Всеки път, когато се роди дете, той или тя автоматично се превръща в част от  семейството. Това дете получава възпитание първо от родителите си и расте здраво и силно.

Същото се отнася и духовно израстване. Когато сте родени отново, вие автоматично става част от семейството на Бога. Но вие трябва да станете член на местната църква, която е част от Божието семейство.

Разликата между това да бъдеш  наблюдател в църквата и църковен член е ангажимента.

Наблюдателите са зрители от кулоарите, членове участват в дейностите на църквата.

Наблюдателиет са потребителите, а членовете са сътрудници.

Наблюдателите искат само предимствата в църква, без споделят някаква отговорност. Те са като двойки, които искат да живеят заедно, без да се ангажира с брак.

Защо е важно да се присъединим към местната църква?

Това е необходимо, за да се ангажираме чрез братята и сестрите реално, а не само на теория.

Бог иска да обичаме истински всички хора, а не само идеалните. Можете да прекарате целия си живот в търсене на перфектната църквата, но никога няма да я намерите.

Вие сте призвани да обичаме несъвършените грешници, точно както прави и Бог.

Бог очаква от вас да се ангажират с едни и същи неща още днес.

Естествената следваща стъпка след като веднъж сте станали дете на Бога е да се присъедините към членовете на местната църква.

Когато станете християнин вие следвате Христос, а когато станете член църква вие се ангажирате с определена група от вярващи.

Първото решение носи спасение, а второто общение.

Интуицията му подсказваше, че вече наближаваше позициите. Иван спря и се огледа. Никаква промяна. Пред погледа му се простираше поле осеяно с ями от снаряди и осакатени почернели дървета .

Тегнеше неестествена тишина. От непоносимото безмълвие по гърба на Иван полазиха тръпки. Той отправи тревожен поглед към сивото небе.

Иван усещаше нещата предварително, за това не се изненада, когато чу страшния вой на снарядите. Затракаха картечници. Иван нямаше време да мисли, но инстиктивно се хвърли в най-близко изровената от снаряди яма. Когато се изтърколи в нея, над главата му изсвистяха куршуми. Краката му хлътнаха в голяма кална локва.

И тогава го видя. Той беше от противниците, легнал по гръб, само на три метра от него. В ръката си държеше револвер, който беше насочил срещу Иван. В очите му се четеше страх, ръката му трепереше, но пръста му бе на спусъка и всеки момент можеше да възпроизведе изстрел.

Иван нямаше време да реагира, защото при падането бе затиснал оръжието под себе си. Какво можеше да направи? Погледна противника в очите си и каза:

– Не стреляй приятелю!

Странно, но другият го разбра и каза на родния език на Иван:

– Няма да стрелям, ако и ти …….

Но не успя да довърши думите си, защото взрив разтърси земята. Зашеметени, двамата се проснаха по очи и се притиснаха към влажната пръст, сякаш искаха да се скрият в нея и да избягат от този обезумял свят.

Експлозиите прогонват разума и остава само инстинкта за самосъхранение.

Настъпи тишина и двамата бавно надигнаха глави. Бяха останали живи.

– Проклета война, – изруга Иван.

– Властта дадена на определени хора, се използва само за зло. Нашият век трябва да бъде по-разумен. Постигнали сме толкова много неща. Ето имаме електричество, непотопяеми океански кораби, летящи машини, мигновенна връзка със всички краища на света ……

– Колко е глупаво всичко? Когато ни агитираха за тази война ни излъгаха, че тя ще сложи край на всички войни, – каза с тъга Иван.

– Думите като чест, съвест, дълг, вярност, добро и зло се употребяват от хора, които са алчни, търсещи облага и изгода от всичко. Те най-безсъвестно, заради своите интереси и печалби, ни заставиха  да се бием един срещу друг.

– Така е, – съгласи се Иван. – Преди малко взаимно щяхме да се избием. И за какво?

– Обикновените и честни хора ставта жертва на шепа алчни създания, потъпкали представите за добро и зло.

Над полето бързо започна да се спуска мрака. След малко Иван надникна предпазливо от ръба на ямата и махна с ръка на другия войник:

– Вашите са наляво, приятелю. Сега е моментът, преди да се стъмни. Нощем стрелят без да питат. Пълзи внимателно и успех.

Другият изпълзя от ямата и се насочи към позициите на своите.

Преди поредното си отпътуване за международен турнир по шахмат Спаски, който тогава живеел в Подмосковието трябвало да отиде в Московсия регионален комитет на партията, за да разговарят с него.

Без разрешението на отговорните хора от партията, Спаски не можел да напусне страната, дори и за шахматен турнир.

Обикновено там задавали въпроси и ако кандидата искащ разрешение да напусне страната, не можел да отговори, му отказвали това право.

Там го попитали:

– Кой оглавява Районият комитет на партията сега?

Спаски отговорил с въпрос на въпроса:

– А вие знаете ли кой е станал шампион на турнира по шахмат тази година в Москва?

Членовете на партийният комитет се стреснали. Някой от тях обявил:

– Леонид Илич….

След което бързо подписали разрешителното на Спаски за отпътуването му, за да се състезава на поредния шахматен турнир.

Всеки от нас прекарва в тоалетната известно време. Може би вие се отнасяте към хората, които използват това време, за да прочетат нещо, въпреки неодобрението на членовете на вашето семейство.

Тоалетната е една в дома и ако някой я използва и за „читалня“, това вече е проблем.

А какво се чете в тоалетната? Каквото попадне под ръка: старо списание или вестник, а може би някое криминале или се разгадават кръстословици.

Идеята да се напечата нещо на тоалетната хартия не е нова.

Тоалетната хартия е изработена от Джозеф Гейти през 1857 г., за да знае народът кой е благодетелят въвел това нововъведение, Джозеф напечатал името си на всеки лист тоалетна хартия.

През 20 век отново се повдигнал въпроса: Какво полезно нещо може да се напечата на тоалетната хартия?

Една немска компания, пуснала тоалетна хартия, на която били напечатани произведения на немски класици. Тъй като едно руло не било достатъчно да се напечата една книга, от компанията се ограничили само до стихове и малки по обем книги.

Такава „интелектуална тоалетна хартия“ се продавала предимно в книжарниците.