Виктор тръгна в командировка. С него пътуваше Светла. Регистрираха се на летището. Той предаде багажа си и изведнъж почувства силна умора. Главата му сякаш беше пълна с олово, а гърлото с пясък.

В медицинския пункт бързо прегледаха Виктор и лекарят му каза:

– Вероятно имате хепатит.

– Боледувал съм от хепатит преди двадесет години, – възрази Виктор, – но при хепатита не боли гърло.
Прегледаха го и други специалисти. Един от тях погледна строго Виктор и каза:

– Отивайте веднага в „Бърза помощ“!

Виктор се ядоса и се отправи към вратата. Зад гърба си чу един от „специалистите“ да му казва:

– Ако не отидете в болницата вие ставате престъпник. …. вашата болест можете да заразите околните и да предизвикате епидемия.

Светла хвана Виктор за ръката и отидоха да търсят раницата му, а след това върнаха билетите на касата. Виктор гореше и през цялото време мърмореше:

– Как мога да отида в инфекциозната болница, когато аз съвсем не съм заразен?!

Светла го погледна и гневно попита:

– Искаш ли да търсим изобщо “Бърза помощ“?

– Не искам, – чесно призна Виктор.

– Тогава, – попита Светла, – защо е нужно да ходиш, щом не искаш?

Виктор се изненада. Той не се изненада от логиката на въпроса, нито от свободата, която следваша тази логика. Виктор беше удивен от това, че жена му помогна да  изгони страха от себе си.

За първи път някой беше се досетил за страховете му и тактично по женски беше ги отстранил. В същата минута се почувства свободен. Такова нещо трудно се забравя.

Светла и Виктор тръгнаха към нейната квартира. Там той спа непробудно 14 часа. После се оказа, че само се е простудил.
Вечерта Виктор се почувства напълно здрав.

Капитан Джордж Кахлон е бил един от най-възрастните ранен по време на операцията „Нерушима скала“.
Кахлон е на 51 години, офицер от запаса. В цивилният живот е специалист по сложни системи за безопасност.
В първите дни на войната, той е бил повикан в армията и изпратен да проверява терористичните тунели. Там Кахлон е бил тежко ранен в крака. Коляното му е било напълно разбито.
Сега, след много месеци на рехабилитация в болницата „Каплан“, капитанът може да ходи отново, както преди войната.
– Това е невероятно, – казва Кахлон. – Сега мога да се изкачвам по стълбите и в свободното си време да работя като доброволец в бърза помощ.
Това е истинско чудо. Не инвалид, а съвсем здрав мъж. Все едно никога не е бил раняван.

В списание Investigative Genetics е публикувано изследване на група учени, ръководена от Sylvanas Tridiko от австралийския университет Мердок.
Специалистите твърдят, че микробите, които живеят в слабините на хората могат да бъдат използвани вместо генетичния материал. Те могат да помогнат на правозащитните органи при идентифицирането на престъпници, участващи в дела от сексуален характер.
До сега извършвалите изнасилване престъпници вземат предпазни мерки и не оставят генетичен материал и за това ДНК анализ не може да се направи.
Професор Tridiko твърди, че метода за  идентифициране на лицата, чрез анализиране на микробите ще бъде много полезен, тъй като извършителят прехвърля във всеки случай микроби от тялото си на жертвата.
В своите експерименти, експерти изследвали живата микробната общност в ингвиналните коси на седем души, двама от които са били съпруг и съпруга.
Изследователите са заявили, че микробите, както и ДНК могат да служат като средство за идентификация на лице. Нещо повече, биолози са успели да установят, че участвалите в експеримента съпруг и съпруга са имали преди 18 часа сексуален контакт.
Това показва, че микрофлората наистина може да служи като надежден „свидетел“ на събития, представляващи интерес за правозащитните органи при разследването на сексуални престъпления.

В офиса компютъра нещо се развали. Обадиха се на специалист. Той дойде и всичко оправи.
Ето какво разказва служителят за всичко, което се е случило:
– Дойде програмистът, погледна компютъра, вдигна ръце към небето, нещо прошепна, обърна стола 10 пъти обратно на часовниковата стрелка, ритна компютъра по крака, отново нещо прошепна и излезе. Всичко заработи. Той е истински магьосник.
А ето и гледната точка на програмиста за всичко, което е станало:
– Обадиха ми се по телефона, нещо се случило с компютъра и не работел. Отидох. Изглежда сътрудникът е нервен и неспокоен. Постояно се върти на стола и ето шнурът се е навъртял около крака на стола и щепсела е излязъл от контакта. Аз се ядосвам тихичко, като развивам кабела от стола, наричайки този глупак с какви ли не имена. След това поставих компютъра по-далече, вмъкнах щепсела и си тръгнах. Бива ли за такава глупост да ме викат?

Още от времето на Клеопатра огъня е бил използван като инструмент на фризьора, например, за скъсяване на косата.
Доста популярно е „подстригването с огън“ и сега. Установено е, че огънят укрепва косата, а също предпазва от пречупване на косъма.
Тази древната традиция е възродил японецът Хасегава, превръщайки се в първия «огнен подстригвач» специалист. През 1976 г. той малко е шокирал своите клиенти, като започнал да подстригват с метален гребен и газова горелка.
Хасегава твърди, че огнената прическа може да се справи с проблема на разцепените краища на косъма, тъй като огънят просто ги „запоява“.
Но има един по-екстремен начин за огнена прическа. Вместо огън се използвате две напоени със спирт китайски пръчици, които запалват специален кичур коса. Въпреки това, той трябва да отговаря на едно условие, дължина на косата трябва да бъде не по-малъка от 35 сантиметра, в противен случай специалистът няма време да ги изгаси.
Трудно е да си представим това, но трябва да имаме доста голямо доверие във фризьора, за да му позволим да подпали собствената ни коса.
Красотата изисква жертви.