Както ти трябва физическа храна, за да имаш физическа сила, така се нуждаеш от духовна храна, за да придобиеш духовна сила. Библията описва себе си като духовна храна – вода, мляко, хляб, месо в нашия духовен живот. Това е всичко, от което се нуждаете за препитание.
Ако сте строителен предприемач, вие няма наемете човек, който не е ял нищо от две седмици. Ако бяхте командир в армията, не ще изпратите човек в битка, който не е ял от един месец. Така ли е? Ние трябва да се храним, за да имаме сили да изпълни задачите, които стоят пред нас.
Вие няма да имате много успехи в спечелването на духовните битки, с които се сблъсквате, ако сте гладни до смърт. Ето защо трябва да се храним от Словото на Бога.
За разлика от яденето на физическа храна, всеки път, когато се хранят с Божието Слово, аз ставам дори по-гладна. Колкото повече се опитвам да разбера колко е добър Господ, толкова повече искам да чета и изследвам Библията.
Нека да оставим Библията да се настани в живота ни по един богат, дълбок, и животворна начин.
И как ще се храните с Божието Слово и ще позволите това да се случи?
Приемете словото с ушите си. Поемане ангажимент за себе си, да отидете на църква и да слушат Божието Слово там.
Четете Словото. Ако Библия е само в дома ви на лавицата, това няма да благослови живота ви. Трябва да имате Библията в сърцето си.
При изучаване на Словото на Бога, дръжте химикал в ръката си. Напишете това, което Бог ви учи. Говорете с други вярващи в малка група за това, което сте открили.
Разсъждавайте върху Словото. Помнете Го и Го пазете в сърцето си.  Ангажирайте с Божието Слово паметта си.

В „сърцето“ на една от азиатските страни, сред паметниците на древната култура ще бъде построен модерен изследователски център. Той ще представи перфектно съчетание на футуризъм и елементи на националната архитектура.
Талантливият архитект Заха Хадид никога не престава да учудва с работоспособността си и броя проектите, представени през последната година. Друг пример за продуктивна му работата е проектът на Изследователския център Sleuk Rith в Камбоджа. Това ще бъде комплекс от пет сгради, построени от дърво. За да създадете такава необичайна форма на Центъра архитектът е бил вдъхновен от най-известната културна забележителност на страната – храма на Angkor Wat.
Работата на Центъра ще се фокусира върху изследването и документирането на проблемите на геноцид в Азия. Преди 35 години режима на Червените кхмери, се опитал да изгради „общество на бъдещето“ и е унищожил една четвърт от населението на страната.
В Sleuk Rith планират да има библиотека, архив, аудитории и самият изследователския център. Той ще бъде изграден в непосредствена близост до градската библиотека и Кралския Университета по икономика и право в столицата на Камбоджа Пном Пен. Проектът се финансира от правителството на Камбоджа.
Ученикът на великия архитект Серджиу-Раду Поп не е останал по-назад, той е представил пристанище предназначено за Антарктида.

Кой е най-добрия превод на Библията? Когато приложим Библията в живота си, тогава се получава най-доброто ѝ превеждане. Бог иска да изучаваме Библията по начина, по който Той желае.
Бог ни е дал Библията, за да ни преобрази, а не просто да ни уведоми какво да правим. Това трябва да ни даде по-голямо сърце, не по-голяма глава. Не просто да слушаме, но да правим това, което Той казва.
С други думи, Бог иска нашите вярвания да се превърнат в поведение.
Целта на Библията е да ни показва какво не е наред в живота ни или как трябва да живеем. Бог ни е дал Своето Слово, за да промени живота ни.
Библията описва себе си по различни начини. Например, нарича се чук, меч и скалпел. Всички тези инструменти са предназначени да направят основни промени. Бог възнамерява чрез Библията драматично да промени живота ни.
Библията също описва Божията истина като мляко, вода, хляб и месо. Какво означават всички тези неща? Ако не ги ядете или пиете редовно, ще умрете. Ние никога не сме били предназначени да живеем без Библията.
Библията е от съществено значение за живота ни, защото тя ни дава живот. Бог ни е дал Живото Слово, Исус, за да бъде автор и завършител на нашата вяра и Той ни е дал писменото слово, за да живеем това, което вярваме.
Библията е нещо повече от обикновена мъдрост или хранилище на информация. Бог с помощта на Библията преобразява живота ни.
Исус е Словото на Бога.
Трябва да практикуваме Божието Слово, а не просто да го четем.

Имаше обикновено детство със съответните забрани, радости и забавления. Не му липсваха спречквания с другарчетата и спорове с други. Лошото е, че понякога несправедливо го обвинявах, а той се огорчаваше от това и страдаше много.
Веднъж срещна един старец, който му разказа за страната на истината и светлината. Страна, в която хората се обичат, си помагат, не боледуват, а от радостта и щастието с шепи можеш да нагребеш колкото си искаш. Единственото условие да бъдеш част от тази страна е да дадеш сърцето, мислите и волята си на нейния владетел. Не си мислете, че той е злоупотребявал с тях, напротив неговите мисли са били винаги за добро на хората.
Когато реши да стане част от тази интересна страна, той почувства голяма промяна в себе си. Заяжданията, заплахите, униженията, оскърбленията и всякакъв вид натиск върху него, не оказваха вее същото въздействие, както преди.
Хората, които постъпваха несправедливо към него, предизвикваха в малкото му сърце съжаление и разбиране. Той искаше да ги прегърне и да им каже, че не им се сърди за стореното, защото владетелят на онази странна страна беше влял любов в сърцето му.
Веднъж застана на един разклон. Двата пътя не загатваха по никакъв начин, какво очаква човека, ако тръгне по един от тях.
Докато се чудеше на къде да тръгне, видя много напред силуета на стареца, който беше му разказвал за чудната страна. Той взе решение да го последва, но някаква примамлива музика отвлече погледа му към другия път. Там започнаха да се появяват красиви цветя и прекрасни животни. Наоколо се носеше нежен аромат и сладка омая. Мислите му отново го върнах към другия път и старец, но някакво тихо гласче му нашепна:
– Какво толкова, ще се порадваш на всичко това, а после пак ще тръгнеш по онзи път, ето къде е, няма да избяга.
И той пое към шумната компания от животни и цветя, съпроводени от възторжена музика и натрапващ се силен аромат. Стъпвайки на този път, той забрави за другия. Увлечен от ставащото наоколо, той се отдалечаваше все повече от разклона.
Новият му живот го сграби в хватката си и не му даваше възможност да си отдъхне. Започна работа, ожени се, родиха му се и деца. Живееше, но имаше чувство, че някъде, някога е загубил нещо много ценно.
Колкото и да се опитваше да си спомни, стигаше до една тъмна преграда, след която следваше мрак и тъмнина. Искаше да тръгне напред, но нещо го дърпаше обратно.
Болката, мъката, страхът и липсата на посока и цел присъстваха ежедневно в живота му.
Проблясъци, като някакъв сън за чудна страна изпълнена със светлина и истина, и някакъв старец, просветваха в съзнанието му, като светкавица раздираща небето за миг.
Веднъж вървеше по една малка улица от големия град. Чу песен. Звучеше му доста познато. Сърцето му лудо заби. Той ускори крачка и се насочи по посока на песента. Колкото повече приближаваше толкова повече спомени се връщаха в главата му.
Той видя малко момче заслушало се в разказа на един побелял старец. Сълзи потекоха по бузите му. В момчето позна себе си. Той знаеше вече какво разказва добрия старец на детето. Топлина заля тялото му и той разбра какво беше загубил през всичките тези години.
Реши да поеме по изоставения преди път. Душата му ликуваше. Любов изпълни сърцето му. Той знаеше, че вече нищо няма да може да го отлъчи от необикновената страна и нейния владетел.

В семейството им обичаха нововъведенията особено, когато се отнасяше за кулинария, бяха царе. Наскоро Димка бе открила прекрасно лакомство, което ситно нарязано в чиния се превръщаше в невероятна салата. Тя изобщо не можеше да си представи цвекло и то червено сервирано на масата, но сега често си правеше салата от него.

Мъжът ѝ Рангел беше минал през пазара и бе купил две глави. Решиха за обяд да нарежат само едната. Хапнаха си добре.

Когато Димка излезе от тоалетната беше малко смутена, но махна с ръка и продължи към терасата.

Малко по-късно включи телевизора. Пускаше го, за да ѝ бърбори нещо, а само от време на време поглеждаше екрана.

Но сега някакво „светило“ на медицината обясняваше нещо доста настървено. До Димка стигаха само част от думите му.

– …….ако забележите кървавочервен цвят в урината си …..

Тя трепна и се заслуша. Човекът обясняваше, че при така появилите се белези, трябва да се отиде на лекар, защото това можело да се окаже рак.

Какво накара Димка да се заслуша в тези многословни обяснения?

Днес тя неволно забеляза, че урината ѝ е червена като кръв. А и сега тези обяснения. Няма нищо случайно в този свят.

Сърцето и се сви, а в стомаха си усети голяма оловна топка. Мисли известно време, а накрая реши: „Не обичам много лекарите, но все пак трябва да отида:“. Страхът ѝ даде кураж.

Сподели с мъжа си, а той ѝ каза: – Трябва да отидеш на лекар, докато не е станало късно.

Той тръгна към вратата и изведнъж се спря:

– Чакай, – и пръста му сочейки нагоре, замръзна във въздуха. – Моята урина също беше червена. Май и аз трябва да отида на лекар.

Застана накрая на стаята, като пристъпваше от крак на крак. Веждите му се  събраха, а погледа му се загуби някъде в килима. Явно мислеше нещо съсредоточено. Изведнъж усмивка заля лицето му и той хитро погледна жена си.

– Диме, – развеселено каза Рангел на жена си, – трябва да е от червеното цвекло.

От гърдите на Димка се отрони тежка въздишка, сякаш голям воденичен камък беше паднал от раменете ѝ.