Работният ден беше свършил. Жените свършили с едно друго в къщите се хукваха към пейката, както някои подигравателно я наричаха „клюкарката“, защото на нея жените споделяха това, което са видели и чули през деня.

Обикновено мъжете отсядаха на чашка в местната кръчма. Мрачни, небръснати, с мътен поглед вперен в чашата, мъчеха да удавят в алкохола болката и мъката си.

Това е ежедневието на повечето села днес.

Та да се върнем на „клюкарката“.  Тук жените споделяха и търсена утеха една от друга. Те не просто „обменяха новини“, а търсеха отговори на въпроси, които ги измъчваха и притискаха в ежедневието.

Дечка беше едра жена, вечно усмихната. Тя не можеше да се удържи на едно място и винаги започваше първа:

– Чухте ли за Мичето? Мъжът ѝ нещо се скарал със сина им, а дъртият да вземе ножа и да го убие. Младо момче, още на живота не се е порадвало. Ами тя, вие и стене, но седи при Рангел. Бог да го убие!

– Какво да прави, къде да отиде? – каза примирено Гаца и въздъхна дълбоко.

Петрана бе буйна, не прощаваше на никой, каквото бе ѝ на сърцето, това ѝ беше и на устата.

– Що не земе Бог да ги затрие такива? А кара слабите и немощните да страдат. Виж Рангел, мъж като върлина, но като се напие, всички са му криви. Сигурно си е попийнал яко, щом е заклал момчето.

Жените на пейката се умълчаха, всяка от тях имаше не малко проблеми в дома си, но тази новина ги бе разтърсила жестоко.

Баба Стойна, най-възрастната жена в махалата, седеше на края на пейката. Обикновено само слушаше какво си говорят жените. Тя разбираше болките и мъките им много добре. Самата тя бе преминала през огън и вода. Загубила бе мъжа си, двамата си сина, а сега и един от внуците си.

– Няма ли Бог да накаже тези изверги и непрокопсаници? – задави се в сълзи Веска, комшийката на Рангел.

Баба Стойна вдигна глава, прибра разпилелите се бели кичури под черната забрадка и с мекия си и топъл глас каза:

– Нашите мъже са жестоки и не мислят за последиците от действията си, но Бог ги обича и тях, и им дава още един шанс да се поправят.  Мислите ли, че на Рангел му е леко сега, след като е дошъл на себе си?

– Но кака Миче, защо трябва да тегли? – прекъсна я Тодора.

– Бог и нея обича, – каза баба Стойна. – За това и на нея, и на нас ни дава сили да издържим, преминавайки през всичката тая мъка и болка.

Мракът пълзеше и потапяше всичко наоколо в тъмнина но в душите на жените бе светло и спокойно, защото те знаеха, че не са сами и има на кого да се облегнат.

Мъж влязъл в обществената пералня и открил в една от пералните машини петгодишно момиченце. Родителите на детето не били наоколо. Детето било спасено и лекарите са казали, че ще живее.
Ако този мъж не се беше оказал до въртящия се барабан на пералнята, момиченцето щеше да бъде мъртво. Барабанът се въртил с голяма скорост и за да се спре машината трябвало да се изключи тока.
След като извадили детето, го отвели веднага в болницата в Хюстън.
Странно е, че никой от персонала не е забелязал детето, нито знаят кога и как е влязло в барабана на пералнята.
Преди инцидента една жена заявила, че пералнята, от която било извадено момиченцето, не работела, нещо се развалила и си поискала парите обратно, а след това използва съседната машина.
Полицията разследва инцидента.
Това не е единствения случай. През 2012 г. двойка „шеговито“ изпрала сина си в пералнята, но той оживял. Но две китайски момичета, попаднали в подобна ситуация починали.

В Ирак християни останали в териториите, окупирани от бойци на „ислямската държава“, са оставени да умрат от глад.
WorldWatchMonitor и Assyrian International News Agency  съобщава за откриването на телата на трима асирийци, които са починали в домовете си от глад.
В град Башика местен жител усетил остър мирис от дома на съседа си. Там били намерени телата на Джордж Дейвид и синът му Дейвид Саад. Бащата и синът са били глухонеми.
Градът в долината Ниневия отдавна е обитавана от асирийските християни,  а сега е завзет от джихадистите.
В Башика също е намерено тялото на 70 годишен християнин. Изтощеният мъж е починал седнал на стол в своя дом.

През есента състоянието на Дора се влоши. Треската се засили и тя започна да отпада. Ники се опитваше да готви, да се грижи за сина им и да ходи на работа.

Веднъж Славка им дойде на гости, за да види Дора и  да ѝ предложи да се премести при нея на село. Там лекарят живеел на близо и много често ги посещавал. Е, Ники оставаше, защото ходеше на работа, но тя и детето можеха да заминат.

– Не искам да се разделям с Ники, – в очите на Дора проблесна страх от раздялата.

Когато Славка си тръгна, попита мъжа си, който я придружаваше:

– Защо според теб отказа?

– Това се нарича любов, въпреки че любовта не винаги е в твой интерес.

Славка го погледна изпитателно:

– Ти сигурно знаеш това по-добре.

Той беше оставил богатите си родители и се беше оженил за нея, бедното момиче, чийто родители едва свързваха двата края.

Месец по-късно, когато Славка и Дора бяха останали насаме, Дора сподели:

– Оказва се, че се иска повече сила и смелост, отколкото имам, но нищо не мога да направя. Лекарят забрани да се любим, но ние го правим. Ако не съм с него и не се грижа за дома, мога да го загубя.

С трезвия си селски реализъм Славка заключи:

– Може да е по-добре да го загубиш, иначе ще погубиш себе си.

След три седмици погребаха Дора.

В супермаркета стои на опашка, извила се като змия към касата, мъж и дете. Момчето пие сока от един пакет. След като го изпи бащата взе празния пакет, внимателно го изглади и каза:
– Ние все пак трябва да платим за него.
Момчето изненадано попита:
– Защо?! Аз вече го изпих всичкия!
Татко въздъхна тежко и обясни:
– Така трябва, синко. Това се нарича – кредит!