За петнадесет години Ина изживя един щастлив брак, но се случи нещо ужасно. Съпругът ѝ, нейният любим, бе ударен от кола и почина.

Тази загуба я караше да се чувства, сякаш и тя е умряла с него. Но децата, две момчета на 10 и 6 години, я караха все още да диша и да се движи.

Скоро след погребението Ина видя убиеца на съпруга си. Той дойде при нея и ѝ каза:

– Не ме разбирайте погрешно, но в тази ситуация аз не съм виновен. Вашият мъж изскочи на пътя съвсем непредвидено.

В този момент Ина го ненавиждаше.

„Колко е елегантен, в скъп костюм, – помисли си Ина, – а говори толкова много …. Нима не разбира, че сега най-важното е, че той е жив, ……а съпругът ми го няма“.

Ина го изгони, а след него захвърли пачката банкноти, които той се бе опитал да ѝ даде.

Скоро съдът оправда Георги, но не и Ина.

Мъжът поради угризения на съвестта се стремеше да помогне на осиротялото семейство. Носеше пари, продукти и играчки. Искаше да заглади злото, което бе причинил.

Ина дълго време отказваше да вземе, каквото и да е от него. Но парите … започнаха да не ѝ достигат, а децата така се радваха на подаръците му. И Ина се предаде, сякаш бе загубила чувствителността си. Болката се смени с безразличие.

„Правете каквото искате, аз умрях със съпруга си …,“- мислеше си Ина.

Постепенно Георги не само носеше нещо в това семейство, но започна да се застоява с децата и играеше с тях. Те тичаха радостно към вратата щом чуеха характерният му начин на звънене.

– Ох, Асене, Асене, – говореше вдовицата на мъртвия си съпруг, – ако можеше да видиш колко бързо твоите синове те предадоха!

А когато Ина сама го предаде, не можеше да каже, защо го е направила. Тя вече с нетърпение очакваше Георги, с много по-голямо от това на децата. И това много я плашеше.

Започна да си внушава:

– Той е враг! Георги е убиец!

Но веднъж след поредното внушение, спря след думата „убиец“, разплака се и промълви:

– Но аз го обичам!

Георги също обичаше Ина. Вече цяла година те бяха заедно. Той и предложи брак, но тя все още не се решаваше. Всеки път, когато бе в прегръдките му, се чувстваше, сякаш убива отново и отново Асен.

Но най-много се страхуваше от едно:

– Ако един ден децата узнаят, кой е Георги, дали ще ми простят?

Ако плътския човек не отговаря на удара с удар, той е страхливец. Но ако на удар не отговаря вярващ в Бога човек, той е син на Бога.

Ако ви оскърбяват, вие не само не трябва да се възмущавате, но и да използвате случая, за да изявите на хората Божия Син.

Да се имитира Божия Дух е невъзможно, Него или Го има, или Го няма.

Проповедта на планината ни учи, че не трябва да вършим това, което сме длъжни, а да правим това, което на никому не дължим.

Ако сме ученици на Христос не можем да кажем: „Повече не мога. За мен говорят всякакви глупости и преобръщат думите ми“.

Всеки път, когато държа на своите права, аз причинявам болка на Божия Син.

По-добре да приема укора насочен към Христос, като приема удара върху себе си. Това означава да „допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло“.

Ученик на Христос осъзнава, че животът му говори за честта на Господа, а не за собствената си чест. Не търси съвършенство в другите, но не спират да се стремим, да се усъвършенства.

Проповедта на планината ни учи: „Не търсете справедливост за себе си, но никога не спирайте да постъпвате справедливо спрямо другите „.

За младите хора много е важно обкръжението им. Ако приятели те канят някъде, често е трудно да се откажеш.

Когато те викат  да отидеш по пътя на греха, несправедливостта, кражбата и злото, Мъдростта вика:

– Сине мой, не се съгласявай!

Независимо от това, че пътя към греха се оказва доста съблазнителен и по-лек, не ходи по него. Дори птиците избягват примката.

За това младите хора трябва да бъдат мъдри в избора си на път в живота.

Бог е изпратил Мъдростта за да обяви пътя на живота. Въпреки това, много хора отхвърлят нейните думи и изобличения, уверени, че знаят всичко.

Ако човек отхвърли съветите на Мъдростта, върху него ще дойде ужас, беда, скръб и притеснения. Тогава той  ще Я вика, но тя няма да го чува. Той ще опита плодовете на своите мисли в живота си.

Тези, които се боят от Бога, ще живеят безопасно и спокойно, без да се страхуват от злото.

С една дума казано, слушай Божията мъдрост.

 Джейми Макферсън е шотландски разбойник с увлекателна биография, достойна за исторически роман.

Той се прославил с това, че написал песен за предстоящото му обесване, която изпълнил преди да изпълнят присъдата.

След 100 години Робърт Бърнс обезсмъртил разбойника, като съчинил за това стихотворение, което станало популярна шотландска песен.

Джейми бил незаконен син на лорд и циганка. Баща му го признал и живял в замъка на лорда  през годините на детството си.

След неочакваната смърт на баща си Макферсън бил взет в циганския табор. Там той израснал, а после го оглавил.

Съвременниците на Джейми го описват като „благороден разбойник“, който никога не се отличавал с жестокост.

Много пъти го хващали и арестували, но циганите винаги му помагали да избяга.

През 1700 г. Джейми бил помилван за своите престъпления, само няколко минути след като бил обесен.

Майкъл Джевис се гордеел  със спортния си автомобил Toyota MR2 MK1. Това била колата на мечтите му.

Въпреки това, поради определени обстоятелства, той трябвало да е раздели с любимото си транспортно средство. Всички негови близки забелязали, как Майкъл тъгувал поради тази загуба.

64 годишният Джевис загубил дар слово, когато синът му, който тайно търсел същата кола, я докарал пред дома на баща си и му връчил ключовете за нея.