Новите материали са изключително по-яки от обичайните, те са усилени с кевлар и фибростъкло. Представени са от компанията 3D Hubs.

Материалите включват въглеродни влакна армиран найлон, кевлар-армиран найлон и фибростъкло подсилен найлон.

Тези материали позволяват да се оптимизира якостта, твърдостта, масата и устойчивостта към температури на създадените обекти.

По-специално, усилените с въглеродни влакна материали са по-здрави от обикновената ABS-пластмаса 24 пъти и 27 пъти са по-яки, трудно се подават на деформация.

Найлонът, усилен с кевлар, практически не се надрасква и е най-гъвкавия материал от представените. Материалите подсилени със стъклени и въглеродни влакна са по-евтини и по-трайни. В същото време, тежат два пъти повече.

Новият материал може да се използва от новите 3D-принтери Mark Two произведени от компанията MarkForged. Тези материали не са подходящи за създаване на малки детайли. Добри са за функционални прототипи и промишлени части.

Бутилки с вино, извадени от морското дъно след корабокрушение, често се продават на висока цена.

Смята се, че по години това вино има колекционерска стойност, но напълно е загубило ценността си за дегустаторите.

Интересно, как точно стоят нещата?

Как влияе подводната издържливост на качеството на виното.

Лабораторни изследвания са помогнали да се хвърли светлина върху случилата се метаморфоза.

Въпреки водоустойчивите дървени стени и стоманени ленти на бъчвите, съставът на виното леко се променя под влияние на морската вода чрез процеса, известен като осмоза.

Виното е загубило част от алкохола си, но в него се е увеличила концентрацията на натрия, който добавя на вкуса солен отенък. Добре са се проявили и танините.

Танините са веществата, които създават онова специфично чувство на сухота, което червеното вино оставя в устата. В ниско качествените вина танините се явяват основната причина за техните негативни характеристики – твърдост, горчивина и т.н.

Елборът е свръх твърд материал на основа на β-модификация – сфалерит нитрид на бора или кубичен бор нитрид. Отличителна негова черта е микро твърдостта му. Тя е равна на 900×10² МПа, а при диамант е 1000×10² МПа. Освен това температурата на устойчивост при елбора е два пъти по-висока от тази на диаманта.

Борният карбид е един от най-устойчивите химически вещества в природата. Във въздуха карбидът на бора не се окислява до 600 ° С. Не се разтваря във вода и концентрирани киселини. До 1250 ° С не си взаимодейства с азота, фосфора и сярата.

Минералът пейнит CaZrBAl9O18 от класа на бора е включен в Книгата на рекордите на Гинес като най-рядък метал в света.

Редица производни на бора са ефективни, но много токсични, видове на ракетно гориво.

Борната киселина B(OH)3 широко се използва в ядрената енергетика като поглъщател на неутрони.

Димо започна работа като доброволец в болницата. Падаха му се по две смени седмично. Приятелят му Кольо вече беше такъв от два месеца и си вършеше работата усърдно и всеотдайно. Именно той бе причината Димо да се запише за доброволец. Кольо примами приятеля си за тази работа, като му обеща, че ще го запознае с две момичета.

Когато Димо постъпи в болницата изобщо не му остана време дори и за едното момиче, въпреки че се запозна и с двете. През цялото време целият персонал беше натоварен. Докарваха много болни, в някои моменти, дори не достигаха хора навсякъде.

Първоначално на Димо възложиха да се грижи за прането. Пералните в болниците работеха постоянно.

Работата на Димо беше да сортира дрехите и бельото. Той определяше кое е за изваряване и кое трябва да се пере на по-ниска температура. Изпразваше джобовете на пижамите. Попълваше бланка, в която описваше колко калъфки, чаршафи и т.н. са за подмяна.

Петната от кръв и мръсотия, амонячния дъх на урината, вонята на потта и други телесни секрети, засъхнали повръщания и потискащата миризма от болни тела не будеха у Димо никакво отвращение или презрение.

Понякога виждаше приятеля си Кольо да минава край него, като с едната си ръка държеше носилка, а с другата бе вдигнал банката на система и това му вдъхваше още по-голям ентусиазъм да се грижи за болните.

Снощи помолиха Димо да помогне за преместването на човек, с фрактура на черепа, от носилката в леглото. Понякога го молеха и за по-дребни неща или го изпращаха да изпълни дребни поръчки.

Постепенно на Димо почнаха да поверяват и по-важни задачи. Той заместваше санитарите и сестрите, които бяха претрупани с много работа, при приемане на нови или повиквания.

Димо можеше да сложи катетър или да нагласи система. Макар и нов в отделението, той откри в себе си ново умение, да успокоява и да утешава.

Пристъпваше към леглото на викащ  от болка пациент, слагаше едната си ръка на челото му, а другата на рамото му и успяваше да потуши страха у болния с докосване и няколко прости думи. Лекарите и сестрите скоро забелязаха това негово умение и започнаха да го викат да успокоява болните.

Действията и думите му въздействаха много добре на пациентите.

– Как се казвате, госпожице? – питаше Димо. – Да, знам, че боли. Боли ужасно, непоносимо, но това е добър знак. Така трябва да е. Показва, че операцията ви е минала успешно. Утре ще боли по-малко, а след седмица ще си бъдете в къщи.

Или казваше на друг:

– Спокойно, няма нищо, приятелю. Давай повърни всичко. Не го задържай, ще ти олекне.

А на други обещаваше:

– Ще ѝ кажа естествено. Тя беше тук, докато спеше. Разбира се, че те обича, беше съвсем очевидно.

Димо намираше точната комбинация от съчувствие и твърдост. Той изразяваше симпатия и съжаление, демонстрираше авторитет.

От неговите уста фразата: „За съжаление не знам отговора на този въпрос“, звучеше сякаш се основаваше на необятно познание, макар и прикрито зад наслоилото се с годините усещане за отговорност.

Вдъхваше у съсипаните от мъка роднини необходимата увереност, че в негово лице имат умел съюзник, които ще им помогне в борбата срещу болестта и няма да отстъпи лесно.

Често на Димо му се случваше да води до тоалетната олигавен и едва кретащ старец. Сваляше му панталоните, помагаше му да седне, придържаше възрастния мъж, докато се изходи. След това го измиваше и завеждаше до леглото.

Това бяха само две смени, но изпълнени с напрежение и задоволство. Грижейки се за болните и помагайки на хората Димо се измени. Хората, които го познаваха от преди, виждаха промяната и много се радваха за него.

Ето как една спонтанна покана от приятел, превърна пакостника и побойника на махалата в младеж, който доброволно отдаваше всичките си сили и цялата си любов към страдащите.

Разбраха се заедно да изкарат празника. Николета пожела да поканят майка ѝ и родителите на Тодор. Той смяташе, че възрасните хора не умеят да се веселят на празник и ще бъде много скучно, но се съгласи.

Николета бе очарователна, мила и съобразителна. Купи подаръци за всички. Украси стаята с цветя. Помогна на майката на Тодор в готвенето и подреждането на масата. Шегуваше се с баща му.

Николета обръщаше специално внимание към майка си. Беше нежна и внимателна към нея. Наскоро двете бяха загубили много скъп човек и за двете – баща и съпруг.

Когато Николета остана насаме с Тодор, тя каза:

– Благодаря ти за всичко, което направи за мен и майка ми. Не говоря само за днес, а за всеки ден, откакто почина татко. Нямаше да издържа без теб, едва ли щях да преодолея болката и мъката, майка също.

– Няма защо, да ми благодариш, – каза смутено Тодор. – Ти знаеш колко много те обичам, а майка ти винаги съм уважавал. Тя е прекрасна жена. Възхищавам се на твърдостта ѝ в такъв труден момент.

Бяха се запознали преди три години, но смъртта на бащата на Николета, ги сближи още повече.

Сега Николета знаеше, че може винаги да разчита на Тодор и той никога няма да я предаде.