно се биеше с деца на неговата възраст. Бе приет в център, където се грижеха за такива като него, но той не се отказа от старите си навици.

При едно сбиване, приятел на Наско изпадна в кома.

Бе отведен в офиса на центъра, който го бе приютил, за да изчака полицията.

Наско се страхуваше:

– Край сега ще ме изключат от програмата.

Тогава програмният директор отправи към Наско променящо живота послание:

– Не е нужно да се бориш, за да привлечеш внимание. Христос те обича и ние те обичаме.

Въпреки че бе отстранен, не бе изключен и не влезе в затвора.

Наско се терзаеше:

– Пропилях най-добрата си възможност в живота.

Но тези около него не го изоставиха.

Приятелят му се събуди от комата.

Бог винаги е готов да ни прости и възстанови, дори когато сме мъртви, криви или счупени.

Ако обстоятелствата, в които се намираме, са по наша вина, има прошка и изкупление за всеки от нас.

Нищо не е твърде голямо или лошо за Бог, за да прости и изкупи.

Лили виждаше баща си за пет минути всеки месец. Тази връзка с баща ѝ бе сложна.

С течение на времето Лили разбра, че баща ѝ има друго семейство.

– Сага разбрах защо срещите ни на практика са тайни, – каза си тя. – Той ме бе крил от другото си семейство 15 години.

Случи се така, че Лили се срещна с чичовците си.

Когато баща ѝ научи това, скара се на Лили:

– Защо се запозна със семейството ми без мое разрешение? Не можеш да влезеш в живота ми така. Трябва да разбереш, че си грешка.

Лили се почувства несигурна.

Всеки ден си казваше:

– Аз съм грешка. Но как бих могла да съм грешка? Не съм искала да се раждам.

Лили започна несъзнателно да мрази баща си, Бог също. Чувстваше се необичана, забравена и никому ненужна.

– Как може Бог да ме обича и в същото време да позволи това? Нима Бог е добър, ако земният ми баща може толкова лесно да ме забрави? – негодуваше Лили.

– Бог не те е забравил. Не си грешка, – казваше майка ѝ. – Бог има план и цел за теб, дори ако обстоятелства ти се опитват да кажат друго.

Минаха доста години.

Връзката на Лили с баща ѝ, както небесната, така и земната бяха възстановени.

Пътуването беше трудно, но Бог още в началото имаше план за възстановяване.

Дори ако обстоятелствата ви са непосилни, Бог е добър баща. Той все още има план за вашия живот, който е добър.

Дори да се чувствате сами сега, можете да си починете, защото Той знае точно къде се намирате и е готов да ви помогне.