Забързани мъж, жена и двама младежи влетяха през портата на едноетажна къща, оцветена в червено. На вратата ги срещна засмяна Невена:

– Айде, от кога ви чакаме. Ще извинявате, но бяхме много гладни и почнахме вече.

– Не се притеснявайте, – поде Васил, едър и снажен мъж с посребрени вече коси, – ние ще си го наваксаме.

На трапезата ги чакаха дядо Стоил и едрия здравеняк Борис. Те вече работеха усилено с лъжицата, гребейки вкусния фасул от чиниите си.

Масата бе отрупана с пълнени чушки, сърми, тиквеник, туршия, фъстъци и какво ли не, всичко необходимо,като за Бъдни вечер.

Невена бързо настани новодошлите и започна да раздава на всеки от тях по чиния с фасул.

– Дай хляба, да го разчупя, – извика дядо Стоил.

Не го свърташе на едно място.

– Искам да видя на кого ще се падне парата., – засмя се старецът.

Донесоха му питката и той започна да раздава парчета от нея на всички. Всеки ровеше в парчето си с хляб. с надежда да открие монетата в нея.

Изведнъж дядо Стоил извика:

-Вижте – и високо издигна хванатата в плен от хляба стотинка, – у мен е парата тази година. Внимавайте добре. Пак ще имам какво да ви дам и тази година. Парите са важно нещо, без тях си никой.

– За какво са ти пари? – попита дошлата жена, тя се казваше Руска.

– Како, – обади се Невена, – ако не ти трябват пари, дай ги на мен, аз знам какво да ги правя. Колкото дойдат, …..

– Не я слушай, – каза дядо Горан, – всичките ще ги похарчи не ѝ давай нищо. Я дайте виното, което правих тази година. Хубаво вино съм направил. Само опитайте.

Мъжете надигнаха чашите и одобриха:

– Сладко е и има приятен аромат.

– Това е, трябва да знаете как се прави истинско вино, не като купешкото.

Виното се разигра в жилите на стареца и устата му не млъкна. Раздаваше съвети, укоряваше, връщаше се към стари болезнени спомени, ….

На масата обстановката малко се нажежи. Чуваха се отделни подвиквания:

– Ти мен уважаваш ли ме…

– Какво имаш против мен ….не вярваш, че съм се променил …

– Никога не съм казвал лошо за теб..

– Разбери, така не се живее….

Наложи се да се намесят и жените, но положението не се оправи.

Тогава Руска се надигна и си тръгна с единият о синовете си и съпруга си.

Празникът бе провален, семейството отново бе разединено, от стари кавги, не простени обиди и гневни думи.

Виното винаги е било голям раздорник, то не признава толерантност, добър тон и отстъпчивост. Може би хора, които не могат да носят на пиене, не бива да надигат често чашата.

Празникът си е празник, нима не ни стига болката и мъката на ежедневието …

Намислил един младият фермер да се жени и отишъл с приятелите си на празника, за да си избере невеста.

Такива красавици излезли на хорото, че момчетата станали разногледи, една от друга все по-хубави.

Пристъпят като пауни, кършат рамене, разкривайки най-добрия си лик.

Една от девойките стояла настрана, навела глава и забила очи в земята, не сме никого да погледне.

– Ето я моята годеница, – извикал фермера, показвайки я на приятелите си.

Те се изненадали от странния му избор.

Младият фермер се засмял и обяснил:

– Аз съм фермер и съм свикнал да преценявам пшеницата по класовете. Когато стоят гордо изправени, то отдалече се вижда, че в такива класове няма зърно. А клас, напълнен с хляб е наклонен надолу, така че веднага не би го забелязал.

Това е последното идване на училище, за се дразни всеки закъснял с прозвището „сънливия Томас“.

Празника на св. Тома се чества в Холандия на 21 декември, това е най-краткия и най-тъмния ден на годината. Този ден е последния в училище преди Рождественската ваканция.

През този ден в училищата се практикува много интересна традиция. На 21 декември всички ученици се стараят да дойдат, колкото може по-рано на училище. Всеки, който пристигне си пише името на дъската.
А този, чието име е последно в списъка, цял ден ще го дразнят, като го наричат „сънливия Томас“. В този ден е срамно да се спи много.

Даже учителят се страхува да закъснее този ден. Причината не е, че ще бъдат мъмрени от началството си за това за това, а защото ще бъдат провъзгласени от своите ученици за „сънливия Томас“.

Обикновено на този ден да се сложи край на всяка основна подготовката за Рождество. Според народните вярвания се твърди, че Рождество идва заедно с Тома.

Нощта на 21 срещу 22 декември е най-дългата в годината и се нарича „нощта на двата хляба“. В тази нощ успяват да направят две печения подред.

Интересно е да се отбележи, че в тази нощ излиза известния черен рождественски хляб във вид на звезда.

Беше едва шест вечерта. Григор се връщаше от магазина, където бе купил хляб.

Срещу него изтича момче, то бе много изплашено. Не можеше да обясни нищо, но цялото трепереше.

Григор разбра, че нещо е станало в района, който бе залят от вода и се бе образувало езеро.

Григор стигна до леда, но нищо не виждаше. Когато се вгледа по-внимателно, забеляза, че нещо проблесна на другия бряг.

На няколко метра от тръстиките се давеше момче, което се опитваше с ръце да се задържи за леда.

Григор веднага скочи във водата и извади момчето от капана на леда. Той живееше наблизо. Занесе детето в дома си. Даде му горещ чай, преоблече го в сухи дрехи и едва тогава повика лекар.

Състоянието на момчето предизвикваше опасения за здравето му и психическото му положение, поради преживяния шок, затова се наложи да бъде отведено в болницата.

Въпреки всичко най-лошото бе вече ги отминало. Важното бе, че момчето бе останало живо.

Странно, това място съвсем не бе обезлюдено, наоколо живееха много хора. По време на инцидента е имало и минувачи, но никой не се е притекъл на помощ на момчето.

– Наблизо стоеше мъж, – разказваше Григор по-късно. – Той само гледаше. Колебаеше се, а после бавно се отдалечи от мястото. Хубаво е, че приятелят на потърпевшия изтича при мен, въпреки че не можеше да ми обясни нищо от уплаха.

По-късно това мястото на инцидента бе обградено с ленти. Това бяха предпазни мерки за феновете на пързалянето с кънки и шейни.

Двама монаси напуснали манастира. Скитали, безделничели и пиянствали, но после се осъзнали и се върнали в манастира.

Игумена ги оставил една година само на хляб и вода, отделени от всички в килиите им.

Когато изминала годината двамата монаси излезли. Единият изглеждал печален и блед, а другия бил весел и със светнало лице. Всички били изненадани, защото и двамата получавали еднакво количество храна и вода.

Тогава ги попитали:

– За какво си мислехте през тази една година, която прекарахте в килиите си?

Тъжният монах казал:

– Мислех за злото, което съм направил и за мъките на които съм се обрекъл, заради своите грехове. И страхът изсуши плътта ми.

– А ти? – попитали другият.

– Аз благодарях на Бога, че ме изтръгна от нечестието на света и ме избави от мъченията, като ме възвърна към праведния живот. За това се радвах и славех Господа!