Всеки народ има свои правила за поведение. Тяхната задача е да обезпечи хармония във взаимоотношенията с хората. Човек, който не съблюдава правилата за приличие, буди недоумение и неприязън.
В Норвегия и Япония доскоро не бе прието да се отстъпва масто на по-възрастни хора или инвалиди в обществения транспорт. Смятало се е, че отстъпвайки мястото си, вие го унижавата и с високомерие се отнасяте към неговата немощ.
В САЩ жената сама плаща за себе си в ресторант. Тя смята унизително някой да плати за нея. Ако някой мъж направи това, все едно подчертава нейната финансова несъстоятелност. А ако се опитате там да помогнете на някоя жена, да ѝ донесете нещо или да отворите врата пред нея, се смята, че демонстрирате пред нея превъзходството си. А ако направите на американка комплимент, тя може да ви обвини в сексуален тормоз …..
В много страни инвалиди се отказват от помощ, не искайки да се чувстват „хора от втора класа“.
В европейските страни е прието, когато се ходи на гости да се носи вино, плодове или сладки. А в Китай поднасянето на цветя на домакинята, даже за рождения ѝ ден, се смята за неприлично. Там смятат, че този, който подарява цветята, счита дома за грозен, лишен от красота и за това носи украса за него.
В Норвегия трябва да се внимава с изказването на комплименти – това се смята за грубо ласкателство. По тази причина там не трябва да се хвали ученик пред целия клас.
В Корея при среща с дама се изказват странни „любезности“ от рода на: „Днес изглеждате много уморена“, „Имате гръгове под очите, вероятно бъбреците ви не са наред“ …. С това се дава да се разбере, че жената трябва да изглежда слаба и болна, та мъжът да има желание да я защити и подържа във всеки момент.

По време на играта работят и двете полукълба на мозъка, така се развиват интелектуалните способности у човека. При игра на шах човешкият мозък едновременно обработва цветова, цифрова и визуална информация.
Добрите шахматисти умеят да предвиждат ходовете на противника си и прогнозират изхода на играта. Играчът се учи бързо да взема решения, а също да отчита и последствията. Това е много полезен навик.
Шахът е отлично упражнение за мозъка, което трябва да се прави ежедневно. Още от първият ден всеки играч се учи да разсъждава логически и да мисли по-добре. Изработва в себе си увереност и прави изводи.
Шахът формира характера, помага на човек да преодолее срамежливостта и го учи на почтенност. Съществува мнение, че шахматистите умеят да пресмятат няколко хода напред, за това много рядко  грешат в живота.
Учените са доказали, че най-добрите ръководители на държави, учени и специалисти израстват от хората, които редовно играят шах.

Днес е много трудно да изненадаш хората с някое произведение на изкуството. Творците трябва да поработят доста, за да измислят нещо уникално.
Хората прекарват доста време посещавайки голям брой изложби с разнообразни скулптори.
На поредната изложба на плажа Бонди в Австралия, наречена „Скулптора от морето“ са взели участие художници от различни страни.
Най-интересната работа била на Давид Макракън „Намаляване и Изкачване“.Това произведение представлява алуминиева стълба, отиваща в небето.
Такава необичайна работа те кара да се замислиш. Тук наблюдаваме комбинация на изкуството с илюзията.
Когато гледаш тази стълба ти се иска да се изкачиш по нея и да стигнеш до небето.
Първата изложба „Скулптора от морето“ се е провела преди 17 години.

Стояха пред нея и я оглеждаха. Нищо не подсказваше, че това може да се движи, още по-малко да те пренесе в някое друго измерение.

– Приятелят ми се качи на това чудо, натисна лоста и се изпари пред очите ми. Скоро машината се върна сама, но приятелят ми го нямаше, само парцали от дрехите му, опръскани с кръв, бяха останали на седалката, – каза Давидов, възрастен човек, с побелели коси и немощни крака.

– И повече не видяхте приятеля си? – попита плахо Лили, момиче с рижа коса и много лунички около носа.

– Не! – отговори Давидов.

Възцари се гробно мълчание.

Днес тя с двамата си приятели Андрей и Христо, посетиха загадъчния мъж, който живееше в една изоставена къща на тяхната улица. Дворът пред къщата беше обрасъл с треволяк и бурени, дори пътеката, водеща до входната вратата бе покрита с буйна и висока трева.

– А вие след това имахте ли смелост да я изпробвате? – набра смелост да се обади Христо.

– Да, – каза смутено мъжът, – но на малки разстояния, не повече от 4-5 години назад в миналото и 3-4 напред в бъдещето. Боях се от последствията, които можеха да доведат това мое пътуване във времето. Не ми липсва приключенски дух, но всичко това ми идваше много. Бях решил да я унищожа.

– Да я унищожите? – извика Андрей. – Защо?

– Видях какво се случи с моя приятел….

– Но причината за неговото изчезване може да е нещастен случай, – прекъсна го Христо.

– А защо не я покажете на другите хора? – попита Лили.

– Ако можехме да пътуваме назад  в миналото си и да поправяме грешките си, това няма ли да ни направи по-безотговорни? – възрастният човек се задъха.

– Но ако тази машина се употребява само за добри дела, защо трябва да се унищожава? – обади се Андрей.

– Ами ако се подам на изкушението, не само да се върна в миналото да поправя грешката си, но и да си отмъстя на някого, – примижа от ужас Лили.

– Или да отидеш в бъдещето и да откраднеш някое изобретение, за да подобриш настоящето, – засмя се Христо.

– Но ние не знаем за добро или зло ще я използват хората, – тъжно каза Андрей.

– Както виждате тази машина се е превърнало в доста тежко бреме за мен, – каза с дълбока въздишка Давидов.

Младежите прекрасно разбираха, че използването на такава машина е свързано с голяма отговорност, но съвсем не искаха тя да бъде унищожена.

– Но ако с нея може да се спаси човешки живот …., – каза Лили.

– Е, – усмихна е Давидов, – може би тогава ще се наложи да се използва.

Скоро щеше да се стъмни и младежите си тръгнаха. В сърцата им горяха какви ли не планове, за изследвания, проучвания, спасяване на хора, …. Те не знаеха, че това е първата им и последна среща с Давидов.

Скоро се чу, че някой е намерил възрастния човек мъртъв пред дома му. Казаха, че е получил инфаркт. На погребението му нямаше хора, защото той не дружеше и не контактуваше с никого, но Лили, Христо и Андрей придружиха ковчега до гробищата.

Два дена след погребението, младежите решиха да посетят изоставената къща. Изкачиха се по скърцащите стъпала и погледнаха в ъгъла, но той беше празен. Машината беше изчезнала.

Благодарение на такова мислене могат да се решат най-сложните проблеми.
Задачата на творческото мислене е отклоняване от обичайното. За да се развие, е необходимо да се прави нещо ново и необичайно.
Предлагам ви няколко упражнения, за да станете по-креативни.
Нарисувайте несъществуващо животно и му дайте някакво измислено име.
Опитайте се да измиете зъбите си, като държите четката с лявата си ръка.
Когато се разхождате по улиците, четете надписите наобратно.
Вземете някаква дума. Представете си, че това е някакво съкращение и го разшифровайте.
Вземете някакъв предмет и измислете, колкото се може повече начини, да се използва.
Представете си как бихте могли да усъвършенствате даден предмет.
Вземетр лист хартия. На него нарисувайте кръсчета или окръжности, по 6 вертикално и 9 хоризонтално.
След това се опитайте да трансформирате тези малки кръстчета в малки рисунки.
Стив Джобс е казал: „Креативността, това е просто създаване на връзки между нещата. Когато питат креативни хора как са направили нещо, те се чувстват малко виновни, защото те не са направили нищо, наистина, но само са го  забелязали. Това им станало ясно с времето. Те са могли да свържат различни парчета от своя опит и да синтезират нещо ново. Това е така, защото те са преживели и са видели повече от другите, или защото за това повече са размишлявали“.