Boston Dynamics, дъщерно дружество на Google, е представило нов робот куче на име Spot, предназначени за операции по търсене и спасяване, както и за хващане на нарушителите. Някои дори вярват, че роботът може да бъде оборудван със смъртоносно оръжие и да се използва за контрол на тълпата. Въпреки това, много експерти смятат, че това може да бъде опасно.
Нещата някога смятани за научна фантастика, бързо се превръщат в реалност. И понякога изглеждат по-зловещо, отколкото предполагате. Специално за Пентагона дъщерното дружество на Google Boston Dynamics е разработило робот на име Spot, тъй като на Министерството на отбраната на САЩ е трябвало машина, способна да проследява хора, съпротивляващи се на действията на властите по време на преследване. Роботът се отличава с автономост, скорост и мобилност. Някои предполагат, че той може да се използва и за контролиране на тълпата, като бъде снабден със смъртоносно оръжие.
Този робот определено работи, но въпросът е дали е необходимо да се разработят технологии в тази област? За да се контролира поведението на тълпата, се събира много информация за нея. Но в случай роботът разпознава хората чрез използване на биометрични технологии. Но това е обида към достойнството и нарушение на правата на човека, сред които е правото на неприкосновеност на личния живот.
Използването на роботи може да доведе до нежелани последствия. Машината не е като хората и винаги има вероятност за грешка.
Ние вече имаме милитаризирана версия на робота Big Dog от Boston  Dynamics. Така че научната фантастика наистина се превръща в реалност.
Както стана известно, Google не само с удоволствие разработва роботи за въоръжените сили на САЩ, но също така обича да шпионира собствените си потребители.
В нашето време информация е власт и оръжие. Google се стреми да бъде в центъра на новия военен информационен комплекс. Той наистина има договори с Пентагона и властите в САЩ. Компанията събира данни за потребителите – местоположението им, хобита и т.н. – и ги продава. В Google знаят повече за вас, отколкото вие самите за себе си.

Дядо Петър и Стоян бяха застанали на припек. Днес слънцете се бе престрашило и показа глава между облаците. Далече бе пролетта, но хората се рават и на малко топлинка, дошла изненаващо в студа.

– Днес хората не питат кой им дава времето и защо им го дава, – засмя се дядо Петър.

– Не е ли странно, че някои се чуят какво да го правят – намусено отвърна Стоян.

Той беше едър българин и от работа не се плашеше, само да има такава.

– Поглени ги на работните им места. – махна недоволно с ръка Стоян. – Гледат само как как да им мине времето, с какво ли не го запълват. Пият кафе, пушат цигари и от време на време си поглеждат часовника, не е ли време за обяд или да си вървят вече.

– Ще дойде време,  – каза дядо Петър, – когато ще ни зададат въпроса: Какво направихте със времето, което имахте?

Двамата гледаха минаващите хора и замълчаха, всеки вглъбил се в мислите си.

– Знаеш ли, коя е най-безспорната инвестиция за добре употребявано време? – наруши мълчанието дядо Петър.

– Коя? – попита с очакване Стоян.

– „Огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте“  – каза тихо дядо Петър.

– Е, ако хората правеха всичко това светът щеше да изглежда по друг начин, – призна Стоян.

Древни текстове, които са били открити по време на разкопките на древно египетско село, показват, че работниците на Новото царство са имали медицинска помощ, предоставена от държавата, и платен отпуск.
Археологът Anne Austin е правел разкопки в Деир ел-Медина.
Това село било построено за работниците, които са строили царските гробници в Новото царство (1550-1070 пр.н.е.). През този период, египетските фараони са били погребани в Долината на царете в скални гробници.
Според Austin, работниците били високо квалифицирани майстори. Според древните текстове, открити по време на разкопки, както и други исторически документи от онова време, египетската държава е предвиждала заплатите за наемните работници под формата на зърно и им предоставяла жилища.
Били наемани хора, които да перат дрехите, да смилат зърно и да носят вода. Семейството на такъв работник живеело с него в селото, а жените и децата им се възползват от тази разпоредби.
Сред тези текстове са намерени многобройни ежедневни и  подробни доклади кога и защо отделните работници са отсъствали от работа. Почти една трета от тези отсъствия са се случили, когато  работникът е бил болен.
Austin казва, че сметките и финансовите отчети показват, че на тези работниците са били изплатени „болнични“, дори и ако са отсъствали в продължение на няколко дни.
В текстовете също има доказателства, че те са подписани от лекар и помощник, който се грижел за болните.

Коалата е удивително животно. Тя прилича на плюшено мече.
Между другото думата „коала’ на местния език на жителите в Австралия изначава – не пие. И това съвсем не е случайно.
Тези животни наистина почти не пият вода. На тях им е достатъчна влагата от евкалиптовите листа.
При тези животни се наблюдава още един интересен факт.
Професор Мачей Хенеберг, работещ в Аделаидския университет е доказал, че няма разлика между отпечатъците на коалата и човека. Даже сканиращ електронен микроскоп не може да открие разлики.
Не става дума, че лапата на животното е като човешка ръка. Структурата на кожната шарка, по-точно линиите върху нея при коалата са идентични на тези с човека.
Оказва се, че коалата е единственото животно, освен хората, което има индивидуални пръстови отпечатъци.

Едно малко момче, което наскоро повярвало в Бога, попитало баща си:
– Татко, как да вярвам в Святия Дух, когато никога не съм го виждал?
– Добре, ще ти покажа, – казал бащата, който бил електротехник.
Завел сина си при една електростанция и му показал генераторите.
– От тук енергията идва до нашите домове, нагрява печката и ни дава светлина. Ние не виждаме енергията, но тя идва от тези машини и протича по кабели, – казал бащата. – А сега искам да те попитам: Ти вярваш ли, че съществува електрическия ток?
– Да, вярвам, – казало момчето.
– Разбира се, че ще вярваш, – казал бащата, – но ти не вярваш, защото го виждаш. Ти вярваш в неговото съществуване, поради нещата, които върши. Така можеш да вярваш и в Святия Дух, не защото го виждаш, а защото променя живота на хората, които са повярвали в Бога.