Днес Симо се бе развихрил. Готов бе да доказва и най-невероятните неща. Не можеше да му се отрече нищо, беше ерудиран и знаеше какво говори. Обикнвено смачкваше опонентите си за броени минути.

Гледаше Владо закачливо и отново подхвана:

– По-сигурно е да си прасето на Ирод, отколкото негов син.

Владо добре познаваше историята, както древната, така и по-новата. Той разбираше на къде бие Симо, но искаше да чуе аргументите и тогава да отговори. Но нещо го караше да се  усъмни в казаното и за това  уклончиво каза:

– Не го проумявам това.

– Думата „син“ и „прасе“, както знаеш са сходни, – започна настъпателно Симо. – Освен това Ирод е изповядвал религията на евреите, за това никога не би убил прасе. Но в замяна на това не е изпитвал никакво неудобство, да елиминира член от семейството си, към когото е хранел подозрение.

– Разбирам, – каза спокойно Владо.

Симо се разпали още повече:

– По негова заповед била убита жена му и били умъртвени стотици евреи, в чиято лоялност се съмнявал.

Смеейки се на глас Симо продължи:

– Имам чувството, че не е смеел да затвори очи от страх, да не би някой да му грабне трон.

Това повече беше монолог, но Владо добре познаваше приятеля си. Той го обичаше и за това винаги му даваше предимство.

Те бяха добри приятели. И при всека от срещите си, единият научаваше нещо ново от другия, за това не търсеха първенство, а се ровеха в книгите и откриваха интересни неща.

Тинка беше много бъбрива. Но за разлика от много бърборковци, тя беше и добър слушател. В болницата изслушваше пациентите, които седяха под сянката на пейката в горещите летни дни или по леглата, когато беше навън студено. Обичаше да се шегува. Плясваше по гърба всеки. който я разсмиваше. Всички я смятаха за чаровна.

Всичко това беше докато до нея беше съпруга ѝ. Когато той изчезна, другите жени не искаха това чаровно създание да се навърта край мъжете им.

Така тя загуби всичките си приятели. Бягаха от нея, като от чумава. „Приемите“, които тя организираше с мъжа си, на които канеше съседите, спряха. Вече не я канеха на рождени дни или по друг някой празничен повод.

По празниците, пред вратите на другите хора спираха коли, хората се прегръщаха и се поздравяваха, а тя стоеше в къщи с децата си.

Дълго време децата ѝ смятаха, че Нова година е семейно тържество, на което сладоледът се заливаше със шоколадов сироп, а телевизорът заглушава шума, който идва от съседите.

По-големият ѝ син много се изненада, когато разбра, че приятелите му използват тази нощ, да опитат домашните запаси от алкохол, докато родителите им официално облечени отиваха някъде.

– Какво, на Нова година седиш в къщи и киснеш край полата на майка си? – присмиваха му се те.

– Да, – смутоляваше засрамено момчето.

Всъщност чаровната му майка, след като беше загубила съпруга си, стоеше в къщи сама.

Датската компания Specialisterne предоставя услуги за тестване на софтуер, контрол на качеството и проверка на документацията. Спецификата на фирмата се състои във това, че 75% от служителите са хора с аутизъм и други разстройства от аутистичния спектър. Specialisterne е основана от Torkil Sonne, чийто син също е аутист. Работейки дълго време в обществени организации, Torkil осъзнал, че може да използва особеностите на аутистите, като по-голямо внимание към детайла и способността за бързо намиране на несъответствия в голям набор от данни.
От услугите на компанията се ползват много компании, включително Microsoft и Oracle.

Аугуст Хорх, инженер и основател на автомобилната компания Horch, е бил принуден да я напусне през 1909 г. заради различия с акционерите. Хорх веднага организирал друго предприятие, но в началото не могъл да му измисли друго име.
Синът му просто превел немската дума «Horch“, която означава „слушай“ на латински и се получило «Ауди». През 1932 г. Audi погълнала Horch и още два завода DKW и Wanderer. Обединението на четирите дружества била причината да се появи известната емблема с четирите кръга.

Теодор е само на три години, но е голям дипломат.
Когато не иска да прави нещо, старае се да намери уважителна причина.
Веднъж каза на майка си:
– Мамо, не искам да ям тази краставица.
– Защо? Какво ѝ е на краставицата.
– Тя е солена, – заявява Теодор без дори да я погледне.
– Но аз още не съм я посолила.
– Тогава я посоли и аз няма да я ям, – дипломатично завършва синът.