В Рим имало специализирано учреждение на свещениците, известно като фециали, чието единствено задължение било извършването на ритуали, свързани с войната.

При последната фаза на ритуала за обявяване на война се хвърляло копие на територията на врага.

До началото на третия век преди Христа Рим значително се разширил, завземайки почти целия Апенински полуостров и хвърлянето на копие на територията на противника станало, меко казано, нецелесъобразно.

Свещениците измислили алтернатива. Част от земята около храма Белона, богинята на войната била обявена не за римска и копието хвърляли на нея.

Инспектори от Управлението на израелски древности са конфискували фрагмент от папирус, който специалистите нарекли най-древното споменаване на Йерусалим на иврит сред небиблейските източници.

Специалистите датират документа от периода  на Първия храм – VII век пр.н.е. Тези резултати са получени от радиовъглероден анализ.

Папирусът е бил намерен от група ловци на древни ценности в една от пещерите в Юдейската пустиня.

Във фрагмента са се запазили две фрази на иврит. Повечето букви се виждат ясно. Текстът на документа гласи: „От царските слуги на Наарат, кани вино в Йерусалим“.

Според специалистите Наарат е място споменато в Библията. В Книгата на Исус Навин в 16:7 се споменава името Наарат.

Израелските изследователи смятат, че фрагментът доказва, че през втората половина на VII век пр.н.е Йерусалим е икономическа столица на Юдейското царство.

Според Библията през този период царе са били Манасия, Амон и Йосия. Въпреки това не може да се установим, за кого е предназначено виното.

Според изследователите, документа свидетелствува за необичайния статус на жените в системата на управление в Юдейското царство през VII век пр.н.е.

Всички полски цветя и тревички завиждаха на розата, която се отглеждаше в оранжерията.

– Друго би била, – казваше някое от тях, – ако беше готова да живее при всякакви условия.

– Пазят я от гъсеници и бръмбари, – добавяше друг.

– Доволно я поливат, когато грее силно слънцето, – негодуваше трети.

– Но тя е толкова красива! – въздишаше четвърти.

Те не знаели, че самата роза, от своя страна, тайно завиждаше на простото стръкче трева:

– Само обикновени и дълги листа…..

Но за това пък тя растеше под самата стена на Божия храм.

Църквата не е сграда, а събрание от простени грешници, които вярват в Исус и служат на Бога. Когато вярващите приемат Божията милост, Святият Дух идва и живее в тях. Всеки вярващ е жив камък от Божия дом.

Този, който разрушава Божия храм, сее неверие, недоволство и грехове в себе си и другите, ще бъде наказан от Бога.

Лесно се лъжем, ако оценяваме себе си и другите по световните стандарти. Гордостта, амбицията и съперничеството разрушават единството на вярващите.

В очите на света Божията мъдрост се явява глупост.

Въпреки това Бог знае лукавството на хората и прави явно тяхното безумие.

Вярващите не трябва да се хвалят със себе си или с другите хора, а единствено с Христос.

Когато принадлежим на Бога, имаме всичко.

Днес много церемонии и обреди в църквата са станали преграда между човек и Бога. Ако си осветил дома и колата си, изповядал си се, стоял си на поредната служба, … всичко е наред.

Но ритуалът трябва да бъде прозорец, чрез който по-добре да видиш Бога, а не стена, която Го закрива.

Понякога се случва така, че ние се ограждаме с тези ритуали и обреди и се отдалечаваме от Бога.

„Поставяме свещ“ – действие, което замества молитвата. Идва мъж в храма и е благодарен, че на косъм е отървал живота си в авария. Купува една голяма свещ, запалва я и така благодари на Бога цели три минути.

Свещта  става молитвозаместител …

Бог повече ли се нуждае от нашите свещи, отколкото от молитвите ни, излизащи от любящо и благородно сърце?!

На службата идваме, където е нужно се покланяме, накланяме глава напред и мълчим. Защо се прави така? Повечето от хората не разбират. Никакви нововъведения няма да помогнат на човек да разбере смисъла на нещата, ако той сам не положи усилие, не вникне и най важното, не отвори сърцето си за Бога.

Под думата „тайнство“ се разбира тайнственото действие на Бога върху душата на човека. Това е и съдържанието на ритуалите на поклонение. То не зависи от ясния глас на свещеника, не зависи и в какъв храм се провежда, беден или богато украсен, поклонение на Бога зависи от самия човек.

С какво сърце е дошъл? Открито за да приеме Божията благодат със смирение, покаяние и искрена вяра в  Бога. Тогава става чудото. Тогава ритуалът въздейства.

Ако сърцето на човека е затворено, всичко си остава само форма.

Символът има смисъл, ако се разбира.