Забелязали ли сте, че ако останете без храна за един промеждутък от време, започвате да се чувствате малко по-слаби? Ако това стане малко по-дълго, умът ви започва да се замайва. След още по-дълък период ставате раздразнителни. Ако продължавате да не се храните започнете да се чувствате сънливи.
Същото се отнася и за Божието Слово – храната за душата ви. В Библията се казва: „Човек не може да живее само с хляб, но и с всяко слово, което идва от устата на Бога“. Божието Слово е необходимо за душата така, както храна за тялото. Ако не храните душата си от Библията, започвате да се чувствате сънливи.
Може да се кажете: „Но аз ходя на църква всяка седмица.“ Ако единствената духовна храна можете да получите само в неделя, нищо чудно, че сте слаби, замаяни и раздразнителни!
С каквото нахраните умът си това ще излезе от него.  Ако сложите боклук в ума си – това е, което ще дойде в живота ви. Можете да сложите безсмислени неща, които изпълват времето ви или отрова, като насилие, порнография и всякакви зли неща, но можете да поставите и Словото на Бога.
Вярвате ли във всичко, което гледате по телевизията или чуете по радио? Вярвате ли всичко, което четете във вестниците и списанията? А вярвате ли във всичко, което казва Библията? Така че защо прекарвате повече време в слушане и четене на това, което не вярвате?
Знаете ли, че неделното издание на „New York Times“ съдържа повече думи, отколкото има в целия Нов Завет? И все пак, има хора, които сядат с „Ню Йорк Таймс“ в неделя сутринта и го прочитат от кора до кора, но те никога не съм чели през живота си Новия завет.
Какви са резултатите от запълването на ума със Словото на Бога? Исус каза: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ Ако сте изпълнени с Божието Слово, вие ще изпитате свобода в сърцето си и ще докаже на света, че сте ученик на Исус Христос.
С какво искате да запълните ума си най-много? Телевизия? Книги? Интернет?
Какво искате да се проявява чрез вашите думи и действия? Как вашето хранене на душата допринася за това?
Какви практическите стъпки бихте предприели, за да запълните ума си повече с Божието Слово и по-малко с боклука на света?

Обикновено думата „страдание“ свързваме с физическа болка. Но душевното страдание е не по-малко болезнено, а понякога и разрушително.
Страданието може да предизвика скръб или възмущение. И ако ти не можеш да я споделиш с близък човек, тя може да изцеди силите ти, да порази сърцето ти с тревоги, да разруши отношенията ти с хора, които уважаваш и те обичат.
Така един малък проблем, може да се превърне във физическо заболяване.
Но когато дойде времето на изпитанията, а то рано или късно идва, Божията любов към нас няма да отслабне. Бог няма да ни остави.
Запомни: „Вечният Бог е твое прибежище; и подпорка ти са вечните мишци….“

В древни времена в полето имало вълшебен кладенец.
Идвал човек до него, пускал кофата и я изкарвал. А в нея се оказвало това, което било в сърцето му.
Първоначално хората вадели от него любов, доброта, нежност. Който каквото имал, такова му се прибавяло.
Но след това нещо се случило в света.
Хората взели все по-често да загребват от кладенеца зло, завист, омраза.
И те решили, че кладенецът нещо се е повредил и го засипали.
По-лесно е да затрупаш кладенец, отколкото да очистиш сърцето си.

Един от най опасните митове, който ни е наложен от киното и телевизията е, че трябва да изсмуче отровата от ухапаното място, а след това да се изплюе.
В случая само ще влошите състоянието на раната, а и няма да можете и да я отделите както трябва. Отровата от змия често попада и върху кожата, така че докосването на усните ви до нея, може да доведе до разраняването им и проникване навътре в тялото. Дори да успеете да премахнете отровате, това ще повреди трахеята ви.
Най-доброто, което можете да направите, е да държите раната по-ниско от нивото на сърцето и ухапания да не се движи много, за да не се усили сърцебиенето.
Противоотровата е най- доброто нещо  при ухапване от змия. На първо време е необходимо да потърсите медицинска помощ. Опитите да премахне отровата сами се предприема само в крайни случаи.

Когато си имате работа с хора, които ви обиждат или дразнят, вие трябва да ги погледнете въпреки болката. Всичко, което човек прави, е мотивирано от нещо. Когато хората ни вредят, нас ни боли. Нараняваните хората нараняват останалите.
Колкото повече разбирате другите хора, толкова по-голяма благодат трябва да им покажете.
Помислете за хората, с които трудно се справяте и който ви дразнят най-много. Най-вероятно е да не знаете защо правят така. Вие не знаете, но може би те са били насилвани или са сираци. А може и да са минали през нещастен брака и да са останали сами.
Библията казва в Притчи 19:11, „Благоразумието на човека възпира гнева му, и слава е за него да се не взира в престъпление“. Ако си мъдър ти не би трябвало да се обиждаш. Защо? Защото мъдростта дава търпение. Когато разбереш някой, тогава е по-лесно да му покажеш милост.
Това е истинската любов, да откажеш да се обиждаш от другите хора, това е акт на зряла любов. Колкото повече любов имате в сърцето си, толкова по-трудно е да се обидите.
А колкото по-малко любов имате в сърцето си, толкова по-несигурен се чувствате и толкова по-лесно се обиждате. Библията казва в Притчи 10:12: „Омразата повдига раздори, a любовта покрива всички погрешки“. Колкото повече сте изпълнени с любов, толкова по-малко ще се разстроите от някой, когато ви подтиска или унижава.
Така че първата стъпка за справяне с трудни хора, е да се направи правилния избор – да се откажем да се обиждаме.