Събрала се групичка от хора, които рядко можеш да видиш заедно. Те обсъждали интересна тема: „Кога човек се чувства по-добре?“.
Католикът казал:
– Когато се изповядам на свещеника, аз се чувствам по-добре.
Православният тихо добавил:
– Когато поставя свещичка пред богородица ми поолеква.
Баптистът въздъхнал:
– Прочитам десет глави от Библията и се чувствам отлично.
Евангелистът се похвалил:
– Аз разказах на десетима изгубени за ада и ми поолеква.
Педесятникът напористо отсякъл:
– Ставам сутрин в пет часа и се моля до десет, и се чувствам удовлетворен.
Накрая харизматикът добавил:
– Направих списък на греховете си и ги окачих на кръста, след което ми стана по-добре.
Исус погледнал групата, въздъхнал и с болка казал:
– Аз страдах, умрях и възкръснах за вас, за да се почувствате по-добре и да не се занимавате с тези глупости.

Една прекрасна утрин един човек се прибирал у дома си. Изведнъж му дошло на ум, че може да съкрати пътя си. Да зареже прашния път и да хване през гората.
– Какъв хубав ден, – казал си човекът, като се обърнал към гъсталака –  ден, в който човек може да срещне щастието си.
Щом свърнал, още преди да успее да се огледа, паднал в добре замаскирана вълча яма.
– Хубаво направих, че тръгнах по краткия път, – казал си човекът, като легнал по-удобно в ямата. – Ако сред тази красота може да ми се случи такава неприятност, какво ли ме очаква на прашния път? Е, там не може да се случи нищо интересно!

Един човек дълго не могъл да си намери работа. И най-накрая намерил при една богата жена. Работата била много, а заплащаните пари много малко, освен това той не получавал храна от работодателката си. Когато човекът започнал да се оплаква жената, която го наела му казала:
– Нали ти сам ме помоли за работа? Нима сам не предложи услугите си?
Трудил се човекът ден и нощ, нямал време дори да си купи нещо за ядене. От глада и тежката работа той скоро умрял. Жестоката работодателка заповядала да изхвърлят тялото му.
От там минал пътник, видял изхвърленото тяло на пътя и се смилил над бедняка.
„Няма ли кой да го погребе? От къде ли е този човек?“ – помислил си този човек.
Пътникът се навел над безчувственото тяло и видял, че от джоба му стърчи край на малка кесийка. Отворил я, а в нея имало пари. Когато жестоката жена разбрала за парите, тя поискала половината от тях, тъй като този човек работел при нея. Но пътникът я упрекнал в безчовечност и безсрамие:
– Защо изхвърли тялото му? Навярно то е било противно за теб. Това означава, че този човек ти е бил неприятен, следователно противни са ти и неговите пари.
И той взел парите със себе си.

Един богат човек дълго време бил тежко болен, но скоро му олекнало и той оздравял. След боледуването си излязъл в близката градина. Бил хубав пролетен ден. Той почувствал прилив на щастие, очите му се изпълнили със радостни сълзи. Вдигнал взор към небето и мощно възкликнал:
– Господи, как мога да ти се отблагодаря за здравето, което ми дари? С радост бих пожертвал целия си имот.
По това време край него минал по-възрастен мъж. Той чул думите на богатия човек и му казал:
– Ела с мен!
Богаташът веднага тръгнал след човека. Скоро стигнали до една бедна, малка, схлупена къщурка. Стопанина на този дом лежал болен. Жената плачела. Децата били в дрипи и постоянно искали хляб.
– Помогни на тези хора, – казал възрастния мъж, – това са по-малките братя на Христос.
Богатият човек веднага се притекъл на помощ . Възрастният човек се усмихнал и казал:
– Така прави и занапред. Първо издигай поглед към небето, а след това погледни и към земята, за да видиш на кого можеш да помогнеш.
Когато срещнеш нуждаещи се лице в лице, милосърдието трябва да действа без отлагане. Всяко добро дело е жест на милосърдие.

Край пътя седели двама човека и разговаряли. От там минал един пияница и промърморил:
– Навярно се уговарят да отидат в кръчмата да изпият нещо по-силно…..
И той забравяйки за делата си се насочи към механата.
Край събеседниците преминал гуляйджия и рекъл:
– Тези хора не се стесняват да се уговарят посред бял ден да отидат в публичен дом. А с какво аз съм по-лош?
Изменяйки посоката на пътя си, той се насочил към квартала на червените фенери.
От тук минал и един добър човек, който казал:
– Ето хора, които са намерили време да поговорят за прочетена книга, за доброто и злото, а аз вече трети ден не мога да избера час да навестя болния си съсед.
Той отложи делата си и се забърза към съседа си.
За какво са си говорили тези двамата край пътя, не е ясно и едва ли ще узнаем, но своя свят ние създаваме чрез своите мисли и от това как разсъждаваме. В резултат на това, виждаме това, което искаме да видим. А с течение на времето, намираме това, което търсим…..