Имаш ли хора край себе си, към които се обръщаш по време на изпитание или скръб?
Те като че ли знаят точната дума, която е нужна за момента и могат да ти дадат съвет, който очакваш да получиш.
Ти изобщо не осъзнаваш, колко много им струва това умение, безбройни превързани зеещи рани и изсушаване на непрестанен поток от сълзи, съпроводени с незатихваща болка и мъка.
Ако се разровите в миналото им, ще се убедите, че те са страдали много повече от другите. Имали са възможност да наблюдават как бавно се разсуква сребърната нишка, на която е окачена свещта на живота им.
Те са виждали прекрасната чаша на радостта разбита в краката си и цялото й съдържание безвъзвратно загубено.
Стояли са при отливите и съхнещите цветя, служейки им с радост, за да станат милосърдни люде, лекари и свещеници за хората.
Както балите, идващи от далеч, съдържащи подправки, изглеждат невзрачни, но изпълват въздуха с неподправен аромат, така и страданието, което трудно се понася, скрива в себе си дисциплина, възпитание и възможности, които ни усъвършенстват, за да помагаме на другите.
Не скърби, не стискай зъби и не чакай мрачно края на страданието, но вземи всичко от преживяното, с което можеш да послужиш на това поколение, в съответствие с Божията волята.

Веднъж Здравето и Щастието за спорили. Те не могли да решат, кое от тях е по-важно.
– Аз съм по-важно!
– Защо?
– Без мен на хората им е лошо. Те все ме търсят. Все за мен говорят. Всеки иска да е щастлив.
– Но всеки иска да бъде и здрав!
– Виж за здравето малко говорят, но за щастието постоянно.
– Нима смяташ, че хората нямат нужда от здраве?
– Щастието е по-важно, без него хората не могат. Ето идва едно момче, нека да го попитаме , кое е главното, щастието или здравето.
И те се обърнали към момчето:
– Момче, кое за теб е по-важно, щастието или здравето?
– Разбира се, че щастието! – без много да се замисли казало момчето.
– А ти щастлив ли си?
– Да, аз съм щастлив!
– Ето виждаш ли! – плеснало с ръце Щастието и подскочило от радост. – Нали ти казвам щастието е по-важно от здравето.
– Кажи, момче, ти здрав ли си? –  попитало Здравето.
– Да, здрав съм!
– Късметлия! – намесила се в разговора жена, която минавала от там. – Ако имах твоето здраве и аз щях да съм щастлива.

Млади хора решили да се поразходят с лодка. Отишли при един рибар и му предложили да му заплатят, за да им даде лодката си. Лодката била голям и просторна. Когато със смехове и шеги се настанили в нея, край тях минал възрастен човек. Той погледнал лодката и им казал:
– Слизайте бързо! Лодката тече. В долната част на кормилото има дупка, в която тече вода. Въпреки, че дупката е замазана, това е направено много небрежно и водата отново ще проникне през нея. Послушайте, вие се подлагате на сериозна опасност.
Рибарят, който дал лодката на младежите, се уплашил, че те ще обърнат внимание на думите на възрастния човек и той ще загуби изгодната печалба от сделката. За това изкрещял на стареца:
– Махай се от тук! Какво обикаляш наоколо и плашиш хората! Разкарай се и си върви у дома!
След това се обърнал към младежите:
– Старецът излъга. Той е мой конкурент и иска да загубя уговорената сума с вас. Плувайте, лодката е добра.
– Разбира се, че ще плуваме, – казал един от младежите в компанията, – никаква дупка не виждам и нищо не тече.
Някой до него се обадил:
– Не е ли по-добре да огледаме лодката все пак?
В цялата компания избухнал смях, а обадилия се нарекли страхливец.
Лодката отплувала. Тя отивала все по-навътре, докато се изгубила. Възрастния човек се оказал прав, всички младежи в лодката загинали.
Бог чрез Словото Си предупреждава хората за опасността, в която се намират, но князът на този свят се стреми да приспи бдителността им. Те не се вслушват в правилния съвет, а се доверяват на изкусителя.
Живей според Божието Слово, То е единствения източник осигуряващ безопасност и спасение.

Няма нищо справедливо в един объркан свят, пренаселен с увредени хора. Правосъдието се опитва да е справедливо, но се проваля всеки път.

Няма нищо справедливо в милостта и прошката. Наказанието никога не възстановява справедливостта. Изповедта също не води до справедливост.

Животът не осигурява справедлива награда за правилните постъпки.

Договори, адвокати, болести, власт…., нима има справедливостост у тях?

По-добре е да изхвърлите мъртвите думи и се съсредоточете към живите, като милост, доброта и състрадание.

Може би е по-добре да спрете да се тревожите за своите права и все да обмисляте, кое  е справедиво и кое не.

Просто действайте според съвестта си, дано не е прегоряла, защото в нея е заложено да правиш добро……

За съжаление повечето хора не приемат инвалидите. Преструват се, че не ги забелязват, за тях те не съществуват. Ако видят инвалид на пътя много хора гнусливо отклоняват погледа си от него. Това, че тези хора могат да бъдат пълноценни членове на обществото, за това „не може и дума да става“.
Въпреки това се надявам, че този позорен отклик в нашето общество ще изчезне. Днес ви предлагам да започнете от малкото, да не отвръщате очи, а да погледнете смело инвалидите и да узнаете поне една тяхна история. На пълноценността на живота им, съчетан с „неограничени“ физически възможности, много от нас могат да завидят.
Днес ще ви разкажа за един случай, при който явна инвалидност няма, но буди отвращение у околните.
В един прекрасен ден Лизи Веласкес видяла изложено в Интернет видео наречено „Най-грозната жена на света“ с много коментари и гледни точки.
Лесно ще се досетите, че филмът показвал самата Лизи, родила се с рядък синдром, заради който при нея се наблюдава пълно отсъствие на мастна тъкан.
Първият импулс у Лизи бил да се впусне в неравностойна „битка“ с коментиращите и да им каже, какво тя мисли за тях. Но вместо това, тя се стегнала и доказала на целия свят, че не е нужно да бъдеш обезателно красавица, за да вдъхновяваш хората.
Написала е вече две книги и успешно води мотивационни речи.
Такива хора имат невероятна воля за живот и способност да заразяват с нея околните.
Край нас има толкова много хора, които искат някой да ги забележи и когато стане това да не отвръщат очи от тях с ужас или отвращение. Опитайте се да им помогнете, подкрепете ги, те се нуждаят много от нашата любов.