Такъв остров е открит в столицата на Южна Корея Сеул.
Островът е построен на река Ханган. Това е уникално творение, плод на човешки труд.
Оборудван е с конферентен център, който се използва за концерти, конференции, изложби и водни спортове.
Плаващ остров се състои от три взаимосвързани изкуствени части.
Най-големият от трите острова е триетажен и има площ 10845 кв. м. На него е разположена конферентна зала със 700 места.
Вторият остров също е триетажен с площ 5373 квадратни метра. Тук са разположени конструкции за различни мероприятия.
Третият остров е двуетажен със площ 4 164 кв. м.
Трите острова заедно могат да поберат 6200 души.

Домът, в който е подписан Санстефанският мирен договор, вече не съществува. Показва се един остатък от дувар, който сега се намира под малък паркинг в центъра на истанбулския кв. “Йешил кьой”.

Това била руина от дома, където са положени подписите под документа. Тази част се забелязва и на прочутата снимка на румънския придворен военен фотограф, чеха Франц Душек.

На пожълтялата фотография се виждат строени войници пред красива къща. Ако попитате стари цариградски българи, те ще ви кажат, че там е подписан договорът, но тази къща вече не съществува.

Но не в тази къща е подписан договорът. Тази сграда действително има историческа стойност, защото там е бил настанен главнокомандващият руската армия, великият княз Николай Николаевич, брат на императора Николай Втори.

Там е бил и неговият щаб. Тази къща е била на Аракел Дадиян, арменец, чието семейство от векове еслужело при турските султани.

Но ето каква е действителната картината, сглобена от спомените на тримата съвременници на станалото в Сан Стефано. Великият княз Николай Николаевич и свитата му пристигат в Сан Стефано на 12 февруари 1878 г.

Търсят представителна къща и отсядат в дома на Аракел Дадиян. Той е арменец, макар че Заур Магриев твърди, че е грузинец от Мингрелското княжество, чиито велики князе са носили името Дадияни.

За граф Игнатиев и останалите се търси друга къща. В нея са протекали сложните преговори с турците. В къщата е трябвало да има условия за работа, маси, столове, пособия за писане.

Нещо, което не се е намирало във всеки турски дом през тези години. Така стигат до къщата на някоя си г-жа Нериман. Тя е била на крайбрежието, на по-малко от километър от конака на Аракел Дадиян.

Тази къща е интересната за нас, българите. В нея на 19 февруари е подписан договорът. В мемоарите си граф Игнатиев разказва как мудните преговори най-накрая приключили.

През целия ден князът настоявал да бързат и да подпишат договора точно на този ден, когато в Русия честват годишнината от възкачването на императора, неговия брат, на престола.

“Най-после, едва в 6 следобед договорът можа да бъде подписан”, пише граф Игнатиев. Подписите са положени и той яхва коня си, за да отиде и да докладва на великия княз. Той го чака на площада пред къщата на Дадиян, където се разиграва сърцераздирателната сцена.

Трудно е да се определи мястото, където е била къщата на Нериман. Морето се е отдръпнало назад. Там сега има красив крайбрежен парк.

Всички са чували твърдението, че смехът е най-доброто лекарство. Ако това по-рано е било предположение, то днес е научно доказан факт, който се използва в западната медицина.
Например, американските центрове за лечение на ракови заболявания са направили смехотерапията един от компонентите за комплексно лечение на пациентите.
Здравната психология е пряко свързана със смеха.
Такова лечение се провежда в групи, където съвместната радост сближава хората, дава им подкрепа, надежда и им помага се отвлекат от лошите мисли и неприятни ситуации.
Смехът е физиологически израз на отлично настроение. Той увеличава производството на ендорфини (хормони за добро самочувствие), които подобряват цялостното здраве и намаляват физическата болка.
Тези фактори са от особен интерес за пациенти с ракови заболявания, за които болка е сериозен проблем.
Освен това, има научни доказателства, че смехът има положителен ефект върху имунната система, повишава имунитета.

При влаченето на тежки чанти или други неща, женското тяло е под напрежение. Центърът на тежестта в този случай се премества върху гръбначния стълб. Ако това се случва не регулярно, за здрав човек няма особена опасност, но когато такова натоварване става ежедневно, има неблагоприятен ефект върху гръбначните дискове и те се деформират.
Това може да доведе до хронично заболяване като изместване на гръбначен прешлен, междупрешленнена херния, изчерпване смазката на ставите, болка, гадене и виене на свят. Освен това, не е изключена промяна в кръвното налягане, които биха могли да доведе до инсулт.
За една жена е опасно и изключително нежелателно носенето на тежко. Фактът е, че женското тяло не е предназначено за тази цел. При пренасяне на тежки предмети, жена ще получи натиск върху корема, което може да доведе до херния и усложнения в репродуктивните органи.
Момичета и жени от всички възрасти носещи тежки товари могат да получат опасни наранявания, така че този „процес“ лекарите определят като рисков.
По-специално, необходимо е да се помисли за тези жени, които все още не са родили. Тежките товари могат да доведат до изместване на вътрешните органи в женското тяло и да се предизвика изпадане на матката, вследствие на което се получават болки в долната част на корема, нарушения в менструалния цикъл, болка при уриниране. Често това завършва трагично – жената е лишена от щастието да бъдеш майка, тя може да остане безплодна.
Затова лекарите обръщат внимание на бременните жени да не носят тежко. Това може да предизвика контракции на матката, да причини спонтанен аборт или преждевременно раждане. В по-късните етапи на бременността вдигането на тежко става смъртоносно опасно за бъдещето на майката и детето.

На първия фестивал за съвременно изкуство, който се е провел в Индия, известен художник е представил инсталация направена във формата на водовъртеж инсталиран директно в стаята. Фунията прилича на бездънна дупка, която привлича зрителите и насочва погледите им към кипящата чернота.
Кочи-muziris biennale е първият фестивал на съвременно изкуство, който се провежда в Индия. В него са взели участие 94 автори от 30 страни, които са представили работата си в областта на живописта, скулптурата, инсталациите и киното.
Известният индийски художник и скулптор Аниш Капур в своето биенале е представил новата си инсталация, озаглавена „The Descent“ – „Спускане“. Арт инсталация прилича на голяма водовъртеж намиращ се точно в средата на стаята.
Фунията е разположена на територията на руините на военния форт Кочи. За да изпълни замисъла си Аниш Капур е трябвало да копае истинска яма и да я напълни с вода. Освен това, вътре в импровизирания басейн е инсталиран механизъм, който кара вода, да се движи в една посока. Въпреки че наглед е просто устройство, то създава зашеметяващ ефект. Зрителите намиращи се до водовъртежа, просто не могат да откъснат очите си от него. Стува им се, че под водата се намира цяла бездна.
Друга не по-малко интересна, но далеч по-известна постановка на  индийски скулптор е инсталация „Cloud Gate“, която се намира в центъра на Чикаго. Според автора, за създаването ѝ е бил вдъхновен от капка живак.