Да забравим….. Навярно това е начин да защитим човешката си памет. Информацията около нас е толкова много, хората също и ние инстинктивно се стремим да ограничим своето общение с близките до нас.
Няколко стотина приятели в социалните мрежи, направо фантастично ….. Дори пълноценно не можем да общуваме със всеки един от тях.
Няколко десетки приятели в реалния свят, родители, съпруг, деца, някои роднини, колеги в работата, това е нашият кръг на общение, които искаме да разширим, но всеки си има своите притеснения, семейство и работа.
Постепенно приятелите се превръщат в познати, а след това напълно изчезват.
Понякога на тяхно място идват нови, но в сърцето ти се образува празнота. Човек излиза от живота ти и няма с кого да го замениш. Първоначално страдаш и преживяваш, а след това започваш да забравяш. Първо забравяш телефона му, после кога е рождения му ден. Остават само предметите, които ти е подарил, но и те стареят, чупят се или просто губят своята история.
Амнезията започва своето победно шествие и приятелят ти умира. Физически той съществува някъде, дори можеш да го срещнеш, но психологическата връзка е приключила.
В момента, когато човек престане да заема важно място в живота ни, може да ни стане неприятен. Познавам хора, които запазват старите си контакти, независимо от всичко. Те честитят рождения ден на бившите си съученици, колеги по работа,….. навярно това е начин за психологическа защита.
В крайна сметка, човек е жив, докато има поне един приятел.

Хората са трудолюбиви. Всеки упражнява някаква професия. Много от тях са доста популярни, но има и такива, които не са оцелели в наши дни.
Например, така наречените плюещи.
Не става въпрос да се плюят едни други, за пари или от злоба, говоря за професия, която вече не се практикува в наши дни.
Плюещите са били сеячи на ряпа.
Тъй като ряпата има много малки семенца и обикновеният начин за посев не е подходящ за тях, трябвало да се измисли друг. Така се появили хора, които да плюят семената едно по едно.
Тази професия била много популярна и ценена в Русия.

Милиони хора използват метрото всеки ден без дори да мисля, че то може да не е толкова безопасно, колкото изглежда на пръв поглед.
Междувременно американски учени и техните британски колеги са установили, че постоянното пътуване в метрото е опасно за здравето на човека поради високото съдържание на подземен токсичен метален прах във въздуха.
Проветряването в метрото е проблематично. Поради това, там температурата е постоянно висока, а във въздуха се концентрира прах, наситен с метални частици.
Прониквайки в човешкото тяло, тези вредни съединения започват да разрушават жизнено важни органи, като черен дроб, белите дробове, бъбреците, мозъка и дори сърдечно-съдовата система.
Според експерти, най-голямата опасност за хората са малки частици. В случай на вдишване, повечето от основните съединения се наслагват в трахеята и носната кухина, тогава малките частици лесно достигат до бронхите. Поради малкия си размер, те могат лесно да проникнат през защитна бариера на епитела на дихателните пътища и да влязат в основните тъкани на организма.

Има хора, които смятат, че Европа е рай. Членове на племе от пигмеи, обитаващи северната част на Република Конго, са уверени, че европейският континент е задгробния свят, а неговите жители са душите на умрелите.
Това племе живее предимно в горите. Сред тях процъфтява лова и събирането на култури. Този народ живее вече хиляда години според заветите на предците си и зачита своите вярвания и традиции. Пигмеите от съседното племе тсонга, са първите, които са заселили в този район.
Местните жители избягват контакт с външния свят, за да се запази независимостта им и да се защити културата на племето от външно влияние.
Всеки представител от това племе вярва, че след смъртта си ще отиде в Европа, защото за тях Старият свят е рая. Според тях всички там са праведни, а които вече живеят там са удостоени с тази чест.

В началото на осемдесетте години академик Михаил Бронщейн, живеещ в Естония, решил да посети Унгария. Приятелите му го помолили да донесе херинга.
И о, чудо! Точно около влака продавали такъв вид риба. Академикът бързал за влака и за първи път в живота си решил да вземе без ред, като ветеран от Великата отечествена война.
Хората, предимно естонци, неохотно му отстъпили. Но един възрастен естонец заявил:
– Аз също съм ветеран.
– Тогава и вие вземете без ред, – любезно предложил академикът.
– Аз нямам такова право. Воювах от другата страна.
– Защо толкова лошо сте се били? Сега вече не очаквате нищо.