Най после един свободен час. Зарадвана Евгения седна на фотьойла и взе бродерията си. Това бе едно от любимите ѝ занимания, а днес започваше една интересна фигура, за която трябваше да приложи голяма доза търпение, за да стане, както трябва.

Някой звънна на външната врата. Евгения с нежелание тръгна да отваря, някой бе нарушил тихото ѝ кътче. По петите я следваше десетгодишната и дъщеря София.

На дъжда, без чадър и връхна дреха стоеше млад човек с папка в ръце.

– Извинете, – учтиво каза младежът, – аз събирам пари за Фондация „Грижа за деца със специални нужди“.  Нашите организации се срещат директно с  уязвимите и бедни хора.

Бързайки да се върне към любимото си занимание Евгения учтиво, но бързо каза:

– Съжалявам, но не мога да ви помогна точно днес.

След това бавно затвори вратата.

София погледна изпитателно майка си и попита:

– Защо нищо не дадохме на този човек? Той ходи в студа и дъжда, за да събира пари за бедните.

Сърцето на Евгения се сви.

„Егоизмът ми попречи да използвам тази възможност да помогна на някого, – каза си тя. – Какъв пример дадох днес на дъщеря си?“

Малко по-късно София подаде на майка си рисунка. Тя бе озаглавена: „Човекът с голямото сърце“. На нея София бе изразила чувствата си от срещата с младежа на вратата.

„Трябва да взема пример от нея, – помисли си Евгения. – Това е важен урок за мен. Ще го помня докато съм жива“.

През следващите години София продължи да рисува, когато нещо я развълнуваше, а Евгения внимаваше да не пропусне нито една възможност да се прояви като щедра християнка.

В началото на християнския си живот, много харесвах историята за съня на цар Соломон.

В началото на царуването му Бог му се явява на сън и му казва да поиска нещо за себе себе си, но вместо богатство Соломон поиска мъдрост.

Бях решила, ако Бог ми се яви на сън и аз да си поискам мъдрост, вместо каква да е друга прищявка от този свят.

Когато по-късно прочетох историята, с изненада открих, че Соломон не е искал точно мъдрост, а „разумно сърце, за да различава между добро и зло“.

Но аз все още исках Бог да ме дари с мъдрост.

Изведнъж се попитах: „Какво е всъщност мъдростта и как мога да я придобия?“

Притчите ни казват: „Страхът от Господа е начало на мъдрост“. Като размислих добре върху това, започнах да правя връзка между страх от Бога и мъдростта,

Мина доста време, докато разбрах, че страхопочитанието пред Бога ни води към добро и ни предпазва от злото.

Според книгата на Яков, мъдрият човек “ показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта“.

Смиреното ни страхопочитание пред Бога е израз на това, че осъзнаваме, кои сме всъщност и ни помага да постъпваме правилно.

Времето бе хубаво. Но Младен не го забелязваше, защото с нетърпение очакваше Пенка. Тя беше в отпуск и скоро си бе дошла у дома.

Младен крачеше нервно напред назад, Пенка закъсняваше.

– Какво я е задържало, – сърдито мърмореше Младен. – Жалко, че няма телефон, иначе до сега да съм ѝ се обадил.

Младен започна да губи търпение и ….изведнъж тя пристигна.

– Извинявай, – каза Пенка. – Наложи се да говоря с една жена. Тя имаше голям проблем. Не можех да я оставя така. Беше много отчаяна.

– Ти си позволила тази жена да вземе от „нашето“ време? И се надяваш аз да те разбера?

– Но, Младене, тя бе в нужда, а аз бях на точното място. Нима не трябва да ѝ помогна?

– Добре, Пепи, ти си като добрия самарянин, но как се чувстваш, когато закъсняваш за среща? – попита Младен с лека ирония в гласа.

– В такива ситуации съм се научила да се доверявам на Бога и Той винаги е промислял за това, – отговори твърдо Пенка.

– Тогава щом закъснея, – сбърчи нос Младен, – ще моля Бог да ми помогне да се справя с последствията.

– На всеки може да се случи да закъснее, – вдигна рамене Пенка, – но ние имаме избор как да реагираме. С раздразнение или с увереност, че Бог ще ръководи нашите стъпки.

– И какво? – засмя се Младен. – Нека си закъсняваме, няма значение, че някой ни чака и си губи времето заради нас.

– Когато се доверим на Бога, сърцето ни се изпълва с мир, – заяви Пенка. – А как е твоето сърце след като роптаеш и негодуваш?

По-късно Младен сам установи, че когато накара хора да го чакат, ако той е имал основателна причина, те му прощаваха за неудобството, което им е причинил.

Когато Иванов попаднеше в компания и се разбереше, че е пастор, някои от хората се усмихваха подигравателно и подхвърляха:

– Щом сте пастор, трябва ли да внимавам какво говоря?

– Как да ви наричаме сега?

Те само „искаха да знаят“ дали има някакъв етикет, който трябва да спазват.

В църквата Иванов срещаше хора нови във вярата, които често го питаха:

– Има ли някакъв модел за молитва? А система?

– Бог ще ми се ядоса ли ако кажа нещо неправилно?

Иванов се опитваше простичко да им обясни нещата:

– Исус попита двамата слепци: „Какво искате да направя за вас?“ Той искаше да чуе техните нужди и желания. Как отговориха мъжете? Много просто и ясно: „Да се отворят очите ни“.

– И все пак аз се притеснявам Нима е достатъчно така обикновено да Му Го кажа? – попита един младеж, който само преди две седмици призна Исус Христос за свой Господ.

– Това, за което ви разказах, – опита се още по-ясно да изясни Иванов, – не е ли добър модел за нашите молитви? Представете си, че Исус ви попита: „Какво искаш да направя за теб?“

– Нима Христос иска да Му разкрием сърдечните си желания? Нали Той знае и мислите ни дори, тогава защо е всичко това?

– Целта на Бог е да ни отвори очите по този начин, за да видим, че винаги е с нас. Ако престанем да се притесняваме как точно се молим, ще се обръщаме към Бога със сърцата си и ще се радваме на Неговата изобилна милост.

–

В Посланието към галатяните апостол Павел описва плода на Святия Дух, в сърцата на християните.

Всъщност всички прояви на Духа са все любов.

Например, радостта е ликуваща любов, дълготърпението е понасяща любов, милосърдието е деятелна любов, кротостта е мълчалива любов, вярата е воюваща любов, себеобуздание побеждаваща любов.

Просто казано, всички те са израз на любов.

Една жена дълго се опитвала да накара сина си да повярва в Бога, но без особен успех. Споделила болката си с пастира си, а той я посъветвал:

– Преди да говориш на сина си за Бога, говори на Бога за сина си. Той ще ти даде сила и любов.

Всяко нещо направено с любов успява.