Живял някога един човек, който много се страхувал от старостта. Колкото по-възрастен ставал толкова по-често с ужас си мислел: „Нима моето тяло ще стане хилаво и слабо с времето, няма да мога да мисля нормално и живота повече няма да ми доставя удоволствие?!“
Човекът внимателно следял всичко относно тялото си, правилно се хранел, правел редовно гимнастика, но страхът от старостта не го напускал.
Веднъж чул, че съществува град на мъдреците. Там хората били винаги млади, силни и умни. От тогава той за нищо друго не мислел, освен да открие този град. Много път изминал и всеки разпитвал за заветния град, но никой не бил чул за такова чудо.
И веднъж, когато бил съвсем отчаян, срещнал пътник, който му показал пътя.
– Не е трудно да намериш града на мъдреците, – казал му пътникът, – но е трудно да попаднеш в него. Стражата, стояща на вратата, не пуска вътре стари хора.
– Аз още не съм стар, – казал човекът и тръгнал по оказания му път.
След няколко дни той стигнал до града. Пред високите градски порти стражата разговаряла със стар побелял човек, а после го пуснали.
– Ако пускат такива старци, то и и мен ще пуснат, – зарадвал се човекът и ускорил крачка.
– Какво ти е нужно от нашия град? – попитал един от стражите нашия познайник, като заградил пътя към вратата.
– Казаха ми, че при вас може да се намери средство, чрез което всеки остава млад и се наслаждава на живота, – казал човекът.
– Махай се от тук с добро. На нас не ни е разрешено да пускаме старци, – отговорил пазачът.
– Какъв старец съм аз! – възмутил се човекът. – Преди мен пуснахте много по-стар човек от мен.
– На вид може да изглежда старец, – казал пазачът, – но ума и душата му са млади, а духа светъл. Този старец пише велика книга. В нашия град възрастта не се измерва с годините, а с младостта в душата и ума.
– Да, но той е два пъти по-стар от мен! Как може умът му да е млад?
– Ако човек се изгражда духовно, колкото повече остарява, толкова ума му става по-ясен, а душата млада. Иди си с мир, – казал пазачът и затворил вратата.

Един човек прочел в една книга, че Бог е създал всичко според строгите правила на неговата мъдрост. До тогава той си мислел, че всичко е възникнало случайно и хаотично, и за това това твърдение много го изненадало.
През деня се разхождал из града и си помислил: „Нима навсякъде наоколо във всичко има някакъв порядък?“
Откъснал едно цвете и започнал да го наблюдава. Той преброил венчелишчетата и тичинките и забелязал, че те са пет. Той откъснал още няколко цвята и се убедил, че те са еднакво конструирани с невероятна точност.
„Как е възможно това? – помислил си той. – Ако цветята, както и всичко друго са възникнали случайно, някои от тях ще имат пет венчелишчета, други две, а трети едно. А те всичките имат по пет, нито повече, нито по-малко. Всичко е направено строго, в определен ред. Кой тогава може да измисли всичко това и да го направи толкова красиво и точно?“
Известно време той прекарал в дълбок размисъл. Лицето му отразявало съсредоточеност и силна вътрешна борба. Изведнъж той извикал силно:
– О, аз виждам!
Решително откъснал още едно цвете, целунал го и казал:
– Растете мили цветенца, пейте и вие птички, вие имате Бог. А сега чрез вас и аз Го имам и вярвам, че Този, Който е създал вас, е създал и мен.
Човекът издигнал благодарствени очи към небето и цялото му лице се преобразило. Целият бил преизпълнен с радост. Това била неговата лична среща с Бога.
Бог, в Своята любов към хората, по разни пътища ги води към познание на божествената истина за Себе Си и делата на Своите ръце. Внимателното „разглеждане на творението“ е един от тези начини.

Една продавачка на плодове си купила Библия и започнала да я чете. Благодарение на това тя се обърнала към Бога и станала християнка. Седейки зад щанда, цялото свободно време го използвала за четене на Библията.
Веднъж един господин я попитал:
– Какво четете?
– Божието Слово, – казала продавачката.
– А кой ви е казал, че това е Божие Слово? – попитал подигравателно господина.
Продавачката погледнала мъжа и на свой ред попитала:
– Можете ли да ми докажете, че тази светлина там горе е именно слънцето?
– Да ви докажа?- изненадано попитал господина. – Защо? Най-доброто доказателство е това, че то ме грее и аз виждам светлината му.
– Да, – казала жената, – най-доброто доказателство, че тази книга е Божие Слово е това, че тя храни, стопля и освещава моята душа.
Йохан Хердер е казал: „Никоя книга на света не донася на човека толкова много радост, както Библията; както децата слушат гласа на своя баща, така вярващите чуват Бога“.
Божието Слово е като живо семе. Проповядвано и само чуто То е безполезно, защото не принася плод в нашите сърца. Според указанията в него трябва да поправяме живота си.
Доколко човек е зрял, стабилен, устойчив и силен зависи от това, колко време е прекарвал в молитвено изучаване на Библията.

Когато човек се моли за нещо трябва да конкретизира желанията си. Не вярвате ли? Тогава чуйте следната история.
Това се е случи, когато Надя живееше в рехабилитационния център. Тя много искаше да си има халат. Много месеци вървеше замечтано и все за него си мислеше.
Често си повтаряше наум: „Господи, изпрати ми скромен син халат, толкова много ми е нужен! За теб какво е един халат…“
Трябва да отбележим, че тя, в мислите, си представяше прекрасен копринен халат със син цвят и бродерия.
Веднъж с директорът на центъра и неговата жена Надя отиде при леля си. Тя беше много мил човек, но си имаше някои странности в мисленето. Когато те вече се готвеха да си тръгват лелята пристъпи към Надя и каза:
– Почакайте ме за минутка, за тебе Надя, имам изненада!
След малко донесе в стаята малък пакет. Надя го отвори, а там лежеше халат…… такива раздават обикновено в болницата на пациентите……
Тримата гости в пълно мълчание се отправиха към колата.
Внимавайте какво си пожелавате! Добре уточнявайте „детайлите“ на вашите желания.

Телефонът силно иззвъня. Малко момченце взима слушалката и казва съвсем тихо:
– Ало.
– Баща ти в къщи ли е? – пита човекът в отсрещната слушалка, досетил се, че на телефонното позвъняване се е отзовало дете.
– Да!
– Моля те, извикай го!
– Не мога. Зает е, – продължи да говори детето с приглушен глас.
– А майка ти в къщи ли е?
– Да.
– Тогава извикай нея, – едва сдържайки нервите си, човекът отсреща се опитва да запази благия тон.
– Не мога, тя също е заета.
– Ясно, – явно вече се долавял гнева на непознатия. – А там има ли някой друг.
– Да, – усмихва се малчугана, – чичковци милиционери и пожарникари.
– Добре , извикай някой от тях!
– Не мога те също са заети.
– Боже мой, с какво се занимават всички там? – избухна човекът възмутен.
Детето със тих глас прошепва:
– Търсят ме.