Религиозни групи на различни култове са започнали да съществуват, откакто хората са се научили да обменят информация. Много от тях се основава на вярата в предсказания или религиозните убеждения за уникалните явления.
Кодекс от правила и еднакво мислене, обединяват вярващите в тях. Някои от хората са привлечени от страх, други от интерес, а трети от любопитство. Прекомерното увлечение към нещо води до неконтролируема болезнена зависимост.
Всички култове по различен начин гледат на света и се отделят от останалата част на обществото.
В сектата на „Източната мълния“ вяват, че Исус се намира на земята сред нас и той се ръководи от догмите на тяхната секта.
Този китайски култ е бил замесен в отвличания и други престъпления срещу християните. Те използват секса като ритуал за влизане в култа. Членове прекарват живота си в подземни църкви и се противопоставят на Комунистическата партия на Китай.
Култът е свързана с движението на опозицията на правителството. Например, с движението на „Тайпинг“, оглавявано от измамници, които наричат ​​себе си братя и сестри на Исус, и са организирали въстание.

Библията не осъжда притежаването на пари или имущество. С тях може да се направи много добро, ако се използват разумно и за благото на хората. Авраам, Исаак и Соломон навярно са били най-богатите хора на своето време.
Божият гняв не е насочен към материалното богатство, а към материални богове. Придобиването е идол за много от нас.
Натрупването на богатство е станало главна цел в нашия живот. Заслепени от това ние отдаваме прекалено внимание и слава на богатството, за които е достоен само Бог.
Придобиване на богатство е форма на идолопоклонство. А Бог мрази идолопоклонство. То отравя всички аспекти на нашия живот, включително и семейни отношения.
Библита учи, че работата не е в парите, а в нашата любов към тях: „Коренът на всяко зло е сребролюбието“.
Не позволявайте на пари или друго нещо, да заеме мястото на Бога в сърцето ви.

Темата за тоалетните на Запад предизвиква боязън и срам или я свързват с хумор.
За милиони хора в развиващите се страни, това не е причина за смях, а проблем свързан с нехигиеничните условия на живот.
Хора живеещи при различни условия, разрешават ежедневните си проблеми по необичаен начин.
Днес ще ви разкажа как е устроена една тоалетна в Япония, в която е приято да влезеш.
Еико е на 61 години и живее в Токио.
Тъй като тоалетната в универсалния магазин се намира близко до домовете, жените често идват тук, когато правят покупки в магазина.
В детството на Еико обществените тоалетни не били много чисти, а сега в тази, която тя поддържа, ухае приятно и се чува ненатрапчива хубава музика.
В дамската стая, която е до тоалетната, жените могат да си заредят телефоните, да погледат телевизия и да си направят масаж на краката.

Разговорът тежеше. Около масата всички млъкнаха. Звън на чаша, изтървана вилица и преместване на стол се опитаха да разкъсат тишината. Хората започнаха да се оглеждат и по някои лица плъзна неволна усмивка.

Рачо се надигна и обяви:

– Време е. Трябва да вървя. Утре съм на работа.

Валери вдигна рамени, а момичетата се спогледаха. Рачо облече анурака си и се обърна към девойките:

– Е, момичета, до скоро, – закани им се с пръст. – И да не се карате.

Вдигна глава и погледна Валери.

– Вальо, ела да ме изпратиш.

На Валери не му се излизаше никъде, но нали е домакин, пък и с Рачо бяха приятели от деца. Приведе рамене и тръгна след госта.

Когато бяха вече на двора, Рачо се обърна. Той едва различи приятеля си, който се движеше след него. Нощта беше тъмна. Луната се бе свряла някъде между облаците и сигурно сладко си покъркваше.

– Нещо не е наред с теб, Вальо, – каза с тъга Рачо. – Не ме разбирай погрешно. Знам, че според завещанието, ако се ожениш втори път, трябва да спра да ти давам пари, но знаеш, че аз съм ти приятел. И дори да се ожениш утре, аз няма да спра да изплащам дела ти.

Валери мълчеше. Не му трябваха на него пари. За какво са му като нея я няма? Нелепа случайност беше прекратил животът на Елена, а той още тъгуваше по нея.

– Исках да ти каже друго, – изкашля се Рачо и продължи. – Имам един приятел, малко смахнат е. Обича да пребарва каквото му попадне, носи се слух, че спи със собствената си дъщеря.

– Е, дано не са такива всичките ти приятели, Рачо, – засмя се Валери в мрака.

– Та като чу, че жена му умира, – продължи Рачо все едно, че не чу какво каза Валери, – отиде до града купи хладилник, пералня, видео, всичко, което тя е искала, за да може да умре щастлива. Ето това се нарича милосърдие.

– Да умре щастлива!?, – усмихна се Валери.  – А преди къде е бил? Нима тази жена е живяла щастливо с него?

– Ти си умен и прозорлив човек, – започна Рачо отдалече. – Почтен си, няма две мнения по въпроса. Готин си. Проблемът ти е, че ти липсват три неща.

Валери озадачено погледна Рачо. Бяха стигнали пред павилиона, където слабата светлина от него им осветяваше лицата.

– Така е , – продължи настоятелно Рачо, – липсват ти желание, радост и милосърдие. Тези неща вървят комплект. Ако нямаш радост, нямаш желание, а от там и милосърдие. Помисли добре и се разведри. Станалото станало, не можеш да върнеш нещата назад.

Валери хвана Рачо за ръката, поиска да му каже нещо, но се отказа и махна с ръка.

– А сега се прибирай, – каза примирено Рачо. – Ето взе да прикапва. Все едно виждам теб. Само като те погледна и ми се доплаква.

Двамата приятели се разделиха. Рачо бодро закрачи към центъра, където живееше, не искаше да се намокри. А Валери приведе рамене и тръгна към къщи. За него нямаше значение идващия дъжд, душата му плачеше ……

В действителност, накъде са насочени нашите грижи, мисли и чувства?
Какво ни интересува най-много?
Какво ни тревожи, радва и ни завладява изцяло?
Това са неща, които не можем да задържим за себе си за винаги. Всичко това в края на краищата изчезва и се разрушава.
Ако забравим за най-главното, за душата си, която е създадена по Божий образ, за Божията искра, която е заложена в сърцето ни, какво ни ползват всичките успехи и всякакъв вид земни благополучия?!
Ако човек има всичко, за което мечтаят хора от света, той е нещастен, сърцето му е пълно с безпокойство, тъга и неговото благополучие изглежда съвсем безполезно.
Обратно, човек с чиста съвест, светло сърце може да бъде щастлив в трудности, изкушения и лишения.
За това, напълно са верни думите на Господа:
„Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?“