В Морското ведомство, Адмиралтейският съвет, оглавяван от княз Меншиков, заседавали предимно старци.
Те често умирали и ги погребвали.
Николай I обърнал внимание на това и един ден попитал Меншиков:
– От какво умират хората при теб един след друг?
– Тук няма нищо изненадващо, – бил отговорът. – Те са умрели отдавна, но сега само ги погребваме.

Какво необикновено има в това?
Нали това е дълг на всеки лекар. По време на война и стълкновения за лекарят няма чужди и свой. Всички, които са пострадали и наранени са хора, които се нуждаят от медицинска помощ.
Много лекари са пострадали за това, че са изпълнили хуманния си дълг, независимо от пол, раса, политически и какви да е различия.
Ето ви още един пример, как лекар изпълнява задълженията си спрямо „враг“.
Вижте снимка!
На масата лежи ранен представител на Ку Клус Клан, който мрази чернокожите. Такива като него убиват негри и се борят за лишаване от правата им, колкото и малко да са.
Но именно чернокож медицински персонал се бори за спасяването на живота му.

Някои хора мразят да губят толкова много, че дори и след развод, по всеки възможен начин правят  „мръсни трикове “ на бившите си съпруги.
Например, Алан Марковиц от Детройт си купил къща в непосредствена близост до имението на бившата си нежна половинка. На балкона предприемчивият американец поставил скулптора, показваща среден пръст.
Този неприличен шедьовър бившата му жена всеки ден вижда от своя прозорец.
Триметровата скулптура струвала на „отмъстителя“ седем хиляди долара. Тя успешно „се пречкала“ пред очите на изоставилата го жена. През нощта скулптора се осветява.
Алан Марковиц и Туохи били женени две години.  По време на развода се установило, че бившата му жена си е имала друг любовен роман. Марковиц искал да отмъсти хуманно и така си направил пиар.
Хората наоколо останали доволни, че си имат такъв съсед.
Лесно е да се смееш на чуждото нещастие, но можеш ли да спомогнеш за поправянето на разбити взаимоотношения? Ами ако един ден ти се окажеш в същото положение?

Поредното скучно събрание. Хората недоволни, че им отнемат времето с глупости, недоволно сумтят по местата си.
Е има и такива, които се разхождат нагоре надолу, забелязват някоя важна „клечка“ и гледат да я поздравят, един вид: “ И аз съм тук и подкрепям делото“.
Най-накрая лекторът се качи на подиума и започна да чете отчет за постигнатите успехи през миналите пет години:
– В град А…. е построена електроцентрала……
Коментар от залата:
– Аз съм от там и до сега не съм видял никаква електростанция.
Лекторът продължава, като се прави, че не е чул забележката:
– В град Б…….. е построен химически завод……
Същият глас отново се обажда от публиката:
– Миналата седмица бях там. Такъв завод няма!
Лекторът ядосано се обръща към обаждащия се:
– Господине, трябва по-малко да се шляете насам-натам и повече да четете вестниците!

Един падишах държал при себе си за лов бял сокол. Той много го обичал и пазел. Веднъж сокола отлетял и кацнал на покрива на една старица. Тя го хванала и започнала да го разглежда.
– Ох, горкичкият! Как можеш с такъв крив клюн да кълвеш?
Тя взела нож и подрязала клюна от долу и малко отгоре.
– Ето, – започнала да се любува на работата си, – сега по-лесно ще кълвеш зрънца.
След това старицата погледнала ноктите на сокола.
– Ай, нещастният ми, – завайкала се тя. – Никой ли не се е сетил до сега, че тряба да ти подреже големите нокти?
И старицата бързо обработила ноктите на сокола. Тя много го обичала и се постарала да го избави от всичките му недостатъци.
Когато падишаха узнал, че сокола му е изчезнал, издал указ, че който човек го намери ще получи щедра награда.
Намерили сокола в дома на старицата. Скоро занесли любимата птица на падишаха. Разказали му как една старица се грижела за него и много го обичала. Погледнал падишаха сокола си и много се натъжил, но нищо не казал. Заповядал да го пуснат на свобода и заявил:
– Това може да се случи със всеки, който попадне в ръцете на невежи хора.
Правилно казват, че е еднакво лошо, врагът да ви устрои хитро неприятност и глупав човек да ви окаже услуга.