Вие се нуждаят от духовна храна за да имате сили в предстоящите духовни битки.

„Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги“.

Точно както трябва физическа храна за да сме силни физически, така ни трябва духовна храна за да добием сили за една бъдеща духовна битка.

Библията описва себе си като духовна храна – водата, мляко, хляб, месо за нашия духовен живот. Това е всичко, което ни трябва за препитание.

Ако бяхте командир в армията, няма да изпратите човек в битка, ако той не е ял един месец. Ние трябва да се храним, за да има сили да изпълним задачите, които ни предстоят.

Вие няма да имате много успехи в спечелването на духовните битки с които се сблъсквате, ако умирате от глад. Ето защо ние трябва да се хранят с Божието Слово.

За разлика от яденето на физическа храна, всеки път, когато се храним с Словото, ставаме още по-гладни за Него. Колкото повече вкусим и видим колко добър е Бог, толкова повече искам да бъдем в Неговото присъствие.

В Библията се казва: „Христовото слово да се вселява във вас богато“. Павел ни казва да оставим Библията да действа в живота ни по един богат, дълбок, и животворящ начин.

Това е, което ни учи Библията е за всички. Ако не сте приложили Божието Слово в живота си, не сте изучавали Библията по начина, по който Бог е искал това.

Бог ни е дал Библията, за да ни преобрази, а не просто да ни информира. Това трябва да ни даде по-голямо сърце, а не по-голяма глава. С други думи, Бог иска нашата вяра да се отрази в поведението ни.

Целта на Библията е да ни показва какво не е наред в живота ни или как да живеем. Бог ни е дал Своето Слово за основно трансформиране на живота ни.

Библията описва себе си по различни начини. Например, тя нарича себе си чук, меч и скалпел. Всички тези инструменти са предназначени да направят радикални промени. Бог иска Библията да промени драстично живота ни.

Библията също описва Божията истина като мляко, вода, хляб, и месо. Какво означават всички тези неща? Ако не ядем или пием редовно, ще умрем. Ние не сме били предназначени да живеят без Библията.

Тя е от съществено значение за нас, защото ни дава живот.

Бог ни е дал Живото Слово, Исус, за да бъдем усъвършенствани във вярата си и да ни подготви да живеем чрез Него.

Един брат казал на авве Пимен:

– Когато дам на своя брат малко хляб или нещо друго, демоните унижават моята милост и  все едно съм дал за да угодя на човека.

Старецът му отговорил:

– Въпреки че твоята милостиня е била, за да се угоди на човека, все пак е даване, нали ние сме длъжни да даваме нужното.

И му разказал следната притча.

– Двама земеделци живеели на едно и също място. Единият от тях, засадил и събрал малко хляб, макар и нечист, а другия мързелувал и нищо не посял. В случай на глад кой от тях ще има храна?

Братът отговорил:

– Този който е събрал малко хляб, макар и нечист.

Тогава старецът му казал:
– Нека сеем хляб, макар и да е нечист, за да не умрем от глад.

В „Капиталът“ на Карл Маркс достатъчно подробно е описана кулинарна рецепта, която не е загубила значението си и днес – супата на Ръмфорд.

В „Капиталът“ том 1, глава 22 е написано:

„пет фунта ечемика, пет фунта царевица, три пенса херинга, за един пенс сол, за един пенс оцет, за два пенса пипер и зеленина, на обща стойност в размер на 20 3/4 пенса, се получава супа за 64 човека, при това при средни цени на хляба стойността на това може да бъде понижено до 1/4 пенса на човек“.

Супата на Ръмфорд е станала основа за хранене на войниците на всички армии до 50-те години на XX век.

До сега рецептата на Ръмфорд, почти без изменение, се прилага в Армията на спасението за изхранване на бездомните.

Мария бе самотна пенсионерка. Тя бе на 86 години. Роднините ѝ бяха отдавна измрели.
Когато бе на 20 години тя се запозна с Момчил. Те се влюбиха един в друг и скоро се ожениха.

Отдаде им се случай да заминат за Австралия, така емигрираха далече от родината си. Там трябваше да привикват към нова култура, но постепенно нещата се подредиха.

Половин година след като бяха се вече преселени, Мария се сблъска с тежко изпитание. Тя получи съобщение: „Майка ти е тежко болна и се нуждае от постоянни грижи. Ела си!“.

И Мария се върна в страната си, за да се грижи за майка си. Те бе единствено дете, а баща ѝ отдавна бе умрял.

Грижата за парализираната майка легнали на плещите на Мария. Тя не можеше да я изостави. През това време работите на Момчил вървяха много добре в Австралия. Той не искаше да изостави бизнеса си, за това остана там.

Първоначално Мария и Момчил често си пишеха, но постепенно охладняха един към друг. Та тях ги деляха хиляди километри, а всеки от тях си имаше свой собствен живот. След няколко години, те престанаха да си пишат.

Мария разбра, че Момчил си е намерил друга жена. Сега за нея обратния път към Австралия бе затворен.

След смъртта на майка си, тя остана да живее в бащиния си дом.

Повече от 15 години Мария нищо не знаеше и не бе чула за Момчил. От съседите бе чула да се шушука:

– Момчил е станал милионер.

Но Мария не вярваше.

– За какво да обсъждам с някого своя бивш съпруг? – казваше си Мария.

Много скоро след това се чу, че Момчил е умрял. Тя нямаше намерение да търси някакво наследство от него, защото бяха разделени, но той ѝ бе завещал всичките си милиони.

– На мен не са ми нужни пари. Достатъчно ми е да имам хляб, вода и дърва за зимата, – твърдеше Мария.

Така тя раздели полученото богатство със съседи и познати.

– Парите няма да ме направят щастлива, – казваше често Мария. – Даже не знам за какво да го похарча, но съм щастлива, че Момчил не ме е забравил.

С тези прости думи Мария изказа една голяма истина. Не парите, а взаимоотношенията правят хората щастливи.