Щерьо Присадашки вече десета година участваше в международния триатлон „Железният човек“.

На него се събират хора от цял свят. На това състезание трябва да преминат 200 километра. За 17 часа е необходимо да преплуват 3,86 км, да изминат с велосипед 180,25 км и да пробягат 42,2 км.

Въпреки голямата конкуренция състезанието не е само за професионални спортисти. В него може да участва всеки, който има смелост и воля да се подготви и да се яви.

Това състезание е съревнование, в което се проявява упорство, дисциплинираност и несломимост. Упоритостта и постоянството често са насърчавани чрез постъпките на Исус описани в Библията.

Неговото служение и жертвата Му на кръста са пример за съчетаване на милост и твърдост.

Христос знаеше какво го очаква, възседнал осле, пътувайки към Ерусалим. Той виждаше приветстващата Го тълпа, която не разбираше същността на идването Му, но в сърцето Му имаше болка, че тези заслепени хора, неосвободени от греха, погиваха в този свят.

Когато се изправим пред непреодолими препятствия на пръв поглед,нека насочим погледа си към Христос. Той знаеше какво е да поемеш по труден път, без да се предадеш.

Бог ще ни даде сили да издържим до край.

Примерът на Исус ще ни помогне да устоим на изпитанията, които ни предстоят. Само чрез Него ще имам смелост да се изправя срещу предизвикателствата.

Сава много обича спортните надпревари. Някои от тях той следи, като използва записи на дадено състезание, мач или среща.

Един ден след като бе проследил записа на поредното състезание, облегна се удобно във фотьойла и се замисли сериозно:

„Колко жалко, че в живота няма възможност за такива повторения. Пропуснеш ли даден момент, той не се връща“.

Тези мисли го върнаха няколко години назад, когато внукът му Станислав възторжен изтича при него и каза:

– Ще имам мач по крикет, ще дойдете ли с баба да ме гледате?

Нито той, нито съпругата му харесваха този спорт, но той обичаше внука си, за това бързо се съгласи:

– Добре, кога е мача?

– Утре в 9 часа сутринта.

– Непременно ще дойдем, – обеща Сава на внука си.

На сутринта, когато тръгна с жена си, за да гледат как ще се представи Станислав в мача, Сава си взе една книга. Когато съпругата му го изгледа с укор, той тихо промърмори:

– Да мине времето по-бързо.

Мачът започна в 9 сутринта. Беше вече 16:30, но още не беше свършил. Сава бе останал с убеждението, че нищо интересно не се случва и бе забол поглед в книгата.

Изведнъж той чу овации, жена му го сбута:

– Станислав направи страхотен удар, видя ли го?!

Сава го беше пропуснал, а повторение нямаше да има. Не можеше вече да види, какво е направил внука му.

Този болезнен спомен, накара Сава малко да се размърда. Той стана, разходи се из стаята и погледна през прозореца.

– Колко много пъти пропускаме предоставените ни възможности, – тъжно въздъхна Сава. – Понякога забравяме да се молим за някого, да позвъним на приятел, който има проблем, да посетим някой, който е в нужда или просто да се усмихнем на поредния минувач.

Сава отново е върна и седна във фотьойла.

– Колко често пропускаме възможности да споделим вярата си, – с болка се усмихна Сава. – Ето, Бог ни подтиква да го направим, а ние като не Му обърнем внимание и не последваме призива Му, появилият шанс изчезва завинаги. Ако слушаме Божия глас, ще имаме много възможности да Му служим, споделяйки Благата вест и помагайки на ближните си.

Историци и археолози многократно са намерени убедителни доказателства, че преди хиляди години хората са се увличали по определени видове спортове.

Скални рисунки изобразяват сцени напомнящи на борба в определен стил. Сгради и обекти от по-късни периоди свидетелстват за популярността на отборна игра на топка, състезания по бягане, конни игри ….

Измислените в древни времена игри постепенно са се развивали и с времето са ставали прародители на много съвременни спортове.

Правилата на повечето популярни спортни игри са се появили през 19 век. Тогава света е открил за себе си дисциплини като футбол, хокей, бейзбол. Сред многообразието от спортните дисциплини са останали и такива, които са разпространени само в някои страни и части на света.

Ето ви една интересна игра, която не е от много разпространените – Слембол ( Slamball ).

Играта е създадена въз основа на баскетбола, но за разлика от баскетболното игрище, полето за игра е батут и има четири батута около всеки кош.

Задачата на играчите е топката да попадне в коша на противника.

През 1912 г., на 5-те Олимпийски игри, които са се провели в Швеция, в състезания по борба участвали 170 състезатели от 18 страни.

На финала средна категория достигнали шведът А. Алгрен и финландецът И. Белинг. Тяхната борба продължила шест часа.

В този продължителен двубой никой от участниците не постигнал преимущество. За това на двамата били присъдени сребърни медали.

Това е била една упорита изпълнена с напрежение борба, където спортистите е трябвало да проявят твърдост до самия край.

Готов ли сте за такъв двубой?

Противникът ви, както преди се стреми да ви победи, въпреки че сте уморени, изчерпани и дори не искате да продължите тази срещата.

Останете постоянни и непоклатими във всяка борба, която участвате или ще бъдете включени в бъдеще.

Двегодишната Доли е станала най-малката индийка, която е успяла да получи повече от 200 точки в състезание по стрелба с лък.

С какви постижения могат да се похвалят деца на възрастта на Доли? Някои от тях се научават да се обличат. Други се научават да казват „благодаря“ и „моля“. Но рекордьори сред тях не се срещат.

Изключение е направила само Доли Шивани Черекури.

Девет дена преди да навърши три години, стрелящата с лък, имаща орлова точност най-малката индийка е спечелила повече от 200 точки на състезание по стрелба с лък.

За това свидетелства Индийската книга на рекордите.

Общо Доли е набрала 388 точки. Отначало тя е стреляла в мишена на разстояние 15 фута – 4,5 метра и е пуснала 36 стрели. След това момичето е увеличило разстоянието до 21 фута – 6,5 метра и е пуснала още 36 стрели.

Специално за нея са били направени леки карбонови стрели, за не може момичето при тренировките да усеща допълнителни натоварвания.

За Доли не е било нужно да се оказва натиск, за да тренира с лък. Тя се е обучавала по 2-3 часа на ден. Детето е от семейство на стрелци с лък, това умение е в кръвта ѝ.

Нейният баща ръководи академия по стрелба, а брат ѝ, който е загинал при автомобилна катастрофа е бил международен стрелец с лък и треньор по стрелба.

Индия е страна, където стрелбата с лък е много популярна. Там са поставени много рекорди в този вид спорт.